Old/New Testament
9 (A)И рече Господ на Моисея в Синайската пустиня в първия месец от втората година, след като бяха излезли из Египетската земя, думайки:
2 (B)нека синовете Израилеви направят Пасха в определеното за нея време:
3 на четиринайсетия ден от тоя месец вечерта направете я в определеното за нея време; според всички наредби и според всички за нея обреди я направете.
4 И рече Моисей на синовете Израилеви да направят Пасха.
5 (C)И направиха Пасха в първия месеи, на четиринайсетия ден от месеца вечерта, в Синайската пустиня: както Господ заповяда на Моисея, тъй и постъпиха във всичко синовете Израилеви.
6 (D)Имаше човеци, които бяха нечисти от допиране до мъртви човешки тела, и не можеха да направят Пасха в оня ден; и дойдоха тия човеци в оня ден при Моисея и Аарона,
7 и рекоха на Моисея: ние сме нечисти от допиране до мъртви човешки тела; защо да ни спират да принесем и ние принос Господу в отреденото време между синовете Израилеви?
8 (E)И рече им Моисей: почакайте да чуя, какво ще заповяда Господ за вас.
9 И рече Господ на Моисея, думайки:
10 кажи на синовете Израилеви: ако някой от вас или от потомците ви бъде нечист от допиране до мъртво тяло, или бъде на дълъг път, и той нека направи Пасха Господня.
11 (F)Такива нека я направят на четиринайсетия ден от втория месец вечерта и нека я ядат с безквасен хляб и с горчиви треви;
12 (G)и да не оставят от нея за утрешния ден и костите ѝ да не строшават; нека я направят според всички наредби за Пасха.
13 А който е чист и не е на (дълъг) път и не направи Пасха, – да се изтреби тая душа изсред народа си, защото той не е принесъл принос Господу в отреденото време: грях да понесе върху си оня човек.
14 (H)Ако у вас живее пришълец, и той трябва да направи Пасха Господня; според наредбата за Пасха и според обреда за нея той трябва да я направи; една наредба да бъде у вас – и за пришълеца, и за туземеца.
15 (I)В деня, когато бе поставена скинията, облак покри скинията на откровението, и от вечерта до самата заран се виждаше като огън над скинията.
16 (J)Тъй биваше винаги: облак я покриваше (денем) и нещо като огън – нощем.
17 (K)И колчем облакът се дигнеше от скинията, синовете Израилеви тръгваха на път, и на мястото, дето облакът се спираше, там се разполагаха на стан синовете Израилеви.
18 (L)По заповед Господня синовете Израилеви тръгваха на път и по заповед Господня се спираха: през всичко време, докато облакът стоеше над скинията, и те стояха;
19 и ако облакът дълго време оставаше над скинията, и синовете Израилеви наблюдаваха тоя Господен знак и не тръгваха.
20 Понякога пък облакът малко време оставаше над скинията: по знака Господен те се спираха и по знака Господен тръгваха на път.
21 Понякога облакът стоеше само от вечер до заран, и на заранта облакът се дигаше, тогава и те тръгваха; или облакът стоеше и денем и нощем, и кога се дигнеше, тогава и те тръгваха;
22 или ако два дни, или месец, или няколко дни облакът си оставаше над скинията, то и синовете Израилеви стояха и не тръгваха на път; а кога се издигнеше, тогава тръгваха.
23 По знака Господен се спираха и по знака Господен тръгваха на път: наблюдаваха знака Господен по заповед Господня, дадена чрез Моисея.
10 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 направи си две сребърни тръби, ковани ги направи, за да ти служат да свикваш народа и да вдигаш становете.
3 Кога затръбят с тях, да се събере при тебе цялото общество при входа на скинията на събранието.
4 Кога затръбят с едната тръба, да дойдат при тебе князете и хилядниците Израилеви.
5 (M)Кога затръбите за тревога, да се вдигнат ония станове, които са настанени към изток.
6 (N)Кога затръбите втори път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към юг (кога затръбите трети път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към морето; кога затръбите четвърти път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към север); да се тръби за тревога, кога тръгват на път.
7 Кога пък да се свиква събрание, тръбете, ала не за тревога.
8 (O)С тръбите да тръбят Аароновите синове, свещениците: това да ви бъде вечна наредба в родовете ви.
9 (P)И кога се дигнете на война в земята си срещу врага, който иде против вас, тръбете тревога с тръби, – и Господ, Бог ваш, ще си спомни за вас, и вие ще се избавите от враговете си.
10 (Q)И в дните на веселбата си, и в празниците си, и в новомесечията си тръбете с тръби при своите всесъжения и мирни жертви, – и това да бъде напомняне за вас пред вашия Бог. Аз съм Господ, Бог ваш.
11 На втората година, през втория месец, на двайсетия ден от месеца, облакът се дигна от скинията на откровението.
12 (R)Тогава синовете Израилеви потеглиха от Синайската пустиня стан по стан, и облакът се спря в пустиня Фаран.
13 И вдигнаха се те за пръв път, по заповед Господня, дадена чрез Моисея.
14 (S)Първо бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Иудини според опълченията им; над опълчението Иудино беше Наасон, Аминадавов син;
15 (T)над опълчението от коляното на синовете Исахарови беше Натанаил, Цуаров син;
16 (U)над опълчението от коляното на синовете Завулонови беше Елиав, Хелонов син.
17 (V)И вдигната бе скинията, и тръгнаха синовете Гирсонови и синовете Мерариеви, носейки скинията.
18 (W)И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Рувимови според опълченията им; и над опълчението Рувимово беше Елицур, Шедеуров син;
19 (X)и над опълчението от коляното на синовете Симеонови беше Шелумиил, Цуришадаев син;
20 (Y)и над опълчението от коляното на синовете Гадови беше Елиасаф, Регуилов син.
21 Сетне тръгнаха Каатовите синове, носещи светилището; но скинията се поставяше преди пристигането им.
22 (Z)И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Ефремови според опълченията им; и над опълчението Ефремово беше Елишама, Амиудов син;
23 (AA)и над опълчението от коляното на синовете Манасиини беше Гамалиил, Педацуров син;
24 (AB)и над опълчението от коляното на синовете Вениаминови беше Авидан, Гидеониев син.
25 (AC)Последно между всички станове бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Данови с опълченията им; и над опълчението Даново беше Ахиезер, Амишадаев син;
26 (AD)и над опълчението от коляното на синовете Асирови беше Пагиил, Охранов син;
27 (AE)и над опълчението от коляното на синовете Нефталимови беше Ахира, Енанов син.
28 Такъв беше редът, по който потеглиха синовете Израилеви с опълченията си. И тръгнаха.
29 (AF)И рече Моисей на Ховава, Рагуилов син, мадианитец, Моисеев сродник: ние отиваме в онова място, за което Господ бе казал: вам ще го дам. Дойди с нас, ще ти направим добро, защото Господ е обещал добро за Израиля.
30 Но той му отговори: няма да дойда; ще отида в страната си и в родината си.
31 А Моисей му рече: не ни оставяй, защото ти знаеш, как се разполагаме на стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас;
32 ако дойдеш с нас, доброто, което Господ нам ще стори, ще сторим ние на тебе.
33 (AG)И изминаха от планината Господня три дни път, и ковчегът на завета Господен вървеше пред тях на три дни път, за да им избере място, дето да се спрат.
34 И облакът Господен ги осеняваше денем, когато тръгваха от стана.
35 (AH)Кога ковчегът се вдигаше за път, Моисей казваше: стани, Господи, да се разпилеят Твоите врагове, и да побягнат от Твоето лице ония, които Те мразят!
36 (AI)А кога ковчегът се спираше, той казваше: върни се, Господи, при хилядите и десетките хиляди Израилеви!
11 (AJ)Народът взе високо да роптае пред Господа; и Господ чу, и разпали Му се гневът, и между тях пламна огън Господен и начена да изтребва края на стана.
2 (AK)И викна народът към Моисея; Моисей се помоли Господу, и огънят утихна.
3 (AL)И нарекоха това място: Тавера[a], защото между тях бе пламнал огън Господен.
4 (AM)Пришълците между тях наченаха да изказват прищевки; а заедно с тях и синовете Израилеви седяха, плачеха и думаха: кой ще ни нахрани с месо?
5 помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна;
6 (AN)а сега душата ни линее: освен мана, нищо няма пред очите ни.
7 (AO)А маната приличаше на кориандрово семе и изглеждаше като бдолах.
8 Народът ходеше да я събира и я мелеше с хромели или я тълчеше в чутори, и вареше в котли, та правеше от нея питки; по вкус тя приличаше на питки, приготвени с елей.
9 (AP)И кога нощем падаше роса върху стана, тогава падаше и мана върху него.
10 Моисей чуваше, че народът плаче в челядите си, всеки пред вратата на шатрата си; и гневът Господен силно се разпали, и на Моисея стана мъчно.
11 И рече Моисей Господу: защо мъчиш Твоя раб? и защо не намерих аз милост пред очите Ти, та сложи върху ми бремето на целия тоя народ?
12 (AQ)Нима аз съм носил в утробата си целия тоя народ, и нима аз съм го родил, та ми казваш: носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти бе с клетва обещал на отците му?
13 Откъде да взема месо, та да дам на целия тоя народ? защото те плачат пред мене и казват: дай ни месо да ядем.
14 (AR)Сам аз не мога да нося целия тоя народ, защото е тежък за мене.
15 (AS)Щом тъй постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил милост пред Твоите очи, та да не гледам злочестината си.
16 (AT)И рече Господ на Моисея: събери Ми седемдесет мъже измежду старейшините Израилеви, за които знаеш, че те са негови стареи и надзиратели, и доведи ги при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе.
17 (AU)Аз ще сляза и ще говоря там с тебе, ще взема от Духа, Който е отгоре ти, и ще възложа връх тях, за да носят заедно с тебе товара на народа, а не сам ти да го носиш.
18 (AV)А на народа кажи: очистете се за утрешния ден, и ще ядете месо; защото плакахте високо пред Господа и казвахте: кой ще ни нахрани с месо? добре ни беше в Египет, – то Господ ще ви даде месо, и ще ядете (месо):
19 ще ядете не ден, не два, не пет дни, не десет и не двайсет дни,
20 (AW)но цял месец (ще ядете), докле ви не излезе из ноздрите и ви не омръзне, задето презряхте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: що ни трябваше да излизаме из Египет?
21 (AX)И рече Моисей: шестстотин хиляди пешаци има в тоя народ, между който се намервам; а Ти казваш: Аз ще им дам месо, и ще ядат цял месец!
22 (AY)нима да се заколят всичките овци и волове, та да им стигне? или ще се събере всичката морска риба, та да ги задоволи?
23 (AZ)И рече Господ на Моисея: нима ръката Господня е къса? сега ще видиш, ще ли се сбъдне думата Ми към тебе, или не.
24 Моисей излезе и каза на народа думите Господни, и събра седемдесет мъже измежду стареите народни и ги постави около скинията.
25 (BA)И Господ слезе в облак и говори с него, и взе от Духа, Който бе върху му, и даде на седемдесетте мъже старейшини. И когато слезе върху тях Духът, те наченаха да пророчествуват, но сетне престанаха.
26 Двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия беше Елдад, а на другия – Модад; но и върху тях бе слязъл Духът (те бяха между записаните, само че не излизаха при скинията), и те пророчествуваха в стана.
27 Притече се един юноша и яви на Моисея, и каза: Елдад и Модад пророчествуват в стана.
28 (BB)В отговор на това Иисус, син Навинов, служител на Моисея, един измежду неговите избрани, рече: господарю мой, Моисее! забрани им.
29 Но Моисей му рече: нима завиждаш заради мене? О, да бяха всички от народа Господен пророци, и да им пратеше Господ Своя Дух!
30 Тогава Моисей се върна в стана, той и стареите Израилеви.
31 (BC)И вятър повея от Господа, и донесе откъм морето пъдпъдъци и ги натрупа около стана на един ден път от едната страна и на един ден път от другата страна около стана, почти до два лакти от земята.
32 Дигна се народът, и целия оня ден и цяла нощ и целия следващ ден събираха пъдпъдъци; и оня, който малко събираше, и той набра десет хомери; и си ги наслагаха около стана.
33 (BD)Месото беше още в зъбите им и не беше още изядено, и разпали се гневът Господен против народа, и Господ порази народа с твърде голяма пораза.
34 И нарекоха това място: Киброт-Хатаава[b], защото там погребаха народа, който изказа прищевки.
35 (BE)От Киброт-Хатаава народът тръгна за Асирот и в Асирот се спря.
5 (A)И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.
2 И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух;
3 той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги;
4 защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;
5 и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни;
6 а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони;
7 и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи!
8 Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека.
9 И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.
10 И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна.
11 А там, край планината, пасеше голямо стадо свини.
12 И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях.
13 Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето.
14 А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило.
15 Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
16 Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините.
17 И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им.
18 И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него.
19 Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува.
20 И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.