Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Old/New Testament

Each day includes a passage from both the Old Testament and New Testament.
Duration: 365 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Изход 16-18

Манната (небесният хляб) и пъдпъдъците

16 След това потеглиха от Елим. Цялата израилска общност дойде в пустинята Син, която се намира между Елим и Синай, в петнадесетия ден на втория месец след излизането от Египет. (A)Тогава цялата общност от израилтяни заропта срещу Мойсей и Аарон в пустинята. Израилтяните им казаха: „О, да бяхме умрели от ръката на Господа в Египет, когато седяхме при котлите с месо, когато предоволно ядяхме хляб. А вие ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялата общност.“

(B)Господ каза на Мойсей: „Ето ще направя да вали хляб от небето. Нека народът излиза всеки ден и да събира колкото му е необходимо за през деня, за да го изпитам ще постъпва ли според Моя закон или не. А на шестия ден нека всички приготвят за ядене това, което донесат, и то ще бъде двойно повече от това, което събират през другите дни.“ Тогава Мойсей и Аарон казаха на цялата общност от израилтяни: „Довечера ще разберете, че Господ ви е извел от Египет, а утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот, с който Го огорчавате. А какво сме ние, та роптаете против нас?“ Мойсей каза още: „Това ще стане, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин – хляб до насита. Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него, ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.“

Мойсей каза на Аарон: „Извести на цялата общност от израилтяни: ‘Застанете пред Господа, защото Той чу ропота ви.’“ 10 Когато Аарон говореше на общността от израилтяни, те обърнаха поглед към пустинята, и ето Господнята слава се яви в облак. 11 Тогава Господ каза на Мойсей: 12 „Аз чух ропота на израилтяните. Обяви им: ‘Вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще разберете, че Аз съм Господ, вашият Бог’.“

13 (C)Вечерта долетя ято пъдпъдъци и покриха лагера, а на сутринта бе паднала роса около лагера. 14 (D)Росата се вдигна и ето върху пустинната почва имаше нещо дребно, съсирено, ситно като скреж по земята. 15 (E)Като видяха това, израилтяните недоумяваха един към друг: „Какво е това?“ Защото не знаеха какво е то. И Мойсей им отговори: „Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. 16 Това нарежда Господ: ‘Събирайте от него – всеки толкова, колкото му е нужно да яде. По гомор на човек, събирайте според броя на хората, всеки за тези, които живеят в шатрата му’.“ 17 Така и постъпиха израилтяните: събраха – едни много, други малко. 18 (F)А когато измериха събраното с гомор, тогава този, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг: всеки събра толкова, колкото му беше нужно да изяде. 19 Мойсей им нареди още: „Никой да не оставя от това до утре.“ 20 Но те не послушаха Мойсей и някои оставиха от това до сутринта. То червяса и се вмириса. Мойсей се разгневи на тези хора. 21 И те го събираха сутрин рано, всеки колкото му беше нужно да изяде. А когато припечеше слънце, то се топеше.

22 А в шестия ден събраха двойно от този хляб – по два гомора за всеки. Дойдоха всички началници на общността и съобщиха това на Мойсей. 23 (G)А той им каза: „Ето какво нареди Господ: утре е ден на покоя – света събота, посветена на Господа. Каквото трябва да се опече, опечете, и каквото трябва да се сготви, сгответе днес, а каквото остане, отделете настрана и го запазете за утрешния ден.“ 24 Останалото те отделиха настрана до сутринта според заповедта на Мойсей и то не се вмириса, нито червяса. 25 Тогава Мойсей каза: „Яжте го днес, защото днес е събота, посветена на Господа. Днес няма да го намерите на полето. 26 Шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: тогава няма да го има.“

27 А някои от народа излязоха в седмия ден да събират, но нищо не намериха. 28 Тогава Господ каза на Мойсей: „Докога ще отказвате да спазвате заповедите Ми и наставленията Ми? 29 Вижте, Господ ви е дал събота, затова в шестия ден дава храна за два дена: всеки да остава вкъщи, в седмия ден никой да не излиза от жилището си.“ 30 И така, на седмия ден народът празнуваше съботата.

31 (H)Израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла като кориандрово семе, а на вкус като медена питка. 32 След това Мойсей оповести: „Ето какво заповяда Господ: ‘Напълнете с нея един гомор и го запазете за вашите бъдещи поколения, за да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египет’.“ 33 (I)Мойсей нареди на Аарон: „Вземи един[a] съд и сипи в него пълен гомор манна и го постави пред Господа, за да се пази за вашите бъдещи поколения.“ 34 Както заповяда Господ на Мойсей, Аарон постави този съд пред скрижалите на свидетелството, за да се запази. 35 (J)Израилтяните ядоха тази манна четиридесет години, докато влязоха в обитаема земя. Те ядоха манна, докато пристигнаха до границите на земята Ханаан. 36 А гоморът е една десета част от една ефа.

Чудото с водата в канарата в Рефидим

17 (K)По Господня заповед цялата общност от израилтяни тръгна от пустинята Син на път от лагер на лагер. Установи се на лагер в Рефидим. Народът обаче нямаше вода да пие. (L)Тогава народът влезе в спор с Мойсей и викаше: „Дайте ни вода да пием.“ Мойсей им отговори: „Защо се карате с мене? Защо подлагате на изпитание Господа?“ (M)Народът беше жаден. Затова народът роптаеше против Мойсей с думите: „Защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас, децата ни и стадата ни?“ Тогава Мойсей извика към Господа и каза: „Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни.“ И Господ отговори на Мойсей: „Излез пред народа и вземи със себе си някои от старейшините на Израил. Вземи в ръка също и тоягата си, с която беше ударил в Нил, и върви. (N)Ето Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив. Тогава ти удари в скалата и от нея ще потече вода, и народът ще пие.“ Мойсей така и постъпи пред очите на старейшините на Израил. (O)И нарече това място с име Маса и Мерива поради караницата на израилтяните и тъй като подлагаха на изпитание Господа с думите: „Дали Господ е между нас или не?“

Победа над Амалик

След това извършиха нападение над амаликитците и воюваха с израилтяните в Рефидим. Мойсей каза на Иисус Навин: „Подбери ни силни мъже и отиди, за да влезеш в сражение с амаликитците. Утре с Божията тояга в ръка аз ще застана на върха на хълма.“ 10 Иисус постъпи така, както му нареди Мойсей, и влезе в сражение с амаликитците. А Мойсей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма. 11 Когато Мойсей вдигнеше ръцете си, надвиваше Израил, а когато спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик. 12 Накрая ръцете на Мойсей се измориха. Тогава взеха камък, сложиха го там, където стоеше, и той седна на него. А Аарон и Ор подпираха ръцете му – единият от едната страна, а другият от другата. Така стояха ръцете му издигнати до залез слънце. 13 Така Иисус с остър меч победи Амалик и войската му.

14 (P)(Q)Тогава Господ нареди на Мойсей: „Запиши това за спомен в книга и извести на Иисус, че Аз съвсем ще излича спомена за амаликитците под небето.“ 15 След това Мойсей изгради жертвеник и го нарече с име Яхве Ниси. 16 „Защото, каза той, моята ръка е върху Господния престол. Господ ще воюва против Амалик от поколение на поколение.“

Среща на Мойсей с Йотор. Поставяне на съдии

18 Йотор, свещеник на мадиамците, тъст на Мойсей, чу за всичко, което Бог извърши за Мойсей и за Своя народ Израил – това, че Господ изведе Израил от Египет. Тогава Мойсеевият тъст Йотор взе със себе си Сепфора, жената на Мойсей, която по-рано той беше изпратил назад. (R)Също взе и двамата ѝ синове: името на единия беше Гирсам, „чужденец тук“, защото Мойсей беше казал: „Чужденец съм в чужда земя.“ А другият син се наричаше Елиезер, „Божия помощ“, защото Мойсей беше казал: „Бог на моите бащи беше за мене помощник и ме избави от фараоновия меч.“ Тъстът на Мойсей Йотор дойде със синовете му и с жена му при Мойсей в пустинята, където той се беше установил на лагер при Божията планина. Беше известено на Мойсей: „Аз, твоят тъст Йотор, идвам при тебе, идват и жена ти, и двамата ѝ синове с нея.“ Тогава Мойсей излезе да посрещне тъста си, поклони се пред него и го целуна. След това се осведомиха за тяхното здраве и влязоха в шатрата. Мойсей разказа на тъста си за всичко, което Господ извърши на фараона и на египтяните заради Израил, за всички трудности, които ги сполетяха по пътя, както и за това как Господ беше ги спасявал. Йотор се зарадва за всички благодеяния, които Господ бе оказал на Израил, когато го спаси от властта на египтяните.

10 Тогава Йотор изповяда: „Благословен да е Господ, Който ви спаси от властта на египтяните и от господството на фараона, Който спаси този народ от потисничеството на египтяните. 11 Сега аз разбрах, че Господ е по-велик от всички богове – и то тъкмо в това, с което египтяните се превъзнасяха пред израилтяните.“ 12 След това Мойсеевият тъст Йотор принесе всеизгаряне и жертви в прослава на Бога. Аарон и всички старейшини на Израил също дойдоха да ядат хляб с Мойсеевия тъст пред Бога.

13 Следващата сутрин Мойсей седна като съдия да раздава право пред народа, а народът стоеше пред Мойсей от сутрин до вечер. 14 Когато тъстът на Мойсей видя всичко, което той извършваше за народа, каза: „Какво е това, което правиш с този народ? Защо ти седиш сам, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер?“ 15 Мойсей отговори на тъста си: „Хората идват при мене да търсят правосъдие от Бога. 16 Когато имат дело, те идват при мене. Аз вземам решение по делото между тях и пояснявам Божиите закони и наставленията Му.“ 17 Но Мойсеевият тъст му каза: „Не е добре това, което правиш. 18 (S)Ти измъчваш и себе си, и народа, който е с тебе, защото много тежка е тази работа за тебе: сам ти не можеш да я вършиш. 19 Затова послушай думите ми. Ще те посъветвам и Бог ще бъде с тебе. Ти ще бъдеш между Бога и народа, за да представяш делата пред Бога. 20 Учи хората на Неговите закони и наставления и им посочвай пътя, по който те трябва да вървят, както и делата, които трябва да вършат. 21 Но ти гледай изсред целия народ за способни мъже, които се боят от Бога, такива, които обичат истината и мразят несправедливата печалба. Такива постави над народа за началници на по хиляда души, на по сто, петдесет и десет души. 22 Нека те раздават право сред народа във всяко време. Само за важните дела трябва да ти известяват, а за всички маловажни дела да съдят самите те. Така и на тебе ще е по-леко, а и те ще носят тежестите заедно с тебе. 23 Ако извършиш всичко това и ако Бог ти заповяда същото, тогава ти ще можеш да издържиш и целият този народ ще се разотиде доволен по домовете си.“

24 Мойсей послуша думите на тъста си и извърши всичко, както беше го посъветвал. 25 Мойсей избра изсред целия Израил способни мъже и ги постави над народа за началници на по хиляда души, на по сто, петдесет и десет души. 26 Те раздаваха право сред народа във всяко време. За важни дела те известяваха на Мойсей, а за всички маловажни дела съдеха самите те. 27 (T)След това Мойсей се раздели с тъста си и той отиде в земята си.

Матей 18:1-20

Наставление за смирение

18 (A)(B)По онова време учениците се приближиха до Иисус и попитаха: „Кой е по-голям в небесното царство?“ (C)А Иисус повика едно дете, постави го посред тях (D)и каза: „Истината ви казвам: ако не се промените и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство. И така, който се смири като това дете, той е по-голям в небесното царство. (E)И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема.

За изкушенията

(F)А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в дълбините на морето. Горко на света от изкушенията, защото изкушения трябва да дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идва изкушението. (G)Ако те съблазняват ръката ти или кракът ти, отрежи ги и ги захвърли – по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без крак, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. И ако те съблазнява окото ти, извади го и го захвърли – по-добре е за тебе едноок да влезеш в живота, отколкото с две очи да бъдеш хвърлен в ада.

10 Пазете се да не пренебрегнете някого от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небето винаги гледат лицето на Моя небесен Отец. 11 (H)Понеже Синът човешки дойде да спаси заблуденото.

Притча за загубената овца

12 (I)Как мислите: ако един човек има сто овце и една от тях се загуби, няма ли да остави деветдесет и деветте в планината и да тръгне да търси загубената? 13 А като я намери, истината ви казвам, ще се зарадва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте, които не са се загубили. 14 Така и вашият небесен Отец не иска да се загуби нито един от тези, малките.

Прощаване на съгрешил брат

15 (J)Ако брат ти съгреши против тебе, иди и го изобличи насаме. Ако те послуша, спечелил си своя брат, 16 (K)ако не послуша, вземи със себе си още един или двама други, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. 17 (L)Ако ли и тях не послуша, кажи го на църквата, но ако и църквата не послуша, нека бъде за тебе като езичник и митар. 18 (M)Истината ви казвам: каквото не простите на земята, няма да бъде простено на небето, и каквото простите на земята, ще бъде простено на небето.

19 (N)И още ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята да помолят за нещо, ще им бъде дадено от Моя небесен Отец. 20 Защото, където има двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“