Old/New Testament
Преминаване през Червено море
14 Господ каза на Мойсей: 2 „Нареди на израилтяните да завият и да установят лагера си пред Пи-Хахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него установете лагера си при морето.“ 3 Тогава фараонът ще помисли: „Израилтяните са се заблудили в тези местности, пустинята ги е затворила.“ 4 Аз ще направя упорито сърцето на фараона, и той ще започне да ги преследва. Ето ще се прославя над фараона и над всичките му войски; и египтяните ще разберат, че Аз съм Господ. Така и постъпиха израилтяните.
5 Съобщено беше на египетския цар, че народът избягал. Промени се решението на фараона и на служителите му спрямо този народ и те казаха: „Какво направихме? Ние пуснахме израилтяните и те не работят вече за нас.“ 6 Фараонът впрегна бойната си колесница и поведе войската си. 7 Той подбра шестстотин бойни колесници, както и всички останали египетски колесници, с началници над всички тях. 8 Господ направи упорито сърцето на фараона, царя на Египет, и той се втурна след израилтяните; а израилтяните се движеха смело. 9 След тях се впуснаха египтяните – всички коне с колесниците на фараона, конниците и войската му. Настигнаха ги, установени на лагер край морето, при Пи-Хахирот, пред Ваал-Цефон.
10 Когато фараонът наближи, израилтяните видяха, че египтяните идват след тях. Израилтяните много се уплашиха и завикаха високо към Господа. 11 (A)Те казаха на Мойсей: „В Египет нямаше ли гробове, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво направи с нас, защо ни изведе от Египет? 12 Нали бяхме ти казали същото в Египет: ‘Остави ни! Нека работим за египтяните. Защото по-добре е да работим за египтяните, отколкото да умрем в пустинята.’“ 13 Но Мойсей отговори на народа: „Не се бойте! Почакайте и ще видите как Господ днес ще ви спаси. Египтяните, които сега виждате, вече няма да ги видите за вечни времена. 14 Господ ще воюва за вас, а вие бъдете спокойни.“
15 Господ каза на Мойсей: „Какъв е този вик към Мене? Кажи на израилтяните да продължават да вървят. 16 А ти вдигни тоягата си и простри ръката си над морето. Раздели го, за да могат израилтяните да минат по суха земя посред морето. 17 Аз пък ще направя упорито сърцето на египтяните и те ще тръгнат след тях; и ще се прославя над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. 18 Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато се прославя над фараона, над колесниците му и над конниците му.“
19 Божият ангел, който предвождаше похода на израилтяните, се придвижи и застана след тях. Придвижи се и облачният стълб, който беше пред тях, и застана след тях. 20 Така той дойде между египетската войска и лагера на израилтяните. Облакът остана тъмен и нощта премина, без да се доближат двете страни.
21 (B)Тогава Мойсей простря ръката си над морето. През цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър. Той пресуши морето и водите се разцепиха. 22 (C)Израилтяните потеглиха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена. 23 А египтяните ги подгониха и тръгнаха след тях сред морето всички коне, колесници и конници на фараона. 24 По време на утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб към египетската войска и я приведе в смут. 25 Той направи да изскочат колелата от колесниците им, поради което те трудно се придвижваха. Тогава египтяните завикаха: „Да бягаме от израилтяните, защото Господ воюва на тяхна страна против египтяните.“
26 Сега Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си над морето, за да залеят водите египтяните, техните колесници и конници.“ 27 Мойсей простря ръката си над морето и при настъпването на утрото морето се върна на мястото си. А египтяните бягаха срещу него. Така Господ вкара египтяните сред морето. 28 (D)Водата се върна и потопи колесниците и конниците на цялата фараонова войска, които се бяха втурнали след тях в морето. От тях не остана нито един жив. 29 (E)А израилтяните преминаха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена.
30 Така в този ден Господ избави израилтяните от бойната сила на египтяните. Израилтяните видяха египтяните да лежат мъртви по морския бряг. 31 Когато израилтяните видяха, че Господ извърши чудното дело над египтяните, народът изпита страхопочитание пред Господа. Той повярва на Господа и на Неговия служител Мойсей.
Победни песни на Мойсей и Мариам
15 Тогава Мойсей заедно с израилтяните изпя следната песен за прослава на Господа. Те казаха:
„Ще пея пред Господа, защото Той величествено се възвеличи;
коня и ездача му потопи в морето!
2 (F)Сила моя и песен моя е Господ.
За мене Той стана спасение.
Той е мой Бог. Аз ще Го прославя;
Бога на моите бащи ще прославя.
3 Господ е силен в битка.
Яхве е Неговото име.
4 Колесниците на фараона и войската му потопи Той в морето
и най-добрите му военачалници потънаха в Червено море.
5 (G)Бездните ги покриха:
като камък потънаха те в дълбините.
6 Твоята десница, Господи, се прослави чрез проявена мощ;
Твоята десница, Господи, разби неприятеля.
7 (H)С преизобилната Си слава Ти срази противниците Си.
Ти изпрати гнева Си и той ги изгори като слама.
8 От диханието на ноздрите Ти водите се натрупаха като хълмове,
вълните застанаха като грамада,
бездни се откроиха посред морето.
9 Тогава неприятелят каза:
‘Ще преследвам, ще догоня, плячка ще поделя,
ще се насити с тях моята мъст,
ще извадя меча си, моята ръка ще ги погуби.’
10 С диханието си Ти разрази буря и морето ги покри:
те потънаха като олово в мощните води.
11 (I)Кой е подобен на Тебе, Господи, сред божествените същества?
Кой е подобен на Тебе, прославен сред светиите,
достоен за благоговейна похвала, творец на чудеса?
12 Ти простря десницата Си,
тогава земята ги погълна.
13 Ти поведе със Своята благост този народ, който Ти избави,
и го водиш със Своята мощ към Своето свято обиталище.
14 Чуха народите и треперят;
ужас обзе жителите на филистимската страна.
15 Уплашиха се тогава князете на Едом,
трепет обзе вождовете на Моав, обезсилени са
всички обитатели на Ханаан.
16 Страх и ужас да ги нападне,
от силата на Твоята мишца да застинат като камък,
докато достигне земята Твоят народ, Господи,
докато достигне земята този народ, който е Твое притежание.
17 (J)Въведи го и го насади в планината на Своето наследство,
на мястото, което Ти, Господи, си приготвил за Свое обиталище,
в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!
18 Господ ще царува вовеки и вечно.“
19 Когато конете на фараона, неговите колесници и конници бяха навлезли в морето, Господ обърна върху тях морските води, а израилтяните преминаха по суха земя, посред морето. 20 (K)Тогава пророчицата Мариам, сестра на Аарон, взе тимпан в ръката си и всички жени излязоха след нея с тимпани и заиграха хора. 21 И Мариам запя пред тях: „Пейте пред Господа, защото Той величествено се възвеличи; коня и ездача му потопи в морето!“
От Червено море до планината Хорив
22 След това Мойсей поведе на път израилтяните от Червено море и те по-нататък влязоха в пустинята Сур. Три дена странстваха из тази пустиня, без да намерят вода. 23 (L)Когато дойдоха към Мера, не можаха да пият вода от извора в Мера, защото тя беше горчива. Затова това място беше наречено Мера. 24 Поради това народът заропта против Мойсей с упрека: „Какво ще пием?“ 25 (M)Но той викна към Господа и Господ му показа дърво. Когато той го хвърли във водата, тя стана питейна.
Там Бог даде на народа закон и правни наредби и там го постави на изпитание. 26 (N)Той каза: „Ако си послушен към гласа на Господа, твоя Бог, и вършиш това, което Му е угодно, ако се вслушваш в заповедите Му и спазваш всичките Му наредби, няма да те накажа с нито една от болестите, с които наказах Египет. Защото Аз, Господ, съм твоят целител.“
27 След това дойдоха в Елим; там имаше дванадесет извора вода и седемдесет финикови дървета. Там се установиха на лагер до водите.
Преображение на Иисус Христос
17 (A)(B)А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си Петър, Яков и брат му Йоан и ги изведе насаме на една висока планина. 2 И се преобрази пред тях – лицето Му засия като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. 3 И ето явиха им се Мойсей и Илия, които разговаряха с Него. 4 Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Господи, добре е да бъдем тука. Ако искаш, да направим три сенника – един за Тебе, за Мойсей един и един за Илия.“ 5 (C)Докато Той още говореше, светъл облак ги засени. И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син, у Когото е Моето благоволение. Него слушайте!“
6 Като чуха това, учениците паднаха по очи и много се уплашиха. 7 А Иисус се приближи, докосна ги и рече: „Станете и не се бойте!“ 8 Тогава те вдигнаха очи и не видяха никого освен Иисус.
9 И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда: „Не казвайте на никого за това видение, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите.“
10 (D)А учениците Му Го попитаха: „Защо книжниците казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“ 11 Иисус им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко. 12 (E)Но ви казвам, че Илия вече дойде, а те не го познаха и направиха с него, каквото си искаха. Така и Синът човешки ще пострада от тях.“ 13 (F)Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Йоан Кръстител.
Изцеляване на бесноват младеж
14 (G)Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, коленичи пред Него 15 и каза: „Господи, смили се над сина ми, защото е лунатик и тежко страда: често пада в огън и във вода. 16 Водих го при учениците Ти, но те не можаха да го излекуват.“ 17 (H)А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.“ 18 Тогава Иисус смъмри беса и той излезе от момчето. И от онзи час то оздравя.
19 Когато останаха насаме с Иисус, учениците Го попитаха: „Защо ние не можахме да изгоним беса?“ 20 (I)А Иисус им рече: „Заради вашето неверие. Защото, истината ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зрънце, ще наредите на тази планина: ‘Премести се оттук там!’ – И тя ще се премести. И нищо няма да бъде невъзможно за вас. 21 А този род[a] се прогонва само с молитва и с пост[b].“
Второ предсказание за страданията и възкресението
22 (J)(K)А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце 23 (L)и ще Го убият, а на третия ден ще възкръсне.“ И те се натъжиха твърде много.
Данъкът за храма
24 (M)А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петър онези, които събираха дидрахмите, и му рекоха: „Вашият Учител не плаща ли дидрахма?“ 25 Той отговори: „Плаща.“ И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и попита: „Как мислиш, Симоне, земните царе от кого взимат налог или данък – от своите синове или от чуждите?“ 26 Петър Му отговори: „От чуждите.“ Иисус му рече: „И тъй, синовете са освободени. 27 Но за да не се дразнят безпричинно, иди на морето, хвърли въдица и вземи първата риба, която се улови. Отвори ѝ устата и ще намериш вътре един статир. Вземи го и им го дай за Мене и за себе си.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.