Old/New Testament

Среща на Яков с Исав

33 Яков се огледа и видя, че Исав идва, а с него – четиристотин мъже. Той разпредели децата на Лия, Рахил и двете робини. ² Робините с децата им сложи отпред, Лия с децата ѝ – след тях, Рахил с Йосиф – най-отзад, ³ а сам той тръгна пред всички тях. Когато се приближи до брат си, Яков седем пъти се поклони до земята. ⁴ Исав се завтече насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целуна. И те заплакаха. ⁵ Когато видя жените и децата, Исав попита: „Какви са ти всички тези?“ Яков отговори: „Това са децата, които Бог подари на твоя роб.“ ⁶ Тогава се приближиха робините заедно с децата си и се поклониха. ⁷ Лия също се приближи заедно с децата си и се поклониха. Най-после се приближиха Йосиф и Рахил и се поклониха. ⁸ Исав отново попита: „Какво беше това множество, което аз срещнах?“ Яков отговори: „Исках да придобия благоволение пред очите на господаря си.“ ⁹ Исав каза: „Аз имам доволно, братко, нека твоето остане при тебе.“ ¹⁰ Яков настоя: „Не, моля ти се, ако аз съм придобил благоволение пред тебе, приеми тогава моя дар от ръцете ми. Защото, когато видях лицето ти, като че ли видях Божието лице, понеже ти се оказа благосклонен към мен. ¹¹ Приеми донесените от мене дарове, защото Бог щедро ме е обдарил и аз имам всичко.“ Така Яков придума Исав. Той взе даровете ¹² и каза: „Да тръгнем и да вървим. Аз ще вървя с тебе.“ ¹³ Но Яков му отговори: „Моят господар знае, че децата ми са крехки, а моят дребен и едър добитък е доен. Пресиля ли го само един ден – цялото стадо ще измре. ¹⁴ Затова нека моят господар тръгне пред своя роб. А аз ще вървя бавно, според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, докато пристигна при господаря си в Сеир.“ ¹⁵ Исав предложи: „Поне да оставя с тебе няколко от мъжете, които са при мене.“ Яков възрази: „Защо? Достатъчно ми е само да придобия благоволение пред Своя господар.“ ¹⁶ Същия ден Исав се върна в Сеир. ¹⁷ А Яков потегли за Сокхот, където си построи къща, както и кошари за своя добитък. Затова той нарече това място Сокхот. ^18 (A)След като се завърна от Месопотамия, Яков пристигна благополучно в град Сихем, който се намира в ханаанската земя. Тук той се разположи на стан пред този град. ^19 (B)От синовете на Емор, Сихемовия баща, той купи за сто монети част от нивата, където разположи шатрата си. ²⁰ Там той построи жертвеник и го нарече Ел-Елохе-Исраел.

Отмъщението на Якововите синове

34 Дина, дъщерята на Яков от Лия, излезе сред местните девойки. ² Видя я Сихем, синът на евееца Емор, княз на тази страна, грабна я, спа с нея и я озлочести. ³ Той се привърза към Якововата дъщеря Дина, обикна девойката, като ѝ говореше с нежни слова. ⁴ Тогава Сихем каза на баща си Емор: „Вземи ми тази девойка за жена.“ ⁵ Яков разбра, че дъщеря му Дина е обезчестена. По това време синовете му пасяха добитъка в полето. Яков си замълча до пристигането им. ⁶ След това Сихемовият баща Емор отиде при Яков, за да разговаря с него. ⁷ А синовете на Яков се завърнаха от полето. Когато чуха за всичко това, тези мъже се огорчиха и пламнаха от гняв, защото той беше нанесъл безчестие на Израил, като озлочести Якововата дъщеря – нещо, което не трябваше да става.

⁸ И така, Емор влезе в разговор с тях: „Синът ми Сихем се е привързал към девойката. Моля ви, дайте му я за жена. ⁹ Сродете се с нас – давайте ни вашите дъщери, а вземайте си нашите дъщери. ¹⁰ Живейте съвместно с нас. Тази земя е пред вас. Можете да се заселите, да търгувате в нея и да придобивате собственост в нея.“ ¹¹ А Сихем каза на нейния баща и на братята ѝ: „Само да спечеля благоволение пред очите ви – ще дам, каквото и да ми кажете. ¹² Искайте от мене най-скъпия откуп и най-богатите дарове – ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте девойката за жена.“

¹³ На това Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с хитрост – нали той беше обезчестил сестра им Дина. ¹⁴ Затова те им казаха: „Не можем да направим това – да дадем сестра си на необрязан мъж, защото това е позорно за нас. ¹⁵ Само с това условие ще се съгласим с вас, ако вие станете като нас – да обрязвате всеки от мъжки пол сред вас. ¹⁶ Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще си вземаме вашите дъщери, ще се заселим сред вас и ще бъдем един народ. ¹⁷ Ако ли не се съгласите да се обрежете, ще вземем девойката и ще си отидем.“

¹⁸ Тези думи допаднаха на Емор, както и на Еморовия син Сихем. ¹⁹ Младежът веднага изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Яков. А той беше най-уважаваният човек в бащиния си дом. ²⁰ Емор и синът му Сихем дойдоха при портите на своя град. Те заговориха към градските жители: ²¹ „Тези хора са миролюбиви към нас. Затова нека се заселят в земята ни и нека търгуват в нея. В тази земя място за тях има много. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери. ²² Тези хора се съгласяват да живеят с нас и да станат с нас един народ само при едно условие – да бъде обрязан сред нас всеки от мъжки пол така, както и те са обрязани. ²³ Няма ли да станат наши техните стада, имуществото и всичкият им добитък? Само да се съгласим с тях и те ще живеят заедно с нас.“ ²⁴ Всички, които се събираха при градските порти, послушаха Емор и сина му Сихем. Така беше обрязан всеки от мъжки пол, както и всички, които се събираха при градските порти.

²⁵ А на третия ден, докато още боледуваха, двамата синове на Яков, братя на Дина – Симеон и Левий, взеха мечовете си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол. ²⁶ С меч убиха също и самия Емор и сина му Сихем. А Дина грабнаха от Сихемовия дом и си тръгнаха. ²⁷ Синовете на Яков се спуснаха при убитите и оплячкосаха града, понеже сестра им беше обезчестена. ²⁸ Те заграбиха дребния и едрия добитък, ослите и каквото намериха в града и по полето, ²⁹ както и цялото богатство на градските жители. Откараха в плен всичките им деца и жените им, като разграбиха всичко, каквото имаше по къщите. ³⁰ Тогава Яков упрекна Симеон и Левий: „Навлякохте ми беда, понеже ме направихте ненавистен за местните жители – ханаанци и ферезейци. Аз имам малко хора. А те ще се обединят против мене, ще ме поразят, ще убият мене и целия ми род.“ ³¹ А те отговориха: „Нима бива да постъпват със сестра ни като с блудница?“

Бог благославя Яков във Ветил

35 ^(C)След това Бог заповяда на Яков: „Стани, иди във Ветил и се засели там. И там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от брат си Исав.“ ² Затова Яков нареди на домашните си и на всички свои хора: „Премахнете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и се преоблечете! ³ Да станем и да отидем във Ветил. Там ще издигна жертвеник на Бога, Който послуша молбата ми в деня на бедствието ми и ме придружаваше при пътуването ми.“ ⁴ Те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, както и обеците от ушите си. Яков ги зарови под дъба, който беше близо до Сихем. ⁵ След това всички потеглиха на път. Обхванати от страх Божий, жителите на околните градове не преследваха Якововите синове. ^6 (D)Така Яков дойде в Луз, който се намира в ханаанската земя, сега наречен Ветил – сам той и всички хора, които бяха с него. ⁷ Там издигна жертвеник. Това място той нарече Ел-Ветил, защото там му се беше явил Бог при бягството му от брат му Исав. ⁸ Тогава умря Ревекината кърмачка Девора. Погребаха я близо до Ветил, под дъба, който Яков нарече Алин-Бехут.

⁹ След връщането от Месопотамия Бог отново се яви на Яков и го благослови. ^10 (E)Бог му каза: „Твоето име е Яков. Но отсега няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил.“ Затова го нарече Израил. ^11 (F)Още му каза Бог: „Аз съм Бог Всемогъщи. Плоди се и се размножавай! Ти ще бъдеш родоначалник на народ, и то на много народи, както и на царе. ^12 (G)Земята, която дадох на Авраам и Исаак, нея ще предам на тебе и на потомството ти след тебе.“ ¹³ Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му беше говорил. ¹⁴ Затова Яков издигна паметник на мястото, където му беше говорил Бог – каменен паметник. Върху него той принесе възлияние и изля масло. ^15 (H)Мястото, където Бог му беше говорил, Яков нарече Ветил.

Раждането на Вениамин и смъртта на Рахил

¹⁶ След това те тръгнаха от Ветил. А когато наближиха Ефрата̀, Рахил роди, но много се мъчи при раждането. ¹⁷ При родилните болки бабата ѝ каза: „Не бой се, защото имаш още един син.“ ¹⁸ Докато береше душа, умиращата Рахил нарече новороденото Бенони. Но баща му го нарече Вениамин. ¹⁹ Така умря Рахил. Погребаха я на пътя за Ефрата̀, тоест Витлеем. ²⁰ На гроба ѝ Яков издигна паметник. Това е и до днес надгробният паметник на Рахил. ²¹ Израил продължи своя път и разположи шатрата си зад кулата Гадер. ^22 (I)По време на престоя на Израил в онази страна Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си. Израил разбра това. А Яков имаше дванадесет синове.

^23 (J)Синове от Лия: първородният на Яков Рувим, след него Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон. ²⁴ Синове от Рахил: Йосиф и Вениамин. ²⁵ Синове от Вала, робинята на Рахил: Дан и Нефталим. ²⁶ Синове от Зелфа, робинята на Лия: Гад и Асир. Това са синовете на Яков, които му се родиха в Месопотамия.

Смърт и погребение на Исаак

^27 (K)След това Яков се завърна при баща си Исаак в Мамрѐ, в Кириат-Арба, тоест Хеврон, където някога бяха живели Авраам и Исаак. ²⁸ Исаак проживя сто и осемдесет години. ^29 (L)Исаак издъхна и умря. При своите праотци той се прибра стар и наситен на живот. Погребаха го синовете му Исав и Яков.

Призоваване на дванадесетте ученици

10 ^(A)(B)След това Той повика дванадесетте Си ученици и им даде власт над нечистите духове, тъй че да могат да ги изгонват и да лекуват всяка болест и всяко страдание.

^2 (C)А имената на дванадесетте апостоли са следните: най-напред Симон, наричан Петър, и неговият брат Андрей, след това Яков Зеведеев и неговият брат Йоан, ³ Филип и Вартоломей, Тома и митарят Матей, Яков Алфеев и Левий, наречен Тадей, ⁴ Симон Кананит^[a] и Юда Искариот^[b] – същият, който Го и предаде.

Наставления и пратеничество на дванадесетте

⁵ Тези дванадесет ученици Иисус изпрати да проповядват, като им нареди с думите: „По път към езичници не поемайте и в самарянски град не влизайте. ^6 (D)Отивайте преди всичко при изгубените овце на Израилевия дом. ^7 (E)И тъй, ходете и възвестявайте: ‘Небесното царство наближи!’ ⁸ Болни лекувайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте. ⁹ Не взимайте в пояса си нито злато, нито сребро, ни медна монета, ^10 (F)ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга. Защото работникът заслужава своята прехрана. ¹¹ В който град или село влезете, разпитвайте – кой в него е достоен, и там отсядайте, докато си тръгнете. ¹² А когато влизате в някой дом, отправяйте поздрав към обитателите му. ¹³ Ако домът е достоен, вашият поздрав за мир^[c] да се изпълни над него. Ако ли не е достоен, и вашият поздрав за мир нека се върне при вас. ^14 (G)Ако обаче някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от този дом или град, отърсете праха от нозете си. ^15 (H)Истината ви казвам: по-леко ще бъде за Содомската и Гоморската земя в съдния ден, отколкото за онзи град.

^16 (I)Ето Аз ви изпращам като овце сред вълци. Затова бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.

^17 (J)Пазете се от хората! Защото ще ви предадат на съдилища и ще ви бичуват в синагогите си. ¹⁸ Ще ви водят пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствате пред тях и пред езичниците. ^19 (K)(L)А когато те ви предават на съдилища, не се безпокойте как или какво да говорите, защото в онзи час ще ви бъде внушено какво да кажете. ²⁰ Понеже не сте вие тези, които ще говорите, а Духът на вашия Отец, Който ще говори чрез вас.