Old/New Testament
49 И Яков повика синовете си и им каза:
„Елате при мене, за да ви разкрия какво ще се случи с вас занапред.
2 Съберете се и послушайте вие, синове на Яков,
чуйте баща си Израил.
3 (A)Рувиме, първородни сине мой, ти си моя сила и начало на мъжествеността ми,
първи по достойнство и могъщество.
4 (B)Ти си като бушуващ порой, но няма да имаш преднина пред другите,
защото легна в леглото на баща си
и го оскверни.
5 Симеон и Левий са братя,
мечовете им са смъртоносни оръжия.
6 (C)Не искам да съм между тях,
когато решават нещо, и не желая да участвам в техните събирания,
защото, когато се разгневят, могат да убият човек
и да осакатят животно.
7 Проклет да е гневът им, защото е жесток,
и яростта им, защото е свирепа;
ще ги разделя сред потомците на Яков
и ще ги пръсна из Израил.
8 (D)Юда, твоите братя те възхваляват.
Ще побеждаваш враговете си и ще ги завладяваш,
а бащините ти синове ще ти се покланят.
9 (E)Юда е млад лъв.
От плячка сит се оттегляш, сине мой.
Доволен се е свил като лъв,
като лъвица се е сгушил. Кой ще посмее да го обезпокои?
10 (F)Скиптърът няма да се отнеме от Юда
и жезълът ще стои здраво между нозете му,
докато не дойде Този, на Когото те принадлежат.
На Него ще се подчинят народите.
11 Той връзва за лоза своя осел
и за най-добрата лоза в лозето – малкото на ослицата си.
Във вино пере дрехата си
и в гроздов сок – облеклото си.
12 Очите му блестят от вино
и зъбите му са бели от мляко.
13 Завулон ще живее при морския бряг,
близо до корабно пристанище,
и ще граничи със Сидон.
14 Исахар е кокалест осел,
легнал сред кошари.
15 И видя той, че мястото за почивка е добро
и земята хубава.
Преви гръб да носи товар
и заработи ангария.
16 Дан ще бъде единствен от Израилевите племена,
който ще съди народа си.
17 Дан ще бъде като змия на пътя
и пепелянка на пътека,
която кълве коня по крака,
за да падне ездачът му.
18 На Твоята помощ се надявам, Господи!
19 Гад ще го нападат пълчища,
но той ще ги преследва по петите им.
20 (G)Хлябът на Асир е тлъст.
Той ще доставя вкусни ястия за царя.
21 Нефталим е като бърза кошута.
Той умее да говори красиво.
22 (H)Йосиф е филиз на плодоносно дърво,
издънка на полезно дърво, което расте до вода,
и клоните му се извисяват над оградата.
23 Огорчаваха го,
стреляха по него и воини враждуваха срещу него,
24 но лъкът му остана здрав
и несъкрушима е силата на ръцете му, подкрепена чрез ръцете на Силния на Яков,
на Пастира и Скалата на Израил,
25 на Бога на предците, Който да ти помогне,
и на Всемогъщия, Който да те благослови
с дъжд от небесата
и с водните потоци на бездната,
да те дари с многоброен добитък и многолюдно потомство.
26 Благословът на баща ти е по-ценен от
благословиите на старите планини и желаните красоти на вечните хълмове.
Нека всички тези благословии бъдат над главата на Йосиф,
над избрания между братята си.
27 Вениамин е хищен вълк.
Сутрин яде уловеното,
а вечер дели плячка.“
28 Това са всички дванадесет племена на Израил и това им каза техният баща. Благослови ги, всеки с благословията, която заслужаваше.
Смърт и погребение на Яков
29 (I)И заповяда им още: „Прибирам се при народа си. Погребете ме при моите бащи в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон; 30 (J)в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Тази пещера Авраам беше купил за собствено гробище от хета Ефрон. 31 (K)Там погребаха Авраам и жена му Сарра, Исаак и Ревека, а аз погребах Лия. 32 Този имот и пещерата в него са купени от хетите.“ 33 (L)Като завърши Яков това завещание към синовете си, издъхна и се прибра при бащите си.
50 (M)Йосиф се поклони пред баща си, целува го и плака над него. 2 И заповяда на лекарите, които му служеха, да балсамират баща му и те го направиха. 3 И минаха четиридесет дена, колкото са нужни за балсамирането. А пък египтяните го оплакваха до седемдесетия ден. 4 И когато изминаха дните на траур, Йосиф каза на фараоновите придворни: „Ако ме уважавате, кажете на фараона, 5 (N)че баща ми ме закле, казвайки: ‘Ето аз умирам; погребете ме в моя гроб, който съм си изкопал в ханаанската земя’; искам да отида да погреба баща си и да се върна.“ 6 А фараонът каза на Йосиф: „Иди погреби баща си, както те е заклел!“ 7 Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. А с него бяха служителите на фараона и неговите придворни, както и всички старейшини на египетската земя, 8 семейството на Йосиф, братята му и целият му бащин род. Само децата и добитъка оставиха в Гесем. 9 С него също тръгнаха още колесници и конници, така че процесията беше твърде голяма. 10 Когато пристигнаха в Горен-Хаатад, при Йордан, заплакаха силно. И Йосиф оплаква баща си седем дена. 11 Ханаанците, жители на онази земя, като чуха плача в Горен-Хаатад, си казаха: „Колко силно плачат египтяните!“ Затова нарекоха това място, което е при Йордан, Авел-Мицраим – Плачът на египтяните. 12 И синовете на Яков постъпиха с баща си така, както той беше наредил. 13 (O)Синовете му го отнесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Авраам беше купил тази пещера за собствено гробище от хета Ефрон. 14 След като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и с всички, които бяха ходили на погребението.
Обещанието на Йосиф
15 След смъртта на баща им братята на Йосиф си казаха: „Ако сега Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за стореното от нас зло?“ 16 И те пратиха да кажат на Йосиф: „Баща ти преди смъртта си поръча 17 да ти кажем да простиш на братята си вината и греха им за стореното зло, също и вината на робите си пред Бога на предците.“ Когато му предадоха тези думи, Йосиф се разплака. 18 Дойдоха и самите му братя, поклониха му се и казаха: „Ето твои роби сме.“ 19 Йосиф им отговори: „Не се страхувайте. Та аз не съм Бог. 20 (P)Ето вие ми мислехте злото, но Бог го обърна в добро, за да се случи всичко това и да се запази животът на много хора. 21 Затова не се страхувайте. Аз ще храня вас и децата ви.“ И ги успокои, като им каза това, което те искаха да чуят. 22 И живя Йосиф в Египет, той и родът на баща му. Йосиф живя всичко сто и десет години. 23 И доживя Йосиф трето поколение деца от Ефрем, а синовете на сина на Манасия Махир се родиха в коленете на Йосиф. 24 (Q)Един ден Йосиф каза на братята си: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви изведе от тази земя в земята, която обеща на Авраам, Исаак и Яков.“ 25 (R)И закле Йосиф Израилевите синове, като им каза: „Бог ще ви посети, а вие изнесете костите ми оттук.“ 26 Йосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и го положиха в ковчег в Египет.
Притча за синаповото зърно
31 (A)(B)Иисус им предложи друга притча с думите: „Небесното царство прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося на нивата си. 32 (C)То е наистина най-малко от всички семена, но когато израсне, е по-голямо от всички градински растения – става дърво, тъй че птиците долитат и се подслоняват по клоните му.“
Притча за кваса
33 (D)Каза им и друга притча: „Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“
34 Всичко това Иисус говори на народа с притчи и без притчи не им говореше, 35 (E)за да се сбъдне изреченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си с притчи; ще възвестя тайните от сътворяването на света.“
Обяснение на притчата за житото и плевелите
36 Тогава Иисус разпусна народа и влезе в къщата. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата.“ 37 А Той в отговор им рече: „Сеячът на доброто семе е Синът човешки. 38 (F)Нивата е този свят. Доброто семе са синовете на Царството, а плевелите – синовете на злото. 39 (G)А врагът, който ги пося, е дяволът. Жетвата е краят на света, а жетварите са ангелите. 40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при края на света: 41 (H)Синът човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всички, които съблазняват и вършат беззаконие, 42 (I)и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби. 43 Тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша!
Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер
44 Небесното Царство прилича още на скрито в нива съкровище. Човек, като го намира, го скрива. Изпълнен с радост за него, той отива, продава всичко, което има, и купува тази нива. 45 Небесното царство прилича още на търговец, който търси хубави бисери. 46 Когато намери скъпоценен бисер, той отива, продава всичко, което има, и го купува.
Притча за мрежата
47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в морето и уловила всякакви риби. 48 Когато тя се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и събраха добрите в съдове, а негодните изхвърлиха вън. 49 Тъй ще бъде при края на света: ще излязат ангелите и ще отделят грешниците от праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби.“
51 Тогава Иисус ги попита: „Разбрахте ли всичко това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“ 52 А Той им каза: „Затова всеки книжник, който е придобил знания за небесното царство, прилича на стопанин, който изнася от съкровището си нови и стари неща.“
Иисус Христос отхвърлен от Назарет
53 (J)Когато свърши тези притчи, Иисус си замина оттам. 54 (K)Като дойде в родния Си град, Той ги поучаваше в синагогата им, тъй че всички бяха смаяни и казваха: „Откъде Той има тази мъдрост и тези чудотворни сили? 55 (L)Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария и братята Му – Яков и Йосия, Симон и Юда? 56 И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, Той има всичко това?“ 57 (M)И те се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родния си град и сред домашните си.“ 58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.