M’Cheyne Bible Reading Plan
21 Тогава Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давида с трепет, като му каза: Защо си сам, и няма никой с тебе?
2 И Давид рече на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и каза: Никой да не знае за тая работа, по която те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците, еди-кое и еди-кое място.
3 А сега, що имаш на ръка? Дай в ръката ми пет хляба, или каквото се намира.
4 И свещеникът отговори на Давида казвайки: Нямам на ръка ни един обикновен хляб, но има свещени хлябове, - ако момците са се въздържали поне то жени.
5 И Давид отговори на свещеника, като му каза: Наистина жените са били далеч от нас около тия три дена откак тръгнах; и съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече понеже друг хляб се освещава днес в съда.
6 И тъй свещеникът му даде осветените хлябове ; защото нямаше там друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха дигнали от пред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато се дигнаха другите.
7 (А същия ден имаше там, задържан пред Господа, един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари)
8 Давид още каза на Ахимелеха: А нямаш ли тук на ръка някое копие или меч? защото не взех в ръката си ни меча си, ни оръжията си, понеже царевата работа беше спешна.
9 И рече свещеникът: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, обвит е в кърпа зад ефода; ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И рече Давид; Няма друг като него, дай ми го.
10 Така в оня ден Давид стана, та побягна от Саула, и отиде при гетския цар Анхус.
11 А слугите на Анхуса му казаха: Тоя Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди?
12 И Давид като пазеше тия думи в сърцето си си, много се уплаши от гетския цар Анхус.
13 Затова измени поведението си пред тях, като се престори на луд в ръцете им, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.
14 Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че тоя човек е луд; тогава защо го доведохте при мене?
15 Малко ли са моите луди*, та сте довели тогова да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?
22 Тогава Давид излезе от там, та избяга в пещерата Одолам; и братята му и целият му бащин дом, когато чуха, слязоха там при него.
2 И всички, които бяха в утеснение, и всички длъжници, и всички огорчени се събраха при него, и той им стана началник; и така, с него имаше около четиристотин мъже.
3 И от там Давид отиде в Масфа моавска, та рече на моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мене.
4 И доведе ги пред моавския цар, та живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта.
5 А пророк Гад каза на Давида: Не оставай в крепостта; излез, та иди в Юдовата земя, Тогава Давид отиде и влезе в дъбравата Арет.
6 А като чу Саул, че Давид и мъжете, които бяха с него, се явили (в което време Саул седеше в Гавая под дъба в Рама, с копието си в ръка, и всичките му слуги стояха около него),
7 тогава Саул каза на слугите си, които стояха около него: Чуйте сега, вениаминци; Есеевият син ще даде ли на всички ви хилядници и стотници,
8 та вие всички да направите заговор против мене, и да няма кой да ми открие, че син ми е направил завет с Есеевия син, и да няма ни един от вас да го боли сърцето за мене, или да ми открие, че син ми е подигнал слугата ми против мене, да постави засада, както днес?
9 Тогава едомецът Доик, който стоеше при Сауловите слуги, проговори, казвайки: Видях Есеевият син, че дойде в Ноб при Ахимелеха Ахитововия син,
10 който се допита до Господа за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.
11 Тогава царят прати да повикат свещеника Ахимелеха, Ахитововия син и целият му бащин дом, свещениците, които бяха в Ноб; и те всички дойдоха при царя.
12 И рече Саул: Слушай сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой.
13 И рече му Саул: Защо заговорихте против мене, ти и Есеевият син, та си му дал хляб и меч и си се допитал до Бога за него, за да се подигне против мене и да постави засада, както днес?
14 А Ахимелех в отговор рече на царя: А кой между всичките ти слуги е тъй верен както Давида, който е зет на царя, и има свободен вход при тебе* и който е почитан в дома ти?
15 Днес ли съм почнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мене! Нека не приписва царят нищо на слугата си, нито на целия ми бащин дом; защото слугата ти не знае нищо за всичко това, ни малко ни много.
16 Но рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом.
17 И царят заповяда на стражата, който стоеше около него: Обърнете се та убийте Господните свещеници, понеже са знаели, че той бягал, а не ми известиха. Но царевите слуги отказаха да дигнат ръцете си, за да нападнат Господните свещеници.
18 Тогава царят каза на Доика: Обърни се ти, та нападни свещениците. И едомецът Доик се обърна, нападна свещениците, и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод.
19 И Ноб, града на свещениците порази с острото на ножа; мъже и жени, деца и бозайничета, говеда, осли и овци порази с острието на ножа.
20 Но един от синовете на Ахимелеха Ахитововия син, не име Авиатар, си избави, та побягна при Давида.
21 И Авиатар извести на Давида, че Саул изби Господните свещеници.
22 И Давид каза на Авиатара: Оня ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно щеше да яви работата на Саула. Аз станах причина за смъртта на всички човеци от бащиния ти дом.
23 Остани с мене, но бой се; защото, който иска моя живот, онзи е който иска и твоя; но заедно с мене ти ще бъдеш в безопасност.
3 И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.
2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.
3 Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?
4 Защото, кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?
5 Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.
6 Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.
7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.
8 Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда;
9 защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.
10 Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея.
11 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.
12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено, слама,
13 всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.
14 Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.
15 А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.
16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?
17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.
18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.
19 Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъртвите в лукавството им";
20 и пак: "Господ знае, разсъжденията на мъдрите са суетни".
21 Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше;
22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;
23 а вие сте Христови, а Христос Божий.
1 В тридесетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата, и аз видях Божии видения.
2 На петия ден от месеца в тая година, която бе петата от пленяването на цар Иоахина,
3 Господното слово дойде нарочно към свещеника Езекиила, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господната ръка биде върху него.
4 Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня.
5 Отсред него се виждаше и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им; те имаха човешко подобие.
6 Всяко от тях имаше четири лица, всяко имаше и четири крила.
7 Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед.
8 И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха така:
9 крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.
10 А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.
11 и лицата им и крилата им бяха обърнати нагоре; две крила на всяко се съединяваха едно с друго, и двете покриваха телата им.
12 И вървяха всяко направо пред себе си; гдето се носеше духа, там вървяха; като вървяха не се обръщаха.
13 А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.
14 И живите същества блещукаха* наглед като светкавица.
15 А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица,
16 Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.
17 Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха.
18 А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи.
19 И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.
20 Гдето имаше да иде духът, там вървяха и те; там гдето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.
21 Когато вървяха ония, вървяха и тия; и когато стояха ония, стояха и тия; а когато ония се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.
22 А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, на глед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им.
23 А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко същество имаше две, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две, които ги покриваха оттам.
24 И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.
25 И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.
26 И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек, седящ на него на високо.
27 И видях нещо наглед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън, обиколен със сияние.
28 Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава. И когато го видях, паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.
37 (По слав. 36). Давидов псалом. По Еврейски азбучен псалом, Не се раздразнявай поради злотворците, Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие.
2 Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повяхнат.
3 Уповавай на Господа и върши добро; Така ще населиш земята и ще се храниш с увереност.
4 Весели се, тъй също, в Господа; И той ще ти даде попросеното от сърцето ти.
5 Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще из върши очакването ти;
6 И ще направи да се яви правдата ти като светлината, И съдът ти като пладне.
7 Облегни се на Господа, и чакай Него; Не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си Като върши подлости.
8 Престани от негодуванието, и остави гнева; Не се раздразнявай, понеже това води само към злотворството.
9 Защото злотворците ще се изтребят; А от тия, които чакат Господа, те ще наследят земята.
10 Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече; Да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери;
11 Но кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир.
12 Нечестивият прави заговор против праведния. И скърца на него със зъби.
13 Господ ще му се присмее, Понеже вижда, че иде денят му.
14 Нечестивите изтръгнаха меч и опънаха лъка си, За да повалят сиромаха и немощния, За да заколят ония, които са с праведна обхода.
15 Мечът им ще се забие в тяхното сърце, И лъковете им ще се строшат.
16 Малкият имот на праведния е по-желателен От богатството на мнозина нечестиви;
17 Защото мишците на нечестивите ще се строшат, А Господ подкрепява праведните.
18 Господ знае дните на непорочните; И тяхното наследство ще бъде до века.
19 Те няма да се посрамят в лоши времена. В дни на глад ще бъдат сити,
20 А нечестивите ще загинат, И враговете Господни ще бъдат като отборните агнета*; Ще чезнат, като дим ще изчезнат.
21 Нечестивият взема на заем, и не отплаща; А праведният постъпва благо и дава.
22 Защото благословените от Господа ще наследят земята; А проклетите от Него ще се изтребят.
23 Стъпките на човека се оправят от Господа; И Неговото благоволение е в пътя му.
24 Ако падне не ще се повали, Защото Господ подпира ръката му.
25 Млад бях, ето, остарях, Но не съм видял праведният оставен, Нито потомството му да проси хляб.
26 Всеки ден постъпва благо и дава на заем; И потомството му е в благословение.
27 Отклонявай се от зло, и върши добро, И ще имаш вечно жилище.
28 Защото Господ обича правосъдие, И не оставя светиите Си; До века те ще бъдат опазени; А потомството на нечестивите ще се изтреби.
29 Праведните ще наследят земята. И ще живеят на нея до века.
30 Устата на праведния приказва за мъдрост, И езикът ме говори правосъдие.
31 Законът на неговия Бог е в сърцето му; Стъпките му няма да се подхлъзнат,
32 Грешният наблюдава праведния, И търси да го убие.
33 Господ няма да го остави в ръцете му, Нито ще го осъди, когато бъде съден.
34 Чакай Господа и пази Неговия път, И той ще те издигне, за да наследиш земята; Когато се изтребят нечестивите, ти ще видиш това.
35 Виждал съм нечестивия страшен, И разпрострян като зелено дърво на своята си почва;
36 Но когато преминах, ето нямаше го; Търсих го, и не се намери.
37 Забележи непорочния и гледай праведния; Защото миролюбивият човек ще има потомство;
38 А престъпниците всички заедно ще се изтребят; Останалите от нечестивите ще се отсекат.
39 Но избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда.
40 И Господ ще им помогне и ще ги избави, Ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, Понеже са прибягнали при Него.