M’Cheyne Bible Reading Plan
2 Тогава Анна се помоли, като казваше:- Развесели се сърцето ми в Господа; Въздигна се рога ми чрез Господа; Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, Защото се развеселих в спасението Ти.
2 Няма свет какъвто е Господ; Защото няма друг освен Тебе, Нито канара като нашия Бог.
3 Не продължавайте да говорите горделиво; Да не излезе високомерие из устата ви; Защото Господ е Бог на знания, И от него се претеглят делата.
4 Лъковете на силните се строшиха; И немощните се препасаха със сила.
5 Ситите се пазариха за хляб; А гладните престанаха да гладуват . Ей, и не плодната роди седем, А многодетната изнемощя.
6 Господ умъртвява, и съживява; Сваля в ада*, и възвежда.
7 Господ осиромашава човека , и обогатява; Смирява човека , и въздига.
8 Въздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от бунището, За да ги направи да седнат между князете, И да наследят славен престол; Защото стълбовете на земята са на Господа, Който и постави на тях вселената.
9 Ще пази нозете на светиите Си; А нечестивите ще погинат в тъмнината; Понеже със сила не ще надделее човек.
10 Противниците на Господа ще се сломят; Ще гръмне от небето против тях; Господ ще съди краищата на земята, И ще даде сила на царя Си, И ще въздигне рога на помазаника Си.
11 Тогава Елкана си отида у дома си в Рама. А детето слугуваше Господу пред свещеника Илия.
12 А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познаваха Господа.
13 Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка
14 и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там.
15 Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месото за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово.
16 И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогава казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила.
17 Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва.
18 А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.
19 И майка му правеше за него горна дрешка та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.
20 И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на мястото си.
21 И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.
22 А като беше Илий много стар, чу всичко, що прави синовете му на целия Израил, и как лежали с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.
23 И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде.
24 Недейте, чада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници.
25 Ако сгреши човек на човека ще стане моление Богу за него*; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.
26 А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа и на човеците.
27 Тогава дойде един Божий човек при Илия та му рече: Така казва Господ: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом когато те бяха в Египет у Фараоновия дом?
28 И не съм ли избрал него измежду всичките Израилеви племена за Мой свещеник, за да принесе жертвата на олтара Ми, да гори темян и да носи ефод пред Мене? И не съм ли дал на бащиния ти дом всичките приноси чрез огън от израилтяните?
29 Защо, прочее, ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почитат синовете си повече от Мене, за да се гоите с по-доброто от всичките приноси на людете Ми Израиля?
30 Затова Господ Израилевият Бог каза: Аз наистина думах, че твоят дом и домът на баща ти ще да ходят пред Мене до века; но сега Господ каза: Далеч от Мене! защото ония, които славят Мене, тях ще прославя Аз, а ония, които Ме презират, ще бъдат презрени.
31 Ето, идат дните, когато ще пресека мишцата на бащиния ти дом, така щото да няма старец в дома ти.
32 И според всичките блага, които ще се дадат на Израиля, в жилището Ми ще видиш утеснение*; и не ще има старец в дома ти до века.
33 И оня от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде за изнуряване на очите ти и за огорчаване на душата ти; и всичките внуци на дома ти ще умират в средна възраст.
34 И това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офния и Финееса, ще ти бъде знамение: в един ден и двамата ще умрат.
35 И Аз ще си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми; и ще съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века.
36 А всеки, който остане в твоя дом, ще дохожда да му се кланя за малко пари и за един хляб, и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям едно късче хляб.
2 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,
2 А знам, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.
3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?
4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,
6 Който ще въздаде на всеки според делата му:
7 вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,
10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.
11 Понеже Бог не гледа на лице.
12 Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.
13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.
17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,
18 знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона:
19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,
20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицитворение на знанието и на истината,
21 тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
22 Ти,който казваш да не прелюбодействуват, прелюободействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
23 Ти, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?
24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
25 Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.
26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?
27 и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
28 Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;
29 но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога.
40 Словото, което дойде към Еремия от Господа, след като началникът на телохранителите Навузардан беше го пуснал от Рама, когато го беше взел вързан с вериги между всичките пленени от Ерусалим и Юда, които се закараха пленници във Вавилон.
2 И началникът на телохранителите като хвана Еремия, му каза: Господ твоят Бог изрече тия злини против това място.
3 Господ ги докара, и извърши както рече. Понеже вие съгрешихте на Господа и не послушахте гласа му, Затова ви постигна туй нещо.
4 А сега, ето, отвързвам те от веригите, които са на ръцете ти. Ако ти се вижда добре да дойдеш с мене във Вавилон, дойди, и за ще имам грижа за тебе; но ако ти се вижда зле да дойдеш с мене във Вавилон, недей; ето, цялата страна е пред тебе; гдето ти се вижда добро и угодно да идеш, там иди.
5 А като се бавеше той да отговори, Навузардан му рече: Тогава върни се при Годолия, син на Ахикама Сафановия син, когото вавилонският цар постави управител над Юдовите градове, и живей с него между людете. Или иди гдето ти се вижда угодно да идеш. И тъй, началникът на телохранителите му даде храна и подарък и го пусна.
6 Тогава Еремия отиде при Годолия Ахикамовия син в Масфа, та живя с него между людете, които бяха останали в страната.
7 А всичките военачалници, които бяха на полето, те и мъжете им, като чуха какво вавилонският цар поставил Годолия Ахикамовия син над страната, и че поверил нему мъже, жени, и деца от по-сиромасите на страната, от ония, които не бяха закарани в плен във Вавилон,
8 дойдоха при Годолия в Масфа, именно Исмаил Натаниевият син, Иоанан и Ионатан Кариевите синове, Сераия Тануметовият син, синовете на нетофатеца Офи, и Езания син на един маахатец, те и техните човеци.
9 И Годолия, син на Ахикама Сафановия син, се закле на тях и на мъжете им, като рече: Не бойте се да слугувате на халдейците; живейте в страната и слугувайте на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.
10 А аз, ето, ще се заселя в Масфа, за да ви представлявам пред халдейците, които ще дохождат при нас; и вие съберете вино, овощия, и дървено масло, и турете ги в съдовете си, та се заселете в градовете си, които наново сте взели.
11 Също и всичките юдеи, които бяха в Моав, и между амонците, и в Едом, и във всичките страни, когато чуха че вавилонският цар оставил част от Юдеите, и че поставил над тях Годолия, син на Ахикама Сафановия син,
12 тогава всичките юдеи се върнаха от всичките места, гдето бяха закарани, та дойдоха при Годолия в Масфа, в Юдовата земя, гдето събраха твърде много вино и овощия.
13 И Иоанан, Кариевият син, и всичките военачалници, които бяха в полето, дойдоха в Масфа при Годолия, та му рекоха:
14 Знаеш ли, че царят на амонците Ваалис е пратил Исмаила Натаниевия син да те убие? Но Годолия Ахикамовият син не ги повярва.
15 Тогава Иоанан Кариевият син говори скришно на Годолия в Масфа, казвайки: Нека отида сега и убия Исмаила Натаниевия син; и никой няма да се научи за това. Защо да ти отнеме живота, и така всичките събрани около тебе юдеи да се разпръснат, и останалите от Юда да загинат?
16 Но Годолия Ахикамовият син рече на Иоанана Кариевия син: Недей прави туй нещо, защото това, което казваш за Исмаила е лъжа.
15 (По слав. 14). Давидов псалом. Господи, кой ще обитава в твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм?
2 Оня, който ходи незлобиво, който върши правда, И който говори истина от сърцето си;
3 Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема да хвърли укор против ближния си,
4 Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, ако и да се е клел за своя повреда не се отмята;
5 Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това няма да се поклати до века.
16 (По слав. 15). Давидова песен* Пази ме, Боже, Защото на Тебе уповавам.
2 Рекох Господу: Ти си Господ бой; Вън от Тебе няма добро за мене.
3 В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение.
4 Скърбите на ония, които заменят Иеова с друг бог ще се умножат; Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния. Нито ще взема в устните си имената на боговете им.
5 Господ е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало.
6 За мене делът падна на приятни места; Да! получих прекрасно наследство.
7 Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; Още и в нощно време ме учат вътрешностите ми.
8 Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя.
9 Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата+ ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност.
10 Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.
11 Ще ми изявиш пътя на живота; Пред твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.