M’Cheyne Bible Reading Plan
11 След това амонецът Наас възлезе та разположи стан против Явис-галаад; и всичките явиски мъже казаха на Нааса: Направи договор с нас, и ще ти слугуваме.
2 И амонецът Наас из каза: С това условие ще направя договор с вас: да извъртя десните очи на всички ви; и ще положа това за позор върху целия Израил.
3 И явиските старейшини му казаха: Дай ни седем дена срок, за да пратим вестители по всичките предели на Израиля; и тогава, ако няма кой да ни избави, ще излезем към тебе.
4 И тъй вестителите дойдоха в Сауловия град Гавая та казаха тия думи на всеослушание пред людете; и всичките люде плакаха с висок глас.
5 А, ето, Саул идеше подир воловете от полето: и Саул рече: Какво е на людете та плачат? И съобщиха му думите на явиските мъже.
6 Тогава дойде Божият Дух със сила върху Саула, когато чу ония думи, и гневът му пламна твърде много.
7 И взе два вола, и като ги наряза на части прати ги по всичките предели на Израиля чрез вестители, за да кажат: Който не излезе подир Саула и подир Самуила, така ще се направи на воловете му. И страх от Господа обзе людете; и излязоха като един човек.
8 И като ги преброи у Везек, израилтяните бяха триста хиляди души, а Юдовите мъже тридесет хиляди души.
9 И рекоха на вестителите, които бяха дошли: Така да кажете на явис-галаадските мъже, утре като припече слънцето, ще ви дойде избавление. А когато вестителите дойдоха и известиха на явиските мъже, те се зарадваха.
10 И явиските мъже рекоха на амонците : Утре ще излезем към вас, и вие ни направете всичко, що ви се вижда угодно.
11 И на утринта Саул раздели людете на три полка; и във време на утринната стража те навлязоха всред стана, и поразяваха амонците докато се стопли денят; и оцелелите от тях се разпиляха до толкоз, щото нито двама от тях не останаха заедно.
12 Тогава людете казаха на Самуила: Кой е онзи що рече: Саул ли ще се възцари над нас? Доведете тия мъже, за да ги избием.
13 Но Саул каза: Никой няма да бъде убит тоя ден; защото Господ днес извърши избавление в Израиля.
14 Тогава Самуил каза на людете: Дойдете да идем в Галгал и там да възобновим царството.
15 И така, всичките люде отидоха в Галгал, и поставиха Саула Цар пред Господа там в Галгал; там и пожертвуваха примирителни жертви пред Господа; и Саул и всичките Израилеви мъже се развеселиха там твърде много.
9 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,
2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.
3 Защото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини:
4 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:
5 чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.
6 Обаче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;
7 нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".
8 Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.
9 Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".
10 И не само това, но и когато Ребека зачена от едного, сиреч от нашия отец Исаака,
11 макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,
12 рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";
13 както е писано: "Якова възлюбих , а Исава намразих".
14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
15 Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".
16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.
17 Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"
18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.
19 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?
20 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?
21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част 22 А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,
23 и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава 24 над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?
25 както и в Осия казва: 26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".
27 А Исаия вика на Израиля: 28 Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] от Него", Като го извърши и свърши скоро.
29 И както Исаия е казал в по-предишно място; "Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се уприличили".
30 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;
31 а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.
32 Защо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;
33 както е писано:
48 За Моава. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! защото се опустоши; Кириатаим се посрами, защото биде превзет; Мисгав се посрами, защото биде разтрошен.
2 Моав няма вече да се хвали; В Есевон измислиха зло против него, като казаха: Елате! да го изтребим, та да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; Ножът ще те преследва.
3 Глас на писък от Оронаим, Ограбване и страшно разрушение!
4 Моав биде разрушен; Малките му деца изпищяха.
5 Защото в нагорнината на Луит Ще се издига плач върху плач, Понеже в нанадолнината на Оронаим Чуха плачевния писък на жертвите на разрушение.
6 Бягайте, отървете живота си, И бъдете като изтравничето в пустинята.
7 Защото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си, Сам ти също ще бъдеш хванат; И Хамос ще отиде в плен Заедно със свещениците си и първенците си.
8 И разорителят ще дойде във всеки град; Ни един град не ще се избави; Още и долината ще бъде опустошена, И полето ще се разори, Както рече Господ.
9 Дайте крила на Моава, За да литне и да избяга; Защото градовете му ще запустеят. И не ще има кой да живее в тях.
10 Проклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; И проклет оня, който въздържа ножа си от кръв.
11 Моав е бил на спокойствие от младините си, И е почивал като вино на дрождията си; Не е бил претакан от съд в съд, Нито е ходил в плен; Затова, вкусът му си е останал в него, И дъхът му не се е променил.
12 Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; И ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.
13 И Моав ще се посрами за Хамоса Както се посрами Израилевият дом За Ветил, на който уповаваха.
14 Като казвате: Ние сме силни мъже, Мъже храбри за война?
15 Моав биде разорен, градовете му изгоряха, И отбраните му младежи слязоха да бъдат заклани, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.
16 Погибелта на Моава скоро ще дойде, И злото му, иде много бързо.
17 Всички, които сте около него, оплаквайте го; И всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, Славната тояга!
18 Дъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си та седни в безводно място; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе крепостите ти.
19 Жителко в Ароир Застани при пътя, та съгледай; Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?
20 Моав се посрами, защото е разрушен. Излелекай и викни; Известете в Арнон, че Моав биде запустен.
21 Съдба сполетя полската земя, Олон, Яса, и Мифаат,
22 Девон, Нево, и Вет-девлатаим,
23 Кириатаим, Вет-гамул, и Вет-меон,
24 Кариот, Восора, И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки.
25 Рогът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ.
26 Опийте го, Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, Тоже и той ще бъде за присмех.
27 Защото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш си рамената презрително?
28 Моавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.
29 Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му, надутостта му, И надменността на сърцето му.
30 Аз зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не са извършили нищо.
31 Затова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.
32 О, лозо на Севма, Ще плача за тебе повече, отколкото плака Язир; Твоите клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.
33 Отне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя; И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче грозде с възклицание; Възклицание няма да се чуе.
34 Поради вопъла на Есевон, който стигна до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим пресъхнаха.
35 При това, казва Господ, ще премахна от Моава Онзи, който принася всеизгаряне по високите места, И онзи, който кади на боговете си.
36 Затова сърцето ми звучи за Моава като свирка, И сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; Защото изобилието, което доби, изчезна.
37 Защото всяка глава е плешива, И всяка брада обръсната; По всичките ръце има нарязвания, И на кръста вретище.
38 По всичките къщни покриви на Моава И по улиците му има плач навред; Защото строших Моава като непотребен съд, казва Господ,
39 Как се строши! лелекат те; Как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех И за ужасяване на всички, които са около него.
40 Защото така казва Господ: Ето, неприятелят ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Моава.
41 Градовете се превзеха, крепостите хванати с изненада, И сърцата на силните моавци ще бъдат в оня ден Като сърцето на жена в родилни болки.
42 И Моав ще бъде изтребен, тъй щото да не е вече народ, Защото се надигна против Господа.
43 Страх, яма, и примка те налетяха, Жителю моавски, казва Господ.
44 Който избегне от страха ще падне в ямата, И който излезе от ямата ще се хване в примката; Защото ще докарам върху него, да! върху Моава, Годината на наказанието им, казва Господ.
45 Ония, които бягаха., Застанаха изнемощели под сянката на Есевон; Огън обаче излезе из Есевон, И пламък отсред Сион, Който погълна Моавския край И темето на шумните борци.
46 Горко ти, Моаве; Хамосовите люде загинаха; Защото синовете ти се хванаха пленници И дъщерите ти пленници.
47 Но при все това, Аз ще върна моавските пленници В послешните дни, казва Господ. До тук съдбата на Моава.
25 (По слав. 22). Давидов псалом. По Еврейски, азбучен псалом. Към Тебе, Господи, издигам душата си.
2 Боже мой, на Тебе съм уповал; Да се не посрамя, Да не тържествуват неприятелите ми над мене.
3 Наистина, никой, който чака Тебе, няма да се посрами; Ония ще се посрамят, които, без причина, постъпват коварно.
4 Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, Научи ме на пътеките Си.
5 Води ме в истината Си и учи ме; Защото Ти си Бог на Спасението ми; Тебе чакам цял ден.
6 Помни, Господи, благите Си милости И милосърдията Си, защото са от века.
7 Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; Помни ме, Господи, според милосърдието Си и заради благостта Си.
8 Господ е благ и праведен. Затова ще научи грешните на пътя Си.
9 Ще води кротките с правда. И ще научи кротките на пътя Си.
10 Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност Към ония, които пазят завета Му и избавлението Му.
11 Заради името Си, Господи, Прости моето беззаконие, защото е голямо.
12 Бои ли се човек от Господа?- Него Той ще настави кой път да избере.
13 Душата ме ще живее в спокойствие, И потомството му ще наследи земята.
14 Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, И ще им покаже завета Си.
15 Моите очи са винаги към Господа, Защото Той ще измъкне им мрежата нозете ми.
16 Обърни се към мене и смили се за мене, Защото съм усамотен и наскърбен.
17 Облекчи скърбите на сърцето ми, Изведи ме из утесненията ми.
18 Вгледай се в угнетението ми и тегобата ми. И прости всичките ми грехове.
19 Виж неприятелите ми, защото са много, И с люта ненавист ме мразят.
20 Пази душата ми и избави ме; Да се не посрамя, защото на тебе уповавам.
21 Незлобие и правота нека ме пазят, Защото Тебе чакам.
22 Боже избави Израиля От всичките му беди.