M’Cheyne Bible Reading Plan
18 И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.
2 И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.
3 Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.
4 Още Ионатан съблече мантията, който беше с него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.
5 И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, о обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на Сауловите служители.
6 А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.
7 И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките хиляди.
8 А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?
9 И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давида с лошо око.
10 И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.
11 И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.
12 И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.
13 Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.
14 И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
15 Затова Саул, като гледаше, че Давид се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.
16 А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.
17 Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.
18 И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?
19 Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.
20 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.
21 И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.
22 И Саул заповяда на слугите си, казвайки : Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя е към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.
23 И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.
24 И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.
25 А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вино, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.
26 А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат определените за това дни.
27 Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.
28 И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.
29 И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.
30 И филистимските началници пак излизаха на бой ; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.
16 Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,
2 да я приемете в Господа, както е прилично на светиите, и да и помогнете в каквото би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както на самия мене.
3 Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила,
4 които за моя живот си положиха вратовете под нож, на които не само благодаря, но и всички църкви между езичниците; поздравете и домашната им църква.
5 Поздравете любезния ми Епинета, който е първият плод на Азия за Христа.
6 Поздравете Мария, която се е трудила много за вас.
7 Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и някога заедно с мене затворници, които между апостолите се считат за бележити и които още преди мене бяха в Христа.
8 Поздравете любезния ми в Господа Амплият.
9 Поздравете нашия съработник в Христа Урвана и любезния ми Стахия.
10 Поздравете одобрения за верен в Христа Апелият. Поздравете ония, които са от Аристовуловото семейство.
11 Поздравете роднината ми Иродиона. Поздравете от Наркисовото семейство тия, които са в Господа.
12 Поздравете Трифена и Трифоса, които работят в Господа. Поздравете любезната Пероида, която е работила много в Господа.
13 Поздравете избрания от Господа Руфа, и неговата майка, която е и моя.
14 Поздравете Асинкрита, Флегоита, Ерма, Патрова, Ермия и братята, които са с тях.
15 Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всичките светии, които са с тях.
16 Позравете се един друг с света целувка. Поздравяват ви всичките Христови църкви.
17 И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях.
18 Защото такива човеци не служат на нашия Господ [Исус] Христос, а на своите си охоти ( Гръцки: на своя си търбух ), и съблаги и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните.
19 Защото вашата послушност е известна на всички, по която причина аз се радвам за вас. Но желал бих да бъдете мъдри относно доброто, а прости относно злото.
20 А Бог на мира, скоро ще смаже сатана под нозете ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас.
21 Поздравяват ви съработникът ми Тимотей, и сродниците ми Лукий, Ясон и Сосипатър.
22 Аз Тертий, който написах това послание, ви поздравявам в Господа.
23 Поздравява ви Гаий, гостоприемникът на мене и на цялата църква. Поздравява ви градския ковчежник Ераст и брат Кварт. [24 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде всички вас. Амин].
25 А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исуса Христа, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена,
26 а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата, 27 на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исуса Христа до века. Амин.
3 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
34 (По слав. 33). Псалом на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха*, който го пусна та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
2 С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят това и ще се зарадват.
3 Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му.
4 Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.
5 Погледнах към Него; и светнаха очите им, И лицата им никога няма да се посрамят.
6 Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави.
7 Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.
8 Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.
9 Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търпят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.
11 Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа.
12 Желае ли човек живот, Обича ли благоденствие, за да види добрини? -
13 Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене.
14 Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него.
15 Очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към техния вик.
16 Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, За да изтреби помена им от земята.
17 Праведните извикаха, и Господ послуша, И от всичките им беди ги избави.
18 Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.
19 Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях;
20 Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.
21 Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.
22 Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.