M’Cheyne Bible Reading Plan
13 До това време Саул беше царувал една година; а като царува две години над Израиля,
2 Саул си избра три хиляди мъже от Израиля, от които две хиляди бяха със Саула в Михмас и в хълма Ветил, а хиляда бяха с Ионатан в Гавая Вениаминова; а останалата част от людете изпрати, всеки в шатъра му.
3 И Ионатан порази филистимския гарнизон, който беше в Гава и филистимците чуха.
4 И така, целият Израил чу да говорят, бе Саул поразил филистимския гарнизон, и че Израил станал омразен на филистимците. И людете се събраха в Галгал да следват Саула.
5 А филистимците се събраха да се бият с Израиля, тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници и люде по множество, като пясъка край морския бряг; и възлязоха та разположиха стан в Михмас, на изток от Ветавен.
6 Когато Израилевите мъже видяха, че бяха поставени на тясно, (защото людете бяха на тясно), тогова людете се скриха в пещерите, в гъсталаците, в скалите, в канарите и в рововете.
7 И някои от евреите преминаха Иордан към Гадовата и Галаадската земя. А колкото за Саула, той беше още в Галгал; и всичките люде вървяха подир него с трепет.
8 И чака седем дена, според определеното от Самуила време; а понеже Самуил не беше дошъл в Галгал, и людете се разпръсваха от него,
9 затова рече Саул: Донесете тука при мене всеизгарянето и примирителните приноси. И той принесе всеизгарянето.
10 И щом свърши принасянето на всеизгарянето, ето, Самуил дойде; и Саул излезе да го посрещне и да го поздрави.
11 А Самуил каза: Що стори ти? И Саул рече: Понеже видях, че людете се разпръсваха от мана, и че ти не дойде на определеното време, а филистимците се събраха в Михмас,
12 затова си рекох, сега филистимците ще нападнат върху мене в Галгал, а пък аз не съм отправил молба към Господа; и тъй, дръзнах та принесох всеизгарянето.
13 И Самуил каза на Саула: Безумие си сторил ти, гдето не опази повелението, което Господ твоят Бог ти заповяда; защото Господ щеше сега да утвърди царството ти над Израиля до века.
14 Но сега царството ти няма да трае; Господ си потърси човек според сърцето Си, и него определи да бъде княз над людете Му, понеже ти не опази онова, което Господ ти заповяда.
15 Тогава Самуил стана та отиде от Галгал в Гавая Вениаминова. А Саул преброи людете, които се намираха с него; и те бяха около шестотин мъже.
16 Саул и син му Ионатан и людете, които се намираха с тях, седяха в Гавая Вениаминова; а филистимците бяха разположили стан в Михмас.
17 И от филистимския стан излязоха три чети грабители; една чета се отправи по пътя за Офра към земята Согал;
18 друга чета се отправи по пътя за Веторон; а друга чета се отправи по пътя за околността, който гледа към долината Севоим къде пустинята.
19 А в цялата Израилева земя не се намираше ковач, защото филистимците рекоха: Да не би евреите да си направят мечове или копия,
20 но всичките израилтяни слизаха при филистимците, за да наклепят всеки търнокопа си, палешника си, брадвата си и мотиката си.
21 Обаче, имаха пила за търнокопите, палешниците, тризъбците и брадвите, и за да острят остените.
22 Затова, в деня на боя не се намираше нито нож, ни копие в ръката на някого от людете, които бяха със Саула и Ионатана; в Саула, обаче, и в сина му Ионатана намериха се.
23 А филистимския гарнизон излезе към прохода Михмас.
11 1 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.
2 Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:
3 "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".
4 Но що му казва божественият отговор? 5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат
6 Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].
7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес:
8 както е писано: "Бог им даде дух на безчуствие, очи 9 И Давид казва: 10 Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".
11 Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците,за да ги възбуди към ревност.
12 А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане 13 Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,
14 дано по някакъв начин възбудя към ревност тия, които са моя плът, и да спася накои от тях.
15 Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?
16 А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.
17 Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,
18 не се хвали между клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе.
19 Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.
20 Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.
21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.
22 Виж, прочее, благостта и строгостта Божии; строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.
23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.
24 Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!
25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците.
26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: 27 И ето завета на Мене към тях: Когато отнема греховете им"
28 Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора, те са въблюбени заради бащите.
29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.
30 Защото както вие някога се непокорявахте (Или: Неповярвахте 31 също така и те сега се не покоряват.
32 Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.
33 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му!
34 Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"
35 или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?"
36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове. Амин.
50 Словото, което Господ говори чрез пророк Еремия за Вавилон, за Халдейската земя: -
2 Известете измежду народите, Прогласете, и вдигнете знаме; Прогласете, не крийте; Казвайте: Превзе се Вавилон, Посрами се Вил, Разруши се Меродах, Посрамиха се изваяните му, Строшиха се идолите му;
3 Защото от север възлиза против него народ, Който ще запусти земята му Тъй щото да няма кой да живее в нея; От човек до животно бягат и ги няма,
4 В ония дни и в онова време, казва Господ, Ще дойдат израилтяните Заедно с юдеите; Като ходят, ще плачат И ще потърсят Господа своя Бог.
5 Ще питат за Сион С лицата си обърнати към него, и ще казват: Дойдете, да се присъединим към Господа Във вечен завет, който няма да се забрави.
6 Людете Ми станаха изгубени овце; Пастирите им ги заблудиха, Накараха ги да се скитат по планините; Те отидоха от планина на хълм, Забравиха кошарата си.
7 Всички, които ги намираха, изяждаха ги; И противниците им рекоха: Не сме ние виновни, Защото те съгрешиха против Господа, обиталището на правдата, Да! против Господа, надеждата на бащите им.
8 Бягайте изсред Вавилон, Излезте из земята на халдейците, И бъдете като козли пред стадо,
9 Защото, ето, Аз ще подигна И ще направя да възходят против Вавилон, Големи народи, събрани от северната земя, Които ще се опълчат против него; От там ще се превземе; Стрелите им ще бъдат като на силен изтребител, Който не се връща празен.
10 И Халдея ще бъде разграбена; Всичките й грабители ще се наситят, казва Господ.
11 При все че се радвате, при все че се веселите, Вие обирачи на наследството Ми, При все че скачате като юница на трева, И цвилите като яки коне,
12 Пак майка ви ще се посрами много, Родителката ви ще се смути; Ето, тя ще бъде последна между народите, Земя пуста, суха и непроходима.
13 Поради гнева Господен тя няма да бъде населена. Но цяла ще запустее; Всеки, който минава през Вавилон, ще се учуди, И ще подсвирне за всичките негови язви.
14 Опълчете се против Вавилон отвред, Всички, които запъвате лък; Стреляйте против него, не жалете стрели, Защото той съгреши на Господа.
15 Възкликнете поради него отвред, Защото той се покори*; Укрепленията му паднаха, Стените му се събориха; Защото това е въздаянието Господно; Отплатете му; Както той е направил, така му направете.
16 Отсечете от Вавилон сеятеля И онзи, който държи сърп в жетвено време; Поради страха от лютия меч Всеки от тях ще се върне при людете си, И всеки ще бяга в земята си.
17 Израил е изгонена овца, Която лъвове гониха; Първо асирийският цар я изяде, А после тоя вавилонски цар Навуходоносор Сгриза костите й.
18 Затова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще накажа вавилонския цар и земята му Както наказах асирийския цар.
19 И ще доведа Израиля пак в пасбището му; Той ще пасе в Кармил и Васан, И душата му ще се насити Върху Ефремовата гора и в Галаад.
20 В ония дни и в онова време казва Господ, Беззаконието на Израиля ще се потърси, и не ще го има, И греховете на Юда, и няма да се намерят; Защото ще простя на оцелелите, които оставям.
21 Възлез против земята, която двойно се е разбунтувала, - Против нея и против жителите, които ще бъдат наказани; Разори и, подир разорените, обречи на изтребление, казва Господ, Като извършиш всичко както ти заповядах,
22 Боен вик има в страната, Вик и на страшно разорение.
23 Как се счупи и сломи Чукът на целия свят! Как се обърна Вавилон на пустота между народите!
24 Поставих ти примка, и ти се хвана, Вавилоне, без да се сетиш; Намерен биде, още и уловен, Защото си се възпротивил на Господа.
25 Господ отвори оръжейницата си Та извади оръжията на гнева Си; Защото Иеова, Господ на Силите, има да извърши дело В земята на халдейците.
26 Дойдете против него от най-далечния край, Отворете житниците му, Натрупайте го като купове и го обречете на изтребление; Нищо да не остане от него.
27 Изколете всичките му телци; Нека слязат на клане; Горко им! Защото дойде денят им, Времето за наказанието им.
28 Глас на ония, които бягат, И които са се отървали от вавилонската земя, За да извести в Сион Въздаянието от Господа нашия Бог, Въздаянието за храма Му!
29 Свикайте стрелците против Вавилон, Всички, които запъват лък; Разположете стан изоколо против него, Та да се не отърве някой от него; Въздайте му според делата му, Според всичко, що е направил, така му направете; Защото се е възгордял против Господа, Против Светия Израилев.
30 Затова младежите му ще паднат в улиците му, И всичките му военни мъже Ще загинат в оня ден, казва Господ.
31 Ето, Аз съм против тебе, о, граде горделиви, Казва Господ, Иеова на Силите; Защото настана денят ти, Времето, когато ще те накажа.
32 Горделивият ще се препъне и падне, И не ще има кой да го дигне; И ще запаля огън в градовете му, Който ще погълне всичко около него.
33 Така казва Господ на Силите: Израилтяните и юдейците се угнетяват заедно; Всички, които ги заплениха, задържат ги, Отказват да ги пуснат.
34 Но Изкупителят им е мощен; Господ на Силите е името Му; Непременно ще се застъпи за делото им, За да успокои света. И да смути вавилонските жители.
35 Меч има върху халдейците, казва Господ, И върху жителите на Вавилон, И върху първенците му, и върху мъдрите му!
36 Меч има върху измамниците! и те ще избезумеят; Меч върху юнаците му! и те ще се ужасяват;
37 Меч има върху конете им, върху колесниците им, И върху всичките разноплеменни люде, които са всред него! И ще станат като жени; Меч върху съкровищата му! и ще се разграбят;
38 Суша има върху водите му; и ще пресъхнат; Защото е земя предадена на изваяни, И жителите й са полудели за страшилищата си*.
39 Затова зверове от пустинята и хиени Живеят там, И камилоптици ще живеят там; И не ще бъде населен вече до века, Нито обитаем из род в род.
40 Както когато Бог разори Содома и Гомора И ближните им градове, казва Господ, Така никой човек няма да живее там, Нито ще пришелствува там човешки син.
41 Ето, люде ще дойдат от север, Да! голям народ и много царе Ще се издигнат от краищата на света.
42 Лък и копие ще държат; Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като морето; Възседнали са на коне, Всеки опълчен като мъж за бой Против тебе, дъщерьо вавилонска.
43 Вавилонският цар чу вестта за тях, И ръцете му ослабнаха; Мъки го обзеха, Болки като на жена, която ражда.
44 Ето, като лъв от прииждането на Иордан, Той ще възлезе против богатото пасбище; Защото Аз мигновено ще изпъдя Халдея от там, И онзи, който бъде избран, ще поставя над нея. Защото кой е подобен на Мене? и кой ще ми определи време за съд. И кой е оня овчар, който ще застане против Мене?
45 Затова слушайте решението, Което Господ е взел против Вавилон, И намеренията, които е намислил против земята на халдейците: Непременно ще повлекат и най-малките от стадото; Непременно ще направи да запустее пасбището им заедно с тях.
46 От слуха за превземането на Вавилон Земята се потресе, И вопълът се разчу между народите.
28 (По слав. 27). Давидов псалом. Към тебе ще извикам, Господи, канаро моя; Не замълчавай към мене, Да не би, ако останеш мълчалив към мене, Да се оприлича на ония, които слизат в рова.
2 Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, Когато дигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище.
3 Не ме завличай с нечестивите И с ония, които вършат беззаконие, Които говорят мир с ближните си, А в чието сърце има злоба.
4 Въздай им според делата им И според нечестието на постъпките им; Въздай им според делата на ръцете им; Отдай им каквото заслужават.
5 Понеже те не внимават на деянията на Господа Нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори, и няма да ги съгради.
6 Благословен да е Господ, Защото послуша гласа на молбите ми
7 Господ е сила моя и щит мой; На него е уповало сърцето ми, и Той ми помага; Затова се развесели сърцето ми, И с песните си ще Го възхваля,
8 Господ е сила на людете Си; Той е крепост за избавление на помазаника Си.
9 Избави людете Си и благослови наследството Си; Храни ги и носи ги да века.
29 (По слав. 28). Давидов псалом. Отдайте Господу, вие синове на силните, Отдайте Господу слава и могъщество.
2 Отдайте Господу дължимата на името Му слава; Поклонете се Господу в света премяна.
3 Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми: Господ гърми над големите води,
4 Гласът Господен е силен; Гласът Господен е величествен.
5 Гласът Господен троши кедри; Да! Господ троши ливанските кедри,
6 И прави да скачат като юнец, Ливан и Сирион като див вол в младостта си.
7 Гласът Господен разцепва огнените пламъци.
8 Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис.
9 Гласът Господен прави да раждат кошутите, И оголва лесовете; А в храма Му всеки възгласява Слава!
10 Господ седна Цар над Потопа; Да! Господ седна Цар до века.
11 Господ ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир.