M’Cheyne Bible Reading Plan
24 (A)Гневът Господен пак се разпали против израилтяните и подбуди между тях Давида да рече: иди, преброй Израиля и Иуда.
2 И царят каза на военачалника Иоава, който беше при него: обиколи всички колена Израилеви (и Иудини) от Дан до Вирсавия, и пребройте народа, за да зная, колко народ има.
3 Иоав каза на царя: Господ, Бог твой, да умножи народа толкова, колкото е, и още стократно толкова, и очите на господаря ми царя да видят това; но защо моят цар-господар иска това нещо?
4 (B)Но царската дума към Иоава и военачалниците надделя. И Иоав заедно с военачалниците излезе от царя да преброява израилския народ.
5 (C)Те преминаха Иордан и се спряха в Ароер, отдясно на града, който е сред долината Гадова, към Иазер;
6 и дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-Ходши; и стигнаха в Дан-Яан и избиколиха Сидон;
7 дойдоха до Тирската крепост и във всички хивейски и хананейски градове, излязоха на юг от Иудея, във Вирсавия,
8 обходиха цялата страна и стигнаха в Иерусалим след девет месеца и двайсет дена.
9 (D)Иоав подаде на царя списъка за народното преброяване; и излезе, че израилтяни имаше осемстотин хиляди мъже силни, способни за война, а иудеи – петстотин хиляди.
10 (E)И след като Давид преброи народа, трепна му сърце. И каза Давид на Господа: тежко съгреших, дето постъпих тъй; и сега моля Ти се, Господи, прости греха на Твоя раб, защото аз постъпих твърде неразумно.
11 (F)Когато Давид стана на другия ден сутринта, биде слово Господне към пророк Гада, Давидов ясновидец:
12 иди и кажи на Давида: тъй говори Господ: три наказания ти предлагам; избери си от тях едно, което да се изпълни над тебе.
13 (G)И дойде Гад при Давида, обади му и му каза: избери си, глад ли да бъде в земята ти седем години, или три месеца да бягаш от неприятелите си, и те да те гонят, или пък три дни да върлува мор по твоята земя? Сега размисли и реши, какво да отговоря на Оногова, Който ме е пратил.
14 (H)Давид отговори на Гада: много ми е тежко; но нека падна в ръцете на Господа, защото е голямо Неговото милосърдие; само да не падна в човешки ръце. (И Давид си избра мор във време на пшенична жетва.)
15 И напрати Господ мор върху израилтяните от сутринта до определеното време; (и морът се начена у народа) и умряха от народа, от Дан до Вирсавия, седемдесет хиляди души.
16 (I)И Ангел (Божий) простря ръката си над Иерусалим, за да го опустоши; но Господ се разкая за злото и каза на Ангела, който поразяваше народа: стига, сега спусни ръката си. А Божият Ангел беше тогава при гумното на иевусееца Орна.
17 (J)Когато Давид видя Ангела, който поразяваше народа, каза Господу, думайки: ето, аз съгреших, аз (пастирът) постъпих беззаконно; но тия овци какво са сторили? Нека, прочее, Твоята ръка се обърне против мене и против бащиния ми дом.
18 (K)И в оня ден дойде Гад при Давида и каза: иди, съгради жертвеник Господу върху гумното на иевусееца Орна.
19 И Давид отиде според думата на (пророка) Гада, както бе заповядал Господ.
20 Орна погледна и видя, че царят и слугите му идат при него; излезе Орна и се поклони на царя ничком доземи.
21 Орна попита: защо е дошъл моят цар-господар при своя раб? Давид отговори: да купи от тебе гумното, за да съгради жертвеник Господу, та да престане поразата у народа.
22 (L)Орна каза на Давида: нека господарят ми цар вземе и принесе в жертва, каквото му е воля. Ето, воловете за всесъжение, и колата и уредите за впрягане воловете – за дърва.
23 Всичко това, царю, Орна дава на царя. Орна каза още на царя: Господ, Бог твой, да бъде милостив към тебе!
24 Но царят каза на Орна: не, аз ще ти заплатя, колкото струва, и няма да принеса на Господа, моя Бог, жертва, взета даром. И Давид купи гумното и воловете за петдесет сикли сребро.
25 (M)Давид съзида там жертвеник Господу и принесе всесъжение и мирни жертви. (Сетне Соломон разшири жертвеника, понеже беше малък.) И Господ се умилостиви над страната и поразата у израилтяните престана.
4 Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко;
2 но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок.
3 (A)Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света;
4 (B)но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,
5 (C)за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
6 А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч Отче!
7 (D)Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.
8 (E)Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове;
9 (F)а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите?
10 (G)Тачите дни, месеци, времена и години.
11 Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
12 Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили:
13 знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът,
14 и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса.
15 Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете.
16 И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината?
17 Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате.
18 Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви.
19 Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос,
20 искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?
22 (H)Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
23 (I)Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната – по обещание.
24 (J)Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,
25 понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;
26 (K)а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.
27 (L)Защото писано е: „развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж“.
28 (M)Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.
29 (N)Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.
30 (O)А какво говори Писанието? – Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.
31 (P)И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
31 В единайсетата година, третия месец, на първия ден от месеца, биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! кажи на фараона, египетски цар, и на народа му: с кого се сравняваш ти в твоето величие?
3 (A)Ето, Асур беше кедър ливански с гиздави ветви, кичест и висок; върхът му сред гъсти облаци.
4 Водите го правеха да расте, бездната го подигаше, реките ѝ окръжаваха неговото садище, и тя пращаше потоците си към всички полски дървета.
5 (B)Затова височината му надмина всички полски дървета; на него имаше много клони; ветвите му се умножаваха, и клоните му ставаха дълги от многото води, когато той растеше.
6 (C)В клоните му виеха гнезда всякакви небесни птици, под ветвите му раждаха малки всякакви полски зверове, а под сянката му живееха всякакви многобройни народи.
7 Той хубавееше с високия си ръст, с дългите си ветви, защото коренът му лежеше край големи води.
8 (D)Кедрите в Божията градина не го засеняха; кипарисите не се изравняха с клоните му, и кестените не бяха високи колкото неговите ветви; ни едно дърво в Божията градина не се равнеше с него по хубостта си.
9 Аз го украсих с многото му ветви, тъй че всички едемски дървета в Божията градина му завиждаха.
10 Затова тъй казва Господ Бог: задето израсте висок и си издигна върха сред дебелите клони, и сърцето му се възгордя от величието му, –
11 (E)затова Аз го предадох в ръцете на властника на народите; той постъпи с него, както трябваше; за неговото беззаконие Аз го отхвърлих.
12 (F)И съсякоха го чужденци, най-люти измежду народите, и го хвърлиха в планините; и по вси долини паднаха ветвите му; клоните му се изпочупиха по всички долища земни, и изпод сянката му избягаха всички народи на страната и го оставиха.
13 На неговите обломъци се наместиха всякакви небесни птици, и в клоните му бяха всякакви полски зверове.
14 (G)Това беше, за да се не големеят с високия си ръст никакви дървета край води, да не подигат върховете си до гъстите облаци и да не прилепват към него поради височината им дървета, които пият вода; защото те всички ще бъдат предадени на смърт в преизподнята страна заедно със синовете човешки, слезли в гроба.
15 (H)Тъй казва Господ Бог: в оня ден, когато той слезна в гроба, Аз направих да тъжат за него, затворих заради него бездната и спрях реките ѝ, задържах големите води и помрачих за него Ливан, и всички полски дървета тъгуваха за него.
16 (I)С трясъка от падането му Аз докарах в трепет народите, когато го свалиха в преизподнята, при слезлите в гроба, и се зарадваха в преизподнята страна всички дървета едемски, отборните и най-добрите на Ливан, всички, които пият вода;
17 защото и те с него слязоха в преизподнята при убитите с меч, както и неговите съюзници, които живееха под сянката му сред народите.
18 (J)И тъй, с кое от едемските дървета се равняваше ти по слава и величие? Но сега наравно с едемските дървета ти ще бъдеш свален в преизподнята, ще лежиш сред необрязани, с убити от меч. Това е фараонът и цялото му множество народ, казва Господ Бог.
79 Началнику на хора. На свирало Шошаним-Едут. Псалом Асафов.
2 (A)Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се!
3 (B)Пред Ефрема, Вениамина и Манасия издигни силата Си и дойди да ни спасиш.
4 (C)Боже, възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!
5 Господи, Боже на силите! докога ще бъдеш гневен към молитвите на Твоя народ?
6 (D)Ти ги нахрани с хляб, намокрен със сълзи, и ги напои с изобилни сълзи;
7 (E)направил си ни предмет на противоречие между нашите съседи, и нашите врагове се гаврят с нас;
8 Боже на силите, възстанови ни! да светне лицето Ти, и ще се спасим!
9 (F)Ти пренесе от Египет лозата, изгони народите и я посади;
10 очисти за нея място, закрепи корените ѝ, и тя изпълни земята.
11 Планините се покриха със сянката ѝ, и клоните ѝ са като кедри Божии;
12 (G)тя пусна клони до морето и младочки до реката.
13 (H)Защо срути нейната ограда, та я късат всички, минаващи по пътя?
14 (I)Горският глиган я подрива и полският звяр я обгризва.
15 Боже на силите! обърни се, милостно погледни от небето и виж и посети това лозе;
16 опази туй, що е насадила Твоята десница, и младочките, които Ти укрепи за Себе Си.
17 То е с огън обгорено, изпосечено; от заплахата на Твоето лице ще погинат.
18 Да бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си укрепил за Себе Си,
19 и ние няма да отстъпим от Тебе; оживи ни, и ние ще призоваваме Твоето име.
20 Господи, Боже на силите! възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.