M’Cheyne Bible Reading Plan
12 Господ прати Натана (пророка) при Давида, и той отиде при него и му рече: в един град имаше двама човеци – единият богат, а другият сиромах;
2 богатият имаше твърде много дребен и едър добитък,
3 а сиромахът нямаше нищо, освен една овчица, която беше купил малка и отхранил, и тя беше пораснала при него заедно с децата му; тя ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря;
4 при богатия човек дойде един странник; и нему се досвидя да вземе от овците или от воловете си, за да сготви (обед) на странника, който бе дошъл при него, а взе овчицата на сиромаха и сготви нея на човека, който бе дошъл при него.
5 (A)Давид се много разгневи против тоя човек и каза на Натана: жив ми Господ! Смърт заслужава оня човек, който е извършил това;
6 (B)и за овчицата той трябва да плати четворно, задето е извършил това и задето е нямал милост.
7 (C)Тогава Натан каза на Давида: ти си оня човек (който извърши това). Тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз те помазах за цар над Израиля, избавих те от ръцете Саулови,
8 дадох ти дома на твоя господар и жените на господаря ти в твое лоно, дадох ти дома Израилев и Иудин и, ако това (ти) е малко, бих ти придал още повече;
9 (D)а ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред очите Му? Урия хетееца порази с меч, жена му взе за своя жена, а него уби с амонитски меч;
10 (E)затова мечът няма да отстъпи от твоя дом довека, понеже ти Ме пренебрегна и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.
11 (F)Тъй говори Господ: ето, Аз ще подигна против тебе зло от твоя дом, ще взема твоите жени пред очите ти и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с твоите жени под това слънце;
12 ти извърши това тайно, Аз пък ще го извърша пред цял Израил и по бял ден.
13 (G)Тогава Давид каза на Натана: съгреших пред Господа. И Натан каза на Давида: и Господ сне от тебе греха ти; ти няма да умреш;
14 (H)но понеже с това ти даде повод на враговете Господни да Го хулят, то родилият ти се син ще умре.
15 Натан отиде у дома си. И Господ порази детето, което бе родила на Давида Уриевата жена, и то се разболя.
16 И Давид се моли Богу за детето, пости Давид и усамотен прекара нощта, легнал на земята.
17 И влязоха при него старейшините на дома му, да го вдигнат от земята; но той не рачи и не яде хляб с тях.
18 На седмия ден детето умря, и слугите Давидови се бояха да му обадят, че детето е умряло; защото, думаха те, когато детето беше още живо, и ние го придумвахме, и той не слушаше гласа ни, как ще му кажем: „детето умря“? Той ще стори нещо лошо.
19 Видя Давид, че слугите му си шепнат, и разбра, че детето е умряло, па попита слугите си: умря ли детето? Отговориха: умря.
20 Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се и отиде в дома Господен и се моли. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб, и яде.
21 И попитаха го слугите му: какво значи това, че тъй постъпваш? Докле детето беше още живо, ти пости и плака (и не спа); а след като умря детето, ти стана и яде хляб (и пи).
22 Давид отговори: докле детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: кой знае, не ще ли се смили над мене Господ и не ще ли остане детето живо?
23 А сега то умря; защо да постя? Нима мога да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.
24 (I)И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя (зачена и) роди син, комуто даде име Соломон. И Господ го възлюби
25 и прати пророка Натана, и той го нарече: Иедидия[a], според словото Господне.
26 (J)Иоав воюва против Рава Амонитска и току-речи превзе тоя царски град.
27 Иоав прати да кажат на Давида: аз нападах на Рава и завладях водата на града;
28 сега събери останалия народ и потегли към града, и го превземи; защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.
29 Давид събра целия народ, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе.
30 (K)Давид взе венеца на царя им от главата му, – а в него имаше талант злато и скъпоценен камък, – и го възложи Давид на своята глава, и изнесе из града много голяма плячка.
31 (L)А народа, който бе в него, изведе и го прекара през триони, през железни дикани, през железни брадви и го хвърли в пещи за печене тухли. Тъй постъпи той с всички амонитски градове. След това Давид се върна с целия народ в Иерусалим.
5 (A)Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.
2 (B)Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище;
3 (C)само да не би, и облечени, да се намерим голи.
4 (D)Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота.
5 (E)Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа.
6 И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа,
7 (F)(понеже с вяра ходим, а не с виждане)
8 (G)имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа.
9 Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме;
10 (H)защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.
11 И тъй, като знаем страха Господен, ние вразумяваме човеците, а за Бога сме явни; надявам се, че сме явни и за вашите съвести.
12 Не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, та да има, какво да кажете на ония, които се хвалят по лице, а не по сърце.
13 (I)Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас.
14 Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели.
15 (J)А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна.
16 Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме.
17 (K)И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново.
18 (L)А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Иисуса Христа и ни даде служението на това примирение,
19 защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението.
20 И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!
21 (M)Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.
19 А ти подеми плач за Израилевите князе
2 (A)и кажи: каква лъвица е майка ти? разположила се сред лъвове, между млади лъвове отгледа своите лъвчета.
3 (B)И отхрани тя едно от своите лъвчета; то стана млад лъв и се научи плячка да лови, люде ядеше.
4 (C)И чуха за него народите; той биде хванат в тяхната яма, и във вериги го отведоха в земята Египетска.
5 (D)И след като почака и видя, че надеждата ѝ пропадна, тя взе друго свое лъвче и го направи млад лъв.
6 И като стана млад лъв, той почна да ходи между лъвове и се научи плячка да лови, люде ядеше,
7 (E)оскверняваше вдовиците им и градовете им опустошаваше; и запустя земята и всичките ѝ селища от неговия рик.
8 (F)Тогава се подигнаха против него народите от околните области и простряха му мрежата си; той биде хванат в тяхната яма.
9 (G)И туриха го в клетка във вериги и заведоха го при вавилонския цар; заведоха го в крепостта, за да не се чува вече по Израилевите планини гласът му.
10 Твоята майка биде като лоза, посадена при вода; плодовита и клонеста биде тя от многото вода.
11 И имаше у нея пръчки силни за скиптри на владетели, и високо се издигна стволът ѝ между гъстите пръчки; и изпъкваше с височината си, с многото си пръчки.
12 (H)Но в гняв тя биде изтръгната, хвърлена наземи, и източният вятър изсуши плода ѝ; откъснати и изсъхнали са силните ѝ пръчки, огън ги погълна.
13 А сега тя е пресадена в пустинята, в земя суха и жадна.
14 И излезе огън от ствола на нейните пръчки, погълна плодовете ѝ, и не останаха по нея силни пръчки за скиптър на владетеля. Това е жална песен, и ще остане за плач.
64 Началнику на хора. Псалом Давидов за пеене.
2 (A)Тебе, Боже, подобава хвала на Сион, и Тебе ще се даде оброк (в Иерусалим).
3 (B)Ти чуваш молитвата; към Тебе прибягва всяка плът.
4 Беззаконните дела ме надделяха; Ти ще очистиш нашите престъпления.
5 Блажен е оня, когото си Ти избрал и приближил да живее в Твоите двори; ще се наситим с благата на Твоя дом, на светия Твой храм.
6 Страшний в правосъдието, чуй ни, Боже, Спасителю наш, упование на всички земни краища и на ония, що са далеч в морето,
7 (C)Който си поставил планините със силата Си и си с мощ препасан,
8 (D)Който укротяваш шума на моретата, шума на вълните им и вълненията на народите!
9 И ще се уплашат от Твоите личби живеещите по краищата на земята. Ти ще подбудиш утро и вечер Тебе да хвалят.
10 (E)Ти посещаваш земята, утоляваш жаждата ѝ и обилно я обогатяваш: потокът Божий е пълен с вода; Ти приготвяш храните, понеже тъй си я устроил;
11 напояваш браздите ѝ, уравняваш буците ѝ, омекчаваш я с дъждовни капки, благославяш нейните израсляци;
12 (F)увенчаваш годината на Твоята благост, и Твоите пътеки изпускат тлъстина,
13 изпускат върху пустинните пасбища, и хълмовете се опасват с радост;
14 ливадите се покриват със стада, и долините се кичат с храни, възклицават и пеят.
Началнику на хора. Песен.
65 Възкликни към Бога, цяла земьо!
2 (G)Възпейте славата на името Му, въздайте Му слава и хвала.
3 (H)Кажете Богу: колко си страшен в делата Си! Поради големината на Твоята сила, ще Ти се покорят Твоите врагове.
4 Цяла земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име (Вишний)!
5 (I)Дойдете и вижте делата на Бога, страшния в делата Си над синовете човешки.
6 (J)Той превърна морето в суша; през реката минахме пешком; там се веселихме в Него.
7 Със Своята мощ Той владее вечно; Неговите очи гледат над народите, да се не превъзнасят бунтовниците.
8 Благословете, народи, нашия Бог и възгласете Му хвала.
9 Той запази живота на душата ни и не даде да се поклати ногата ни.
10 (K)Ти ни изпита, Боже, претопи ни, както се сребро претапя.
11 Ти ни вкара в примка, тури окови на чреслата ни,
12 (L)постави човек над главата ни. Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода.
13 Ще вляза в Твоя дом с всесъжения, ще Ти въздам моите оброци,
14 които са изговорили устата ми и е изрекъл езикът ми в моята скръб.
15 Тлъсти всесъжения ще Ти възнеса, с кадение от овнешка тлъстина, жертва ще принеса волове и козли.
16 Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажа, какво стори Той за душата ми.
17 Виках към Него с устата си и Го превъзнесох с езика си.
18 (M)Да бях видял беззаконие в сърцето си, Господ не би ме послушал.
19 Но Бог послуша, чу гласа на молбата ми.
20 Благословен Бог, Който не отхвърли молитвата ми и не отвърна от мене милостта Си!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.