M’Cheyne Bible Reading Plan
29 (A)Филистимците събраха цялото си опълчение в Афек, а израилтяните се разположиха на стан при извора, що е в Изреел.
2 Князете филистимски вървяха със стотините и хилядите, а Давид и людете му вървяха отзади с Анхуса.
3 (B)И думаха князете филистимски: какви са тези евреи? Анхус отговаряше на князете филистимски нима не знаете, че това е Давид, раб на Саула, цар израилски? Той е вече при мене повече от година, и аз не намерих в него нищо лошо, откак е дошъл, доднес.
4 (C)И възнегодуваха против него князете филистимски и му рекоха: отпрати тоя човек; нека си седи на мястото, което си му отредил, за да не отива с нас на война и да не стане наш противник във войната. С какво може той да умилостиви господаря си, ако не с главите на тия мъже?
5 (D)Не е ли това оня Давид, комуто пееха по хората, думайки: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди?
6 И Анхус повика Давида и му рече: жив Господ! Ти си честен, и на очите ми би било приятно, да излизаш и да влизаш с мене в опълчението; защото аз не съм забелязал в тебе нищо лошо, откак си дошъл при мене дори доднес; но в очите на князете ти не си добър.
7 Затова, върни се сега, иди си смиром и не дразни князете филистимски.
8 (E)Но Давид рече на Анхуса: какво съм сторил и какво си намерил у твоя раб, откак съм пред лицето ти и доднес? Защо да не ида и да не воювам с враговете на моя господар, царя?
9 (F)Анхус отговори на Давида: бъди уверен, че в моите очи ти си добър като ангел Божий; но князете филистимски рекоха: нека не идва той с нас на война.
10 Затова стани утре рано, ти и слугите на господаря ти, които са дошли с тебе (и идете на мястото, което съм ви отредил, и недей има лоша мисъл на сърцето си, защото пред мене ти си добър); станете утре рано и, щом се съмне, вървете.
11 (G)И Давид стана, той и людете му, за да тръгнат рано сутринта и да се върнат в земята Филистимска. А филистимците отидоха (на война) в Изреел.
30 На третия ден, след като Давид и людете му тръгнаха за Секелаг, амаликитци нападнаха Секелаг от юг, превзеха го и го изгориха с огън,
2 жените пък (и всички), които бяха в него, от малък до голям, не убиха, а откараха в плен и отидоха в пътя си.
3 Приближи се Давид и людете му до града, и ето, той изгорен с огън, а жените им, синовете им и дъщерите им взети в плен.
4 Давид и народът, който беше с него, нададоха вик и плакаха, докле не остана в тях сила да плачат.
5 (H)Взети бяха в плен и двете жени Давидови: Ахиноама, изреелка, и Авигея, бившата Навалова жена, кармелитка.
6 (I)Давид беше много смутен, понеже народът искаше да го убие с камъни; защото целият народ скърбеше от душа, всякой за синовете си и за дъщерите си.
7 (J)Но Давид се укрепи с надежда на Господа, своя Бог; и рече Давид на свещеник Авиатара, син Ахимелехов: донеси ми ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.
8 Давид попита Господа, думайки: да гоня ли това пълчище, и ще ги стигна ли? И отговорено му беше: гони, ще стигнеш и отнемеш.
9 И тръгна Давид, той и шестстотин мъже, които бяха с него; и дойдоха до поток Восор, дето уморените се спряха.
10 И гони ги Давид, сам той с четиристотин души; а двеста души се спряха, защото не бяха в сила да преминат Восорския поток.
11 Намериха един египтянин на полето, доведоха го при Давида, дадоха му хляб, той яде, и го напоиха с вода;
12 (K)и му дадоха част от низа смокини и два грозда сухо грозде, и той яде и се подкрепи, защото не бе ял хляб и не бе пил вода три дни и три нощи.
13 И Давид го попита: чий си ти и откъде си? Той отговори: аз съм момък египтянин, роб на един амаликитец, и моят господар ме остави, понеже заболях има вече три дни;
14 ние навлизахме в южната част на Керет и в областта Иудина и в южната част на Халева, а Секелаг с огън изгорихме.
15 И Давид го попита: завеждаш ли ме до това пълчище? А той отговори: закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и аз ще те заведа до това пълчище.
16 Давид му се закле, и той го поведе. И ето, амаликитци, пръснати по цялата оная страна, ядяха и пиеха и празнуваха поради голямата плячка, която бяха взели от земята Филистимска и от земята Иудейска.
17 И нападна ги и ги поразяваше Давид от сумрак до вечерта на другия ден, и никой от тях се не избави, освен четиристотин момци, които възседнаха камили и побягнаха.
18 И Давид отне всичко, що бяха взели амаликитци, отне Давид и двете си жени,
19 и не се изгуби у тях нищо, ни малко, ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни плячка, нито нищо от онова, що бяха взели от тях амаликитци: всичко възвърна Давид.
20 И Давид взе всичкия дребен и едър добитък; и неговите люде вървяха пред тоя добитък и казваха: това е Давидова плячка.
21 Давид дойде при ония двеста души, които не бяха в сила да вървят подире им, и които той бе оставил при поток Восор, и те излязоха да срещнат Давида и людете, които бяха с него. Давид се приближи до тия люде и ги поздрави.
22 Тогава лошите и негодниците, които бяха ходили с Давида, почнаха да казват: задето те не ходиха с нас, няма да им дадем от плячката, която отнехме; нека всеки си вземе само жената и децата и си върви.
23 Но Давид рече: не правете тъй, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази и предаде в ръцете ни пълчището, което дохожда против нас.
24 (L)И кой ще ви послуша в това? (Те не са по-долни от нас.) Каквото е частта на ония, които ходиха на война, такава част трябва да бъде и за ония, които останаха при колите: между всички трябва да се подели.
25 Тъй беше от това време и насетне; и той постави това като закон и правило за Израиля доднес.
26 (M)И дойде Давид в Секелаг и от плячката прати на старейшините Иудини, свои приятели, думайки: „ето вам подарък от плячката, взета от враговете Господни“;
27 (N)прати и на ония, които са във Ветил и в южний Рамот, в Иатир (и в Гетор),
28 (O)в Ароир (и в Амад), в Шифмот, и в Естемоа (и в Гет),
29 (в Кинан, в Сафен, в Тимат) и в Рахал, в градовете иерахмеелски и в градовете кенейски,
30 в Хорма и в Хорашан, в Атах
31 и в Хеврон, и по всички места, дето Давид бе ходил, той и людете му.
10 (A)Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха;
2 и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето;
3 (B)и всички ядоха една и съща духовна храна;
4 (C)и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос.
5 (D)Но към повечето от тях Бог не благоизволи, защото бидоха изповалени в пустинята.
6 (E)А това бидоха образи за нас, за да не бъдем похотливи на зло, както и те бяха похотливи.
7 (F)Не бивайте нито идолослужители, както някои от тях, за които е писано: „народът седна да яде и да пие, па стана да играе“.
8 (G)Нито да блудствуваме, както някои от тях блудствуваха, и в един ден погинаха двайсет и три хиляди.
9 (H)Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха, и погинаха от змии.
10 (I)Нито роптайте, както роптаеха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
11 (J)Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете.
12 (K)Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.
13 (L)Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.
14 Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението.
15 (M)Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам.
16 (N)Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?
17 (O)Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб.
18 (P)Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника?
19 (Q)Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо?
20 (R)Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете.
21 (S)Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза.
22 Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него?
23 (T)Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.
24 (U)Никой да не търси своята полза, а всякой – ползата на другиго.
25 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест;
26 (V)защото „Господня е земята и онова, що я изпълня“.
27 Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест.
28 (W)Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте – заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.
29 Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест?
30 (X)Ако пък участвувам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря?
31 (Y)И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете.
32 Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия,
33 (Z)както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.
8 (A)В шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, седях в дома си, и старейшините иудейски седяха пред лицето ми, и сложи се там върху мене ръката на Господа Бога.
2 (B)И видях: и ето подобие (на мъж), като че огнено, и от кръста и надолу – огън, а от кръста му и нагоре – като че сияние, като че светлина от пламък.
3 (C)И простря Той като че ли ръка и ме хвана за космите на главата ми, и духът ме издигна между земята и небето и ме занесе в Божии видения в Иерусалим при входа на вътрешните врата, обърнати към север, дето бе поставен идолът на ревността, който възбужда ревнуване.
4 (D)И ето, там беше славата на Бога Израилев, подобна на оная, каквато видях на полето.
5 (E)И каза ми: сине човешки, подигни очите си към север! Подигнах аз очите си към север, и ето, от северната страна при вратата на жертвеника беше при входа оня идол на ревността.
6 И каза ми Той: сине човешки! видиш ли, какво вършат? видиш ли големите гнусотии, които тук върши домът Израилев, за да се отдалеча от Моето светилище? но обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.
7 И доведе ме при входа на двора, и погледнах, и ето, в стената пролука.
8 И каза ми: сине човешки! прокопай стената; аз прокопах стената, и ето, някаква си врата.
9 И каза ми: влез и виж отвратителните гнусотии, които те вършат тук.
10 (F)Влязох, и гледам, и ето – всякакви изображения на влечуги и на нечисти животни и всякакви идоли на дома Израилев, изписани по стените наоколо.
11 (G)И седемдесет мъже от старейшините на дома Израилев стоят пред тях, и Иезания, Сафанов син, сред тях; и у всекиго в ръка – своя кадилница, и гъст облак от кадива се издигаше нагоре.
12 (H)И каза ми: видиш ли, сине човешки, какво вършат на тъмно старейшините на дома Израилев, всеки в своята изписана стая? защото казват: „не ни вижда Господ, Господ остави тая земя“.
13 И каза ми: обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат.
14 И доведе ме до входа във вратата на дома Господен, които са към север, и ето, там седят жени, които оплакваха Тамуза,
15 и каза ми: видиш ли, сине човешки? обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.
16 (I)И въведе ме във вътрешния двор на дома Господен, и ето при вратата на храма Господен, между притвора на жертвеника, до двайсет и пет мъже стоят с гърба си към храма Господен, а с лицето си към изток, и се кланят към изток на слънцето.
17 И каза ми: видиш ли, сине човешки? малко ли е за дома Иудин, да вършат такива гнусотии, каквито вършат тук? но те и земята напълниха с нечестие, и двойно ме разгневяват; и ето, те поднасят вейки към носовете си.
18 (J)Затова и Аз ще почна да действувам с ярост; окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; и макар те да викат със силен глас на ушите Ми, – не ще ги чуя.
Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
1-2 Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас;
3 (A)защото Всевишний Господ е страшен, велик Цар е над цялата земя;
4 покори нам под нозете ни народи и племена;
5 избра за нас нашето наследие, красотата на Иакова, когото възлюби.
6 (B)Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук.
7 (C)Пейте на нашия Бог, пейте; пейте на нашия Цар, пейте,
8 защото Бог е Цар на цяла земя; пейте всички разумно.
9 (D)Бог се възцари над народите, Бог седна на светия Свой престол;
10 князете на народите се събраха при народа на Бога Авраамов, защото земните щитове са на Бога; Той е превъздигнат над тях.
Песен. Псалом. От Кореевите синове.
1-2 (E)Велик е Господ и всехвален в града на нашия Бог, на светата Негова планина.
3 (F)Прекрасна възвишеност, радост на цяла земя е планина Сион; на северната ѝ страна е градът на великия Цар.
4 (G)В неговите жилища Бог е познат като застъпник:
5 защото, ето събраха се царете и всички минаха покрай него;
6 (H)видяха и се почудиха, смутиха се и удариха на бяг;
7 (I)страх и мъка ги обхвана там, като жена, кога ражда;
8 (J)с източния вятър Ти съкруши тарсиските кораби.
9 Както сме слушали, така и видяхме в града на Господа на силите, в града на нашия Бог: Бог ще го утвърди навеки.
10 Ние размишлявахме, Боже, за Твоята благост сред Твоя храм.
11 (K)Както Твоето име, Боже, така и Твоята хвала е до краищата на земята; Твоята десница е пълна с правда.
12 Да се весели планина Сион, (и) да се радват иудейските дъщери заради Твоите съдби (Господи).
13 Идете около Сион и го обиколете, пребройте кулите му:
14 обърнете сърцето си към неговите укрепления; разгледайте неговите домове, за да разкажете на бъдещия род,
15 (L)защото този Бог е Бог наш на вечни векове: Той ще бъде наш вожд до самата смърт.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.