M’Cheyne Bible Reading Plan
36 Тогава началниците на бащините <домове> от семействата на потомците на Галаада, син на Махира, Манасиевият син, от семействата на Иосифовите потомци, се приближиха и говориха пред Моисея и пред първенците, началниците на бащините <домове> на израилтяните, казвайки:
2 Господ заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилтяните с жребие; и господарят ни получи заповед от Господа да даде наследството на брата ни Салпаада на дъщерите му,
3 Но ако те се омъжат за някои от синовете на <другите> племена на израилтяните, тогава наследството им ще се отнеме от наследството на нашите бащи, и ще се приложи към наследството на онова племе, което ще ги вземе <за жени>; така то ще се отнеме от наследството, <което ни дава> жребието.
4 <Даже>, когато дойде юбилеят на израилтяните, тогава наследството им ще се приложи към наследството на онова племе, което ще ги е взело; и така, наследството им ще се отнеме от наследството на отеческото ни племе.
5 Прочее, по Господното слово, Моисей заповяда на израилтяните, като каза: Племето на Иосифовите потомци говори право.
6 Ето какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери; Той казва: Нека се омъжат, за който им се види добре, стига само да се омъжат за <мъже от> семейството на отеческото си племе.
7 По тоя начин, никое наследство на израилтяните няма да премине от племе на племе; защото израилтяните трябва да се привързват, всеки за наследството на отеческото си племе.
8 Всяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израилтяните, трябва да се омъжи за едного от семейството на отеческото си племе, тъй щото израилтяните да притежават всеки отеческото си наследство.
9 Да не преминава наследство от едно племе на друго племе, но племената на израилтяните да се привързват, всяко за своето наследство.
10 И Салпаадовите дъщери сториха според както Господ заповяда на Моисея;
11 защото Маала, Терса, Егла, Мелха и Нуа, Салпаадовите дъщери, се омъжиха за синовете на чичовете си;
12 омъжиха се за мъже от семействата на потомците на Манасия Иосифовият син; и така наследството им остана в племето на бащиното им семейство.
13 Тия са заповедите и съдбите, които Господ заповяда на израилтяните чрез Моисея на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.
80 (По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението {Псал. 45 и 69. надписите.}. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.
2 Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.
3 Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.
4 Господи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?
5 Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.
6 Направил си ни <предмет> на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.
7 Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,
8 Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.
9 Приготвил си <място> пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.
10 Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха <като> изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,
11 Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.
12 Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?
13 Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.
14 Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,
15 И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.
16 Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата {Еврейски: Изобличението,} на лицето Ти.
17 Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, <когото> си направил силен за Себе Си.
18 Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.
19 Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.
28 Горко на горделивия венец на Ефремовите пияници, И на повехналия цвят на славната му красота, Който е на върха на тлъстите долини на ония, които се обладават от вино!
2 Ето, от Господа идва един мощен и силен, Който, като буря с град и опустошителна вихрушка, Като буря от силни прелели води, Ще <ги> хвърли с ръката си на земята.
3 Горделивият венец на Ефремовите пияници Ще се тъпче под нозе;
4 И повехналият цвят на славната им красота, Който е на върха на тлъстата долина, Ще стане като първозряла смокиня преди лятото, Която, щом я вземе в ръка оня, който я види, поглъща я.
5 В оня ден Господ на Силите ще бъде славен венец И красива корона за останалите от людете Си,
6 И правосъден дух за оня, който седи да съди И сила за тия, които отблъсват неприятеля до портата <му>,
7 Но и тия се побъркаха от виното И се заблудиха от спиртното питие; Свещеник и пророк се побъркаха от спиртно питие, Обладаха се от вино, заблудиха се от спиртно питие, Побъркаха се във видението, спъват се в съденето,
8 Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и нечистота, <Така щото> няма <чисто> място.
9 Кого, <казваш ти>, ще научи той на знание? И кого ще направи да разбере каквото чуе? Отбитите от мляко ли? Отлъчените от гърди ли?
10 Защото <дава> заповед след заповед, Заповед, след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко.
11 Наистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тия люде
12 Оня, който бе им рекъл: Тая е почивката <ви>; и успокойте уморения; И това е освежението <ви>; Но те не искаха да слушат.
13 Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, Да се впримчат и да се хванат.
14 Затова слушайте словото Господно, вие присмивачи, Които господарувате над тия люде, които са в Ерусалим.
15 Понеже сте казали: Ние направихме договор със смъртта, И се съгласихме с преизподнята, <Щото>, когато заливащата беда минава, да не дойде до нас, Защото си направихме лъжата прибежище, И под измама се скрихме, -
16 Затова, така казва Господ Иеова: Ето, полагам в Сион камък за основа, Камък отбран, скъпоценен, краеъгълен, <за> твърда основа; Който вярва в него не ще прибърза да бяга.
17 Ще направя правосъдието връвта, И правдата отвеса; И градушка ще помете прибежището при лъжи, И водата ще наводни скривалището.
18 Договорът ви със смъртта ще се унищожи, И съглашението ви с преизподнята не ще устои; Когато заливащата беда минава Тогава ще се стъпчете от нея.
19 Колкото пъти минава ще ви хваща; Защото всяка заран ще минава, Денем и нощем; И само слуха <за нея> да чуе някой, ще се изплаши.
20 Защото леглото е твърде късо, за да може някой да се простре по него. И завивката твърде тясна, за да може някой да се завие с нея.
21 Защото Господ ще стане както на хълма Ферасим, Ще се разгневи както в долината Гаваон, За да извърши работата Си, пречудната Си работа, И да изпълни делото Си, удивителното Си дело,
22 Сега, прочее, не ставайте присмивачи, Да не би да се стегнат оковите ви по-яко; Защото аз чух от Господа Иеова на Силите, <Че ще се извърши> погубление, и то предрешено, по цялата страна.
23 Дайте ухо и слушайте гласа ми. Внимавайте и слушайте думите ми,
24 Орачът всеки ден ли оре за да посее? <Всеки ден ли> разтваря <бразди> и разбива буците на нивата си?
25 Като изравни лицето й, Не пръска ли къклица, и посява кимион, И сади жито в редове, И ечемика на определеното му място, И лимеца наоколо?
26 Защото учи го Бог му на разсъдък, И го поучава.
27 Защото не се вършее къклица с диканя, Нито колело от кола се завърта върху кимиона; Но с тояга се очуква къклицата, И с прът кимионът.
28 А <житото> за хляб ще се сдроби ли? Не; човек не го вършее за винаги, Нито го стрива с колелото на колата си, Нито го разтрошава с копитата на конете си.
29 Също и това произлиза от Господа на Силите, Който е чудесен в съвет, превъзходен в мъдрост.
1 От Презвитера до избраната госпожа и до чадата й, които аз наистина любя, (и не само аз, но и всички, които са познали истината).
2 заради истината, която пребъдва в нас, и ще бъде с нас до века,
3 благодат, милост, мир да бъдат с нас от Бога Отца и от [Господа] Исуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов.
4 Много се възрадвах, че намерих някои от чадата ти да ходят в истината, както приехме заповед от Отца.
5 И сега, госпожо, умолявам те, не като че ти пиша нова заповед, но тая, която имахме отначало; Да любим един другиго.
6 И любовта е това: да ходим по Неговите заповеди. Тая е заповедта, в която трябва да ходите, както сте чули отначало.
7 Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист.
8 Внимавайте на себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда.
9 Никой, който върви напред, и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина.
10 Ако някой дойде при вас, и не носи това учение, недейте го приема в къщи, и не го поздравявайте,
11 защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела.
12 Имам много да ви пиша, но не искам <да пиша> с книга и мастило, обаче надявам се да дойда при вас, и уста с уста да се разговорим, за да бъде радостта ви пълна.
13 Поздравяват те чадата на твоята избрана сестра.
© 1995-2005 by Bibliata.com