M’Cheyne Bible Reading Plan
15 И Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, която Аз ви давам да живеете в нея,
3 и пренесете жертва чрез огън Господу, било всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или доброволен принос, или на празниците си, за да направите благоухание Господу от говедата или от овците,
4 тогава оня, който принася приноса си Господу, нека принесе за хлебен принос една десета <от ефа> чисто брашно, смесено с четвърт ин дървено масло.
5 И за всяко агне на всеизгарянето или на жертвата да притуриш четвърт от ин вино за възлияние,
6 или за всеки овен да притуриш за хлебен принос две десети <от ефа> чисто брашно, смесено с една трета от ин дървено масло;
7 и за възлияние да принесеш една трета от ин вино за благоухание Господу.
8 И ако принесеш от говедата за всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или примирителен принос Господу,
9 тогава с <жертвата> от говедата да принесеш за хлебен принос три десети <от ефа> чисто брашно, смесено с половин ин дървено масло;
10 и за възлияние да принесеш половин ин вино в жертва чрез огън за благоухание Господу.
11 Така трябва да се прави за всяко говедо, или за всеки овен, или за всяко агне или яре.
12 Според числото, което ще принесете, така да направите за всяко според числото им.
13 Всеки туземец да прави така, когато принася жертва чрез огън за благоухание Господу.
14 Ако някой чужденец е пришелец между вас, или ако какъвто и да бил е между вас във всичките ви поколения, и принася жертва чрез огън за благоухание Господу, то както правите вие, така да направи и той.
15 Един закон да има за вас, които сте от обществото, и за чужденеца, който е пришелец <между вас>, един вечен закон във всичките ви поколения; както сте вие така ще бъде и чужденецът пред Господа.
16 Един закон и една наредба да има за вас и за чужденеца, който е пришелец между вас.
17 Господ говори още на Моисея, казвайки:
18 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, в която Аз ви въвеждам,
19 и ядете от хляба на земята, тогава да принесете Господу възвишаем принос;
20 от първото си тесто да принесете пита за възвишаем принос; да го възвишите, както правите с възвишаемия принос от гумно.
21 От първото си тесто да давате Господу възвишаем принос във всичките си поколения.
22 И ако прегрешите и не изпълните всички тия заповеди, които Господ каза на Моисея,
23 то ест, всичко, което Господ ви заповяда чрез Моисея, от деня когато Господ даде заповедта и нататък във всичките ви поколения,
24 то, ако е сторено от незнание, без да знае обществото - цялото общество нека принесе един юнец за всеизгаряне за благоухание Господу, заедно с хлебния му принос и с възлиянието му, според наредбата, и един козел в принос за грях.
25 И свещеникът да направи умилостивение за цялото общество израилтяни, и ще им се прости; защото е станало от незнание, и те са принесли приноса си в жертва чрез огън Господу, и приноса си за грях пред Господа за несъзнателната си погрешка;
26 и ще се прости на цялото общество израилтяни и на чужденеца, който е пришелец между тях, защото колкото за всичките люде стореното е станало от незнание.
27 Но ако един човек съгреши от незнание, той трябва да принесе едногодишна коза в принос за грях.
28 И свещеникът да направи умилостивение пред Господа за човека, който е съгрешил от незнание; когато съгреши от незнание, да направи умилостивение за него, и ще му се прости.
29 Един закон да има за вас, както за туземеца от израилтяните, така и за чужденеца, който е пришелец между тях, когато съгреши от незнание.
30 Но ако някой съгреши с надменна ръка, бил той туземец или чужденец, той показва презрение към Господа; тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си.
31 Понеже е презрял словото на Господа и престъпил заповедта Му, тоя човек непременно ще се изтреби, беззаконието му ще бъде върху него.
32 Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден.
33 И ония, които го намериха като събираше дърва, доведоха го при Моисея и Аарона и при цялото общество.
34 И туриха го под стража, понеже не беше още изявено що трябваше да сторят с него.
35 И Господ каза на Моисея: Човекът непременно трябва да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.
36 И тъй, цялото общество го изведе вън от стана и го уби с камъни, та умря, според както Господ заповяда на Моисея.
37 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
38 Говори на израилтяните и заповядай им да правят, във всичките си поколения, ресни по краищата на дрехите си, и да турят син ширит по ресните на всичките краища.
39 И това да ви бъде за ресни, като ги гледате, да помните всичките Господни заповеди и да ги изпълнявате, и да не дирите <неща> по своите си сърца и по своите си очи, подир, които неща вие блудствувате;
40 та да помните и изпълнявате всичките Ми заповеди, и да бъдете свети на вашия Бог.
41 Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
51 (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.
2 Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.
3 Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.
4 На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло; <Признавам това>, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И <да излезеш> непорочен, когато съдиш.
5 Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.
6 Ето, <понеже> желаеш искреност вътре <в човека, >Научи ме мъдрост в скришното <на сърцето ми>.
7 Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.
8 Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.
9 Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.
10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене,
11 Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.
12 Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.
13 Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешници ще се обърнат към Тебе.
14 Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; <И> езикът ми ще пее високо за Твоята правда.
15 Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.
16 Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни.
17 Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.
18 Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим.
19 Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, В приноси и всеизгаряния; Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.
5 Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.
2 Окопа го, и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза, Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше <сладко> грозде, Но то роди диво.
3 И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.
4 Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, <тогава>, докато очаквах да роди <сладко> грозде, То роди диво?
5 И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;
6 И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него.
7 Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са садът, който Го зарадва; И Той очакваше <от тях> правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.
8 Горко на ония, които прибавят къща на къща, И събират нива с нива, докато не остане място, И вие си направите да живеете сами всред земята!
9 Господ на Силите ми <казва> в ушите: Наистина много къщи ще запустеят без жители, Даже големи и хубави <къщи>;
10 Защото десет уврата лозе ще дадат <само> един ват {Виж. таблиците на края на Библията. Виж. и Езек. 45:11.} <вино>, И един кор семе ще даде <само> една ефа <плод>,
11 Горко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, Които продължават до вечер, догдето ги разпали виното!
12 И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, И с вино са техните угощения; Но не се взират в делото Господно, Нито са внимавали на действието на ръцете Му.
13 Затова Моите люде са закарани в плен, - Защото нямат знание; Па и почтените им мъже умират от глад, И множеството им съхне от жажда,
14 Затова става преизподнята по-лакома, И отвори чрезмерно устата си; И <в нея> слизат славата им, И множеството им, и великолепието им, И ония, които се веселят между тях.
15 И навежда се долният човек, И унижава се големецът, И очите на високоумните се навеждат;
16 А Господ на Силите се възвишава чрез правосъдие, И светият Бог се освещава чрез правда.
17 Тогава агнетата ще пасат както в пасбищата си; И чужденци ще изядат запустелите места на тлъстите.
18 Горко на ония, които теглят беззаконието с въжета от лъжи {Еврейски: На суета.}, И грехът като с ремъци от товарна кола, -
19 Които казват: Нека бърза, Нека ускори делото Си, за да го видим; И нека приближи и дойде Възнамеряването от Светия Израилев, за да го разберем!
20 Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!
21 Горко на ония, които са мъдри в своите очи, И които са разумни пред себе си!
22 Горко на ония, които са юнаци да пият вино, И силни да подправят спиртно питие, -
23 Които за дарове оправдават беззаконника - И отнемат от праведника правото му!
24 Затова, както огнен пламък пояжда плявата, И както сламата се губи в пламъка, Така и техният корен ще стане като гнилота, И цветът им ще възлезе като прах. Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите, И презряха думата на Светия Израилев.
25 За туй, гневът на Господа пламна против людете Му, И Той простря ръката Си против тях та ги порази; Та потреперяха хълмовете, И техните трупове станаха като смет всред улиците. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.
26 И Той ще издигне знаме за народите от далеч, И ще засвири за всеки <от тях> от края на земята; И, ето, те скоро ще дойдат набързо.
27 Никой измежду тях не ще се умори нито ще се спъне. Никой не ще задреме нито ще заспи; Нито ще се разпаше поясът от кръста им, Нито ще се скъса ремъкът на обущата им.
28 Стрелите им са остри, и всичките им лъкове запънати; Копитата на конете им ще се считат за кремък, И колелата им за вихрушка.
29 Ревът им ще бъде като на лъв; Те ще реват като млади лъвове; Да! ще реват, и ще сграбчат лова, и ще го завлекат, И не ще има кой да го отърве.
30 И в същия ден ще реват против тях като морското бучение; И ако погледне някой на земята, ето тъмнина <и> неволя, И виделината помрачена през облаците й.
12 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,
2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата <ни>, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.
3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,
4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;
6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",
7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща <му> не наказва?
8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
10 Защото те за малко време са <ни> наказвали, според както им е било угодно, а Той - за <наша> полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.
11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.
12 Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",
13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.
14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да <ви> смущава, и мнозинството да се зарази от него;
16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;
17 понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума <у баща си>.
18 Защото вие не сте пристъпили до <планина> осезаема и пламнала в огън, <нито> до тъмнина и буря,
19 <нито> до тръбен звук и глас на думи; <такъв, щото> ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;
20 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";
21 и толкоз страшна беше гледката, <щото> Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");
22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,
24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри <неща> от Авеловата.
25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха <наказанието>, като презряха този, който <ги> предупреждаваше на земята, то колко повече не <щем избегна> ние, ако се отървем от Този, Който <предупреждава> от небесата!
26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".
27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.
28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;
29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.
© 1995-2005 by Bibliata.com