M’Cheyne Bible Reading Plan
31 След това Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Въздай на мадиамците за израилтяните, и след това ще се прибереш при людете си.
3 Моисей, прочее, говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека отидат против Мадиама за да извършат въздаяние върху Мадиама за Господа.
4 По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на войната.
5 И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе, дванадесет хиляди души, въоръжени за бой.
6 И Моисей ги изпрати на войната, по хиляда души от всяко племе, тях и Финееса, син на свещеника Елеазара, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръцете му.
7 Те воюваха против Мадиама, според както Господ заповяда на Моисея, и убиха всяко мъжко.
8 И между убитите убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с нож и Валаама Веоровия син.
9 А израилтяните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот.
10 А всичките им градове, в местата населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън.
11 И взеха всичките користи и всичката плячка, и човек и животно.
12 И докараха пленниците, плячката и користите на Моисея, на свещеника Елеазар и на обществото израилтяни в стана, на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.
13 Тогава Моисей, свещеникът Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана.
14 Но Моисей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход;
15 и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени?
16 Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество.
17 За това, убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него.
18 А всичките момичета, които не са познали мъж, които не са лежали с такъв, оставете живи за себе си.
19 И вие останете вън от стана седем дена; вие и пленниците ви, всеки <от вас>, който е убил човек, и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден;
20 очистете и всичките дрехи, всичките кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всичките дървени съдове.
21 Също и свещеникът Елеазар рече на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Моисея като закон.
22 Само че златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая,
23 всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче, трябва да се очисти и с очистителната вода; и всичко що не може да устои на огън прекарай през вода.
24 Тогава на седмия ден да изперете дрехите си, и ще бъдете чисти; и подир това да влезете в стана.
25 И Господ говори на Моисея, казвайки:
26 Ти и свещеникът Елеазар и началниците на бащините <домове> от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек и животно,
27 и раздели плячката на две, между войниците, които ходиха на война и цялото общество.
28 От <дела> на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа по една душа от петстотин - от човеци, от говеда, от осли и от овци;
29 от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазара, като възвишаем принос Господу.
30 А от половината, <която се дава> на израилтяните, да вземеш по един дял от петдесет - от човеци, от говеда, от осли и от овци - от всеки добитък, - и да ги дадеш на левитите, които пазят заръчаното за Господната скиния.
31 И тъй Моисей и свещеникът Елеазар сториха, според както Господ заповяда на Моисея.
32 А плячката, <то ест>, това, което остана в плен, което войниците заплениха, беше: овци, шестстотин седемдесет и пет хиляди;
33 говеда, седемдесет и две хиляди;
34 осли, шестдесет и една хиляда
35 и човеци - жени, които не бяха познали мъж, чрез лягане с такъв - всичко тридесет и две хиляди души.
36 Половината, делът на ония, които бяха ходили на бой, беше на брой: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;
37 а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет;
38 говедата бяха тридесет и шест хиляди, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две;
39 ослите бяха тридесет хиляди и петстотин, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един;
40 и човеците бяха шестнадесет хиляди, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама души,
41 И Моисей даде данъка, като възвишаем принос Господу, на свещеника Елеазара, както Господ заповяда на Моисея.
42 А половината, <която се даде> на израилтяните, която Моисей отдели от войниците,
43 <то ест>, половината за обществото, беше: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;
44 говеда, тридесет и шест хиляди;
45 осли, тридесет хиляди и петстотин;
46 и човеци - шестнадесет хиляди.
47 От тая половина за израилтяните Моисей взе по един дял от петдесет, от човеци и от животни, и ги даде на левитите, които пазеха заръчаното за Господната скиния, според както Господ заповяда на Моисея.
48 Тогава се приближиха при Моисея началниците, които бяха над хилядите на войската, хилядниците и стотниците,
49 и рекоха на Моисея: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; и не липсва ни един от нас.
50 За това принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа.
51 И Моисей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения.
52 И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха Господу, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли.
53 (<Защото> войниците бяха грабили, всеки за себе си).
54 И Моисей и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане, за спомен на израилтяните пред Господа.
75 (По слав. 74). За първия певец, <по> не Разорявай {Псал. 57. надписът.}, Асафов псалом. Песен. Славословим Те, Боже, славословим; И е близо <при нас явлението на> името Ти; разгласяват се чудесните Ти дела.
2 Когато уловя определеното време Аз ще съдя с правота.
3 Ако и да се разтопи земята с всичките й жители, Аз закрепявам стълбовете й. (Села).
4 Рекох на надменните: Не постъпвайте надменно, И на нечестивите: Не издигайте рог;
5 Не дигайте високо рога си, Не говорете с корав врат.
6 Защото нито от изток, нито от запад, Нито от планинската пустиня <иде съд;>
7 Но Бог е съдията; Едного Той унижава, а другиго издига.
8 Защото в ръката на Господа <има> чаша, и виното се пени; Тя е пълна с подправено вино, от което и Той налива; И даже дрождето му ще прецедят и ще изпият всичките нечестиви на земята.
9 А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог, <Нему> ще пея хваления.
10 И ще отсека всичките рогове на нечестивите; А роговете на праведните ще се издигнат.
76 (По слав. 75). За първия певец, върху струнни инструменти, Асафов псалом. Песен. Познат е Бог в Юда; В Израил е велико името Му.
2 В Салим е скинията Му, И обиталището Му е в Сион.
3 Там Той строши лъскавите стрели на лъка. Щита и меча, и битката. (Села),
4 Светъл се явяваш, о Славни, От хълмовете с користите.
5 Твърдосърдечните бидоха обрани, заспаха във <вечния> си сън; И никой от яките мъже не намери ръцете си.
6 От Твоето мъмрене, Боже Яковов, Паднаха в дълбок сън и колесници и коне.
7 Ти, самий Ти, си страшен; И кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?
8 Направил си да се чуе от небето присъда; Земята се убоя и утихна
9 Когато Бог стана да съди, За да спаси всичките кротки на земята. (Села).
10 Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; С остатъкът от яростта ще се опашеш,
11 Обричайте се и изпълнявайте <обреците си> на Господа вашия Бог; Всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.
12 Той снишава гордостта на князете, Страшен е за земните царе.
23 Наложено за Тир <пророчество:> Лелекайте, тарсийски кораби, Защото той се разруши, Та няма <за вас> къща или вход. (От Китимската земя им се извести това).
2 Млъкнете, вие жители на крайморието, Да! ти, когото сидонските търговци, Минаващи през морето, са обогатили
3 Доходът му, <идещ> през големи води, Бе житото на Нил, жетвата на реката Тъй щото той беше тържище на народите.
4 Засрами се, Сидоне, защото морето проговори; Морската крепост рече: Не съм в болки, нито раждам, Нито момци отхранвам, <нито> девици отгледвам.
5 Когато се чуе това в Египет, Ще се мъчат много поради известието за Тир
6 Заминете в Тарсис; Възридайте, жители на крайморието.
7 Това ли е вашият весел <град>, Чиято древност е от стари времена? Нозете му ще го занесат далеч да странствува.
8 Кой намисли това против Тир, Който раздаваше корони, Чиито търговци бяха князе, Чиито покупатели бяха знаменитите на света?
9 Господ на Силите намисли това, За да посрами всяко гордеене със слава И да унижи всичките знаменити на света.
10 Залей земята си като Нил, тарсийска дъщерьо; Няма вече ограничение <за тебе>.
11 <Господ> простря ръката Си над морето, Потресе царствата; Господ даде заповед на Ханаан Да се съборят крепостите му.
12 Рече още: Не ще се радваш вече, О угнетена девице, сидонова дъщерьо; Стани та замини в Китим; Нито там ще имаш почивка,
13 Ето земята на халдеите; Тия люде не съществуват вече; Асириецът определи <земята им> за пустинни зверове; Издигнаха кулите си, събориха палатите му, И той го обърна на развалини.
14 Лелекайте, тарсийски кораби, Защото запустя крепостта ви.
15 В оня ден Тир ще бъде забравен седемдесет години, Колкото са годините {Еврейски: Дните.} на един цар; А след седемдесетте години Ще бъде на Тир както в песента на блудницата се <казва>:
16 Вземи арфа, обходи града, Забравена блуднице; Свири сладко, пей много песни, За да те помнят.
17 И след седемдесет години Господ ще посети <дъщерята на> Тир; И тя ще се наема пак, И ще блудствува с всичките царства на света по лицето на земята.
18 Но търговията и наемът й ще се посветят на Господа, Няма да се вложат в съкровище нито в склад; Защото търговията й ще бъде за живеещите пред Господа, За да ядат до ситост и да имат трайно облекло.
1 Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота, -
2 (защото животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), -
3 това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.
4 И това <ви> пишем, за да бъде пълна вашата радост.
5 И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.
6 Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината.
7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.
8 Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас.
9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.
10 Ако речем, че не сме съгрешили, правим <Бога> лъжец, и Неговото слово не е в нас.
© 1995-2005 by Bibliata.com