M’Cheyne Bible Reading Plan

9 И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Синайската пустиня, казвайки:

² Нека направят израилтяните пасхата на определеното й време.

³ На четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите.

⁴ И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата.

⁵ Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия <месец> привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните.

⁶ А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха пред Моисея и пред Аарона,

⁷ и тия мъже му рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му?

⁸ А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.

⁹ И Господ говори на Моисея, казвайки:

¹⁰ Говори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу;

¹¹ нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;

¹² да не оставят от нея до утрото, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата.

¹³ А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си.

¹⁴ И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца.

¹⁵ И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра <за плочите> на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.

¹⁶ Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.

¹⁷ И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.

¹⁸ По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.

¹⁹ И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха;

²⁰ а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха.

²¹ И понякога облакът стоеше <само> от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгваха;

²² Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха.

²³ Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.

45 (По слав. 44). За първия певец, по Криновете {Псал. 69 и 80, надписите.}: псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта. От сърцето ми извира блага дума. Аз разказвам делата си на Царя; Езикът ми е перо на бързописец.

² Ти си по-красив от човешките чада; На устата Ти се изля благодат; Затова те благослови Бог до века.

³ Препаши меча Си на бедрото Си Силни, Славата Си и величието Си;

⁴ И във величието Си язди победоносно В полза на истината и кротостта <и> правдата; И Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща.

⁵ Стрелите Ти са остри, <Забиват се> в сърцата на царските врагове; Племена падат пред Тебе.

⁶ Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

⁷ Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал С миро на радост повече от твоите събратя.

⁸ На смирна и алой <и> касия <миришат> всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха.

⁹ Царски дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато

¹⁰ Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом;

¹¹ Така царят ще пожелае твоята красота; Защото той е господарят ти; и ти му се поклони.

¹² И тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа <й>, Ще търсят благоволението ти с подаръци.

¹³ Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; Облеклото й е златоткано.

¹⁴ Ще я доведат при царя с везани дрехи; Нейните другарки, девиците, които я следват, ще ти се доведат, -

¹⁵ С веселие и радост ще се доведат; Ще влязат в царския палат.

¹⁶ Вместо бащите ти ще бъдат чадата ти, Които ще поставиш за князе по цялата земя.

¹⁷ Ще направя името Ти паметно през всичките поколения; Затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.

7 Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;

² Пъпът ти е <като> обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е <като> житен копен ограден с кремове;

³ Двете ти гърди са като две сърнета близнета;

⁴ Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са <като> водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;

⁵ Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците <им>.

⁶ Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията <си!>

⁷ Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.

⁸ Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха {Еврейски: Носа.} ти като ябълки,

⁹ И устата {Еврейски: Небцето.} ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.

¹⁰ Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.

¹¹ Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,

¹² Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.

¹³ Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

7 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,

² комуто Авраам отдели и десетък от всичката <плячка -> тоя, който е първо, по значението <на името му>, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,

³ - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.

⁴ А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.

⁵ Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,

⁶ той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.

⁷ А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

⁸ И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее.

⁹ И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;

¹⁰ защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна <Авраама>.

¹¹ Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда <е имало> вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?

¹² Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.

¹³ Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.

¹⁴ Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.

¹⁵ Това, <що казваме>, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,

¹⁶ Който се установи не по закон, <изразен> в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;

¹⁷ защото <за Него> свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";

¹⁸ защото <по тоя начин> се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,

¹⁹ (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

²⁰ И колкото <е важно това, че> Той не <е станал свещеник> без заклеване,

²¹ (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), <като каза:> Ти си свещеник до века,

²² толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.

²³ При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават <в чина си>,

²⁴ но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.

²⁵ Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.

²⁶ Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

²⁷ Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после <за греховете на> людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.

²⁸ Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, <поставят> Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.