M’Cheyne Bible Reading Plan
19 Господ говори още на Моисея, казвайки:
2 Кажи на цялото общество израилтяни, като им речеш: Свети бъдете, защото Аз Господ, вашият Бог, съм свет.
3 Да се боите всеки от майка си и от баща си; и съботите Ми да пазите. Аз съм Господ вашият Бог.
4 Да се не обърнете към идолите, нито да си направите излеяни богове. Аз съм Господ вашият Бог.
5 Когато принесете примирителна жертва Господу, да я принесете така щото да бъдете приети.
6 В същия ден, когато я принесете, или на следния, трябва да се яде; и ако остане нещо до третия ден, да се изгори в огън.
7 И ако някой яде от нея на третия ден, тя е гнусна; не ще бъде приета;
8 а всеки, който я яде, ще носи беззаконието си, защото е осквернил Господната светиня. Тоя човек ще се изтреби изсред людете си.
9 Когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове.
10 Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог.
11 Да не крадете нито да мамите и никой да не лъже ближния си.
12 И да се не кълнете на лъжа в Моето Име, нито да оскверняваш Името на Бога си. Аз съм Господ.
13 Да не притесняваш ближния си, нито да го ограбиш; да не престои у тебе заплатата на надничаря <ти> през нощта до сутринта.
14 Да не хулиш глухия, нито да туриш препънка пред слепия, но да се боиш от Бога си. Аз съм Господ.
15 Да не извършиш неправда в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си.
16 Да не обикаляш между людете си като одумник, нито да се подигнеш <в покушение> против кръвта на ближния си. Аз съм Господ.
17 Да не мразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си, та да се не натовариш с грях поради него.
18 Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.
19 Да пазите повеленията Ми. Да не пущаш добитъка си с добитък от друга порода; да не сееш разнородни семена в нивата си; нито да обличаш дреха тъкана от разновидна прежда.
20 Ако някой се съвъкупи с жена, която е робиня, годена за мъж, а не откупена нито освободена, те да се накажат, но не със смърт, защото тя не е била свободна.
21 Той да приведе Господу приноса си за престъпление, при входа на шатъра за срещане, - овен в принос за престъпление.
22 И за греха му, що е сторил, свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа с принесения за престъплението овен; и ще му се прости греха, що е сторил.
23 Когато влезете в земята и посадите от всякакъв вид плодно дърво, то да имате плода му като необрязан; три години да ви бъде като необрязан; да се не яде.
24 А в четвъртата година всичкият му плод да бъде свет, за да хвалите с него Господа.
25 И в петата година яжте плода му, за да ви се умножава раждането му. Аз съм Господ вашият Бог.
26 Да не ядете <месо> с кръвта <му>, нито да си служите с гадания или с предвещания.
27 Да не стрижете косата на главата си кръгло; и никой да не разваля краищата на брадата си.
28 Заради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези по себе си. Аз съм Господ.
29 Да не оскверниш дъщеря си, като й допуснеш да стане блудница, да не би земята да изпадне в блудодеяние, и земята да се напълни с беззаконие.
30 Съботите Ми да пазите, и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ.
31 Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се осквернявате чрез тях. Аз съм, Господ вашият Бог.
32 Пред белокосия да ставаш, и старческото лице да почиташ, и от Бога си да се боиш. Аз съм Господ.
33 Когато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло;
34 чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.
35 Да не извършите неправда в съд, в мярка, във везни, или в мерило.
36 Верни везни, верни теглилки, вярна ефа и верен ин да имате. Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя.
37 Да пазите всичките Ми повеления и всичките Ми съдби, и да ги извършвате. Аз съм Господ.
23 (По слав. 22). Давидов псалом. Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.
2 На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.
3 Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.
4 Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
5 Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.
6 Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.
24 (По слав. 23). Давидов псалом. Господня е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея;
2 Защото Той я е основал върху моретата, И затвърдил върху водите.
3 Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
4 Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
5 Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си.
6 Това е поколението на ония, които Го дирят; Ония, които търсят Твоето лице, те са Яков. (Села).
7 Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.
8 Кой е Тоя Цар на славата? Господ могъщият и силният, Господ силният на бой.
9 Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.
10 Кой е Тоя Цар на славата? Господ на Силите, Той е Царят на славата (Села).
2 Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.
2 Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя?
3 Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.
4 Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;
5 Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;
6 Направих си водоеми, за да поя от тях Насаденият с дървета лес;
7 Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още добитък и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
8 Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.
9 Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.
10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.
11 Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.
12 И обърнах се да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието, Защото що <може да стори> човек, който е дошъл подир царя Относно това, което е вече сторено?
13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, Както светлината превъзхожда тъмнината.
14 На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.
15 Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.
16 Защото както на безумния така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.
17 Затова намразих живота, Защото тежки ми <се видяха> делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.
18 Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;
19 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.
20 Затова аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.
21 Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание и със сполука; Но пак той ще остави< всичко> за дял на едного, Който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло.
22 Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от грижата на сърцето му, За което се изморява под слънцето?
23 Понеже всичките му дни са <само> печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.
24 Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.
25 Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?
26 Понеже <Бог> дава на угодния Нему човек Мъдрост, и знание, и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде <всичко> на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.
4 А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения,
2 чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла,
3 които запрещават жененето <и заповядват> въздържание от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от ония, които вярват и разбират истината.
4 Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение;
5 понеже се освещава чрез Божието слово и молитва.
6 В това като съветваш братята, ще бъдеш добър служител Исус Христов, хранен с думите на вярата и доброто учение, което си следвал <до сега>.
7 А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие.
8 Защото телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния и за бъдещия живот.
9 Това слово е вярно и заслужава приемане;
10 понеже за това се трудим и се подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всичките човеци, а най-вече на вярващите.
11 Това заръчвай и учи.
12 Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.
13 Докато дойда, внимавай на прочитането, на увещаването и на поучаването.
14 Не пренебрегвай дарбата, която имаш, която ти се даде, съгласно с пророчеството, чрез ръкополагането от презвитерите.
15 В това прилежавай, на това се предавай, за да стане явен на всички твоят напредък.
16 Внимавай на себе си и на поучението <си>, постоянствувай в това; защото, като правиш това, ще спасиш и себе си и слушателите си.
© 1995-2005 by Bibliata.com