M’Cheyne Bible Reading Plan
18 Господ говори още на Моисея, казвайки:
2 Говори на израилтяните като им кажеш: Аз съм Иеова вашият Бог.
3 Да не правите както правят в Египетската земя, гдето сте живели, и да не правите както правят в Ханаанската земя, в която Аз ви завеждам; и да не ходите по техните повеления.
4 А Моите съдби да правите, и Моите повеления да пазите, да ходите в тях. Аз съм Иеова вашият Бог.
5 Затова, пазете повеленията Ми, и съдбите Ми, чрез които, ако човек прави това, ще живее. Аз съм Иеова.
6 Никой да не приближи при някоя своя кръвна роднина, за да открие голотата й. Аз съм Иеова.
7 Голотата на баща си, тоест, голотата на майка си, да не откриеш; тя ти е майка; да не откриеш голотата й.
8 Голотата на бащината си жена да не откриеш; тя е голотата на баща ти.
9 Голотата на сестра си, бащината ти дъщеря, или майчината ти дъщеря, родена у дома или родена вън, - голотата на такива да не откриеш.
10 Голотата на синовата си дъщеря, или на дъщеря на дъщеря ти - тяхната голота да не откриеш; защото тяхната голота е твоя.
11 Голотата на дъщерята на бащината ти жена, родена от баща ти, (сестра ти е), - нейната голота да не откриеш.
12 Голотата на бащината си сестра да не откриеш; тя е близка роднина на баща ти.
13 Голотата на майчината си сестра да не откриеш, защото тя е близка роднина на майка ти.
14 Голотата на бащиния си брат да не откриеш, <тоест>, при жена му да се не приближиш; тя ти е стрина.
15 Голотата на снаха си да не откриеш; жена е на сина ти: нейната голота да не откриеш.
16 Голотата на братовата си жена да не откриеш; тя е голотата на брата ти.
17 Голотата на жена и на дъщеря й да не откриеш, нито да вземеш дъщерята на сина й, или дъщеря на дъщеря й, за да откриеш голотата й; те са нейни близки роднини; това е нечестие.
18 И да не вземеш жена заедно със сестра й докато е жива другата, за да откриеш голотата й, та да й стане съперница.
19 При жена, когато е разлъчена, поради нечистотата си, да не приближиш да откриеш голотата й.
20 И с жената на ближния си да се не съвъкупиш та да се оскверниш с нея.
21 Никак да не посветиш от семето си на Молоха; нито да оскверниш името на своя Бог. Аз съм Иеова.
22 С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота.
23 И с никое животно да се не съвъкупиш та да се оскверниш с него, нито жена да застане пред животно, за да се съвъкупи с него; това е мърсота.
24 Не се осквернявайте ни с едно от тия неща, защото с всички тия се оскверниха народите, които Аз изпъждам отпред вас.
25 Оскверни се и земята; за това въздавам върху нея беззаконието й, и земята избълва жителите си.
26 Вие, прочее, пазете повеленията Ми и съдбите Ми, и не правете ни една от тия гнусоти, ни туземец, ни заселен между вас пришелец,
27 (защото всички тия гнусоти вършеха човеците, които са били преди вас на тая земя, та се оскверни земята).
28 за да не избълва и вас земята, когато я осквернявате, както избълва населението, което беше преди вас.
29 Защото, всеки който върши коя да е от тия гнусоти, - човеците, които ги вършат, ще се изтребят изсред людете си.
30 И тъй, пазете заръчванията Ми, и не вършете никой от тия гнусни обичаи, които са се вършили преди вас, та да се не оскверните в тях. Аз съм Иеова вашият Бог.
22 (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми <душа.>} ми от силата на кучето.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.
1 Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3 Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже <до колко; >Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 Не се помнят предишните <поколения;> Нито ще се помнят послешните, грядущите, <поколения, >Между ония, които ще идат подир.
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
3 Вярно е това слово: Ако се ревне някому епископство, добро дело желае.
2 Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава,
3 не навикнал на пияни разправии, не побойник, а кротък, не крамолник, не сребролюбец;
4 който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност;
5 (защото ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква?)
6 да не е нов във вярата, за да се не възгордее и падне под същото осъждане с дявола.
7 При това, той трябва да се ползува с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола.
8 Така и дяконите <трябва да бъдат> сериозни, не двуезични, да не обичат много вино, да не бъдат лакоми за гнусна печалба,
9 да държат с чиста съвест тайната на вярата.
10 Също и те първо да се изпитват и после да стават дякони, ако са непорочни.
11 Тъй и жените <им> {Или: дякониците.}< трябва да бъдат> сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко.
12 Дяконите да бъдат мъже <всеки> на една жена, и да управляват добре чадата си и домовете си.
13 Защото тия, които са служили добре като дякони, придобиват за себе си добро положение и голямо дръзновение във вярата на Христа Исуса.
14 Надявам се скоро да дойда при тебе; но това ти пиша,
15 в случай, че закъснея, за да знаеш, как трябва да се обхождат <хората> в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпорка на истината.
16 И без противоречие, велика е тайната на благочестието: - Тоя, "Който биде явен в плът, Доказан чрез Духа, Виден от ангели, Проповядан между народите, Повярван в света, Възнесен в слава".
© 1995-2005 by Bibliata.com