M’Cheyne Bible Reading Plan
9 На осмия ден Моисей повика Аарона и синовете му и Израилевите старейшини;
2 и рече на Аарона: Вземи си мъжко теле в принос за грях, и овен за всеизгаряне, без недостатък, та ги принеси пред Господа.
3 И да говориш на израилтяните, казвайки: Вземете козел в принос за грях, и за всеизгаряне теле и агне, едногодишни, без недостатък,
4 и за примирителен принос юнец и овен, за да ги пожертвувате пред Господа, и хлебен принос омесен с дървено масло; защото днес ще ви се яви Господ.
5 И тъй, донесоха пред шатъра за срещане онова, което заповяда Моисей; и цялото общество се приближи и застана пред Господа.
6 И Моисей каза: Това е, което Господ заповяда да направите и Господната слава ще ви се яви.
7 Тогава рече Моисей на Аарона: Пристъпи при олтара та принеси приноса си за грях и всеизгарянето си, и направи умилостивение за себе си и за людете; принеси и приноса за людете и направи умилостивение за тях, според както заповяда Господ.
8 Аарон, прочее, пристъпи при олтара та закла телето на приноса за грях, което беше за него.
9 А синовете на Аарона му донесоха кръвта; и той след като натопи пръста си в кръвта и <я> тури върху роговете на олтара, изля кръвта в подножието на олтара;
10 а тлъстината, бъбреците, и булото на дроба от приноса за грях изгори на олтара, според както Господ беше заповядал на Моисея.
11 А месото и кожата изгори на огън вън от стана.
12 Закла и всеизгарянето; и синовете на Аарона му представиха кръвта, с която поръси олтара наоколо.
13 Тогава му донесоха всеизгарянето, къс по къс, с главата; и ги изгори на олтара;
14 и изми вътрешностите и нозете, и изгори ги на олтара, върху всеизгарянето.
15 Тогава принесе приноса за людете, като взе козела на приноса за грях, който беше за людете, закла го, и го принесе за грях, както и първото.
16 И представи всеизгарянето и го принесе според наредбата.
17 Принесе и хлебния принос, напълни ръката си от него, и го изгори на олтара, освен утринното всеизгаряне.
18 Закла още юнеца и овена на примирителната жертва, която беше за людете; и синовете на Аарона му представиха кръвта, (с която поръси олтара наоколо),
19 и тлъстините от юнеца, а от овена - опашката<, тлъстината>, която покрива <вътрешностите>, бъбреците и булото на дроба;
20 и като туриха тлъстините върху гърдите, той изгори тлъстините върху олтара.
21 А гърдите и дясното бедро подвижи Аарон за движим принос пред Господа, според както Моисей беше заповядал.
22 Тогава Аарон подигна ръцете си към людете и ги благослови; и, като беше <вече> принесъл приноса за грях, всеизгарянето и примирителните приноси, слезе.
23 И Моисей и Аарон, като влязоха в шатъра за срещане, при излизането си благословиха людете; и Господната слава се яви на всичките люде.
24 И огън излезе от пред Господа и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и като видяха това, всичките люде нададоха силен вик и паднаха на лице.
10 (21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя?
2 (22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват.
3 (23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира.
4 (24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог.
5 (25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.
6 (26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие.
7 (27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
8 (28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
9 (29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10 (30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.
11 (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
12 (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
13 (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш?
14 (34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
15 (35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>.
16 (36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
17 (37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
18 (38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
24 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 Помислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 <Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.
12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 Защото праведният <ако> седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае <какво> наказание <ще им се наложи> и от двамата?
23 И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.
24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 Но които <го> изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.
32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 <Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
3 Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина;
2 и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,
3 та да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.
4 Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.
5 И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.
6 А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,
7 тогава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;
8 понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.
9 Защото как можем <достатъчно> да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?
10 Нощем и денем се молим преусърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.
11 А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано управи пътя ни към вас.
12 И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние <преизобилваме> към вас,
13 за да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.
© 1995-2005 by Bibliata.com