M’Cheyne Bible Reading Plan
8 Господ още говори на Моисея, казвайки:
2 Вземи Аарона и синовете му с него, и одеждите, мирото за помазване, юнеца на приноса за грях, двата овена и коша с безквасните;
3 и събери цялото общество при входа на шатъра за срещане.
4 И Моисей стори според както му заповяда Господ; и събра се обществото пред входа на шатъра за срещане.
5 Тогава рече Моисей на обществото: Ето какво заповяда Господ да направим.
6 Моисей, прочее, доведе Аарона и синовете му и ги изми с вода.
7 После го облече с хитона и го опаса с пояса, облече го с мантията, тури му ефода, препаса го с препаската на ефода и го стегна с нея.
8 Тогава му тури нагръдника, и в нагръдника положи Урима и Тумима.
9 Положи и митрата на главата му, и отпреде на митрата закачи златната плочица, <сиреч>, светия венец, според както Господ бе заповядал на Моисея.
10 След това Моисей взе мирото за помазване и, като помаза скинията и всичко в нея, освети ги.
11 С него поръси и върху олтара седем пъти, и помаза олтара с всичките му прибори, и умивалника с подложката му, за да ги освети.
12 Тогава от мирото за помазване изля на главата на Аарона та го помаза, за да го освети.
13 После Моисей приведе Аароновите синове, облече ги с хитони, опаса ги с пояси, и тури им гъжви, според както Господ бе заповядал на Моисея.
14 След това приведе юнеца на приноса за грях; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на принесения за грях юнец.
15 И закла го; и Моисей взе кръвта и с пръста си тури <я> на роговете на олтара наоколо та очисти олтара, а <останалото от> кръвта изля в подножието на олтара; така го освети, за да направи умилостивение за него.
16 После взе всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, булото на дроба, и двата бъбрека с тлъстината им, и Моисей ги изгори на олтара.
17 А юнеца, кожата му, месото му и изверженията му изгори на огън вън от стана, според както Господ бе заповядал на Моисея.
18 След това приведе овена за всеизгаряне; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на овена.
19 И закла го; и Моисей поръси олтара наоколо с кръвта.
20 И насече овена на късове; и Моисей изгори главата, късовете и тлъстината.
21 А вътрешностите и нозете изми с вода; и Моисей изгори на олтара целия овен; това беше всеизгаряне за благоухание, жертва чрез огън Господу, според както Господ беше заповядал на Моисея.
22 Тогава приведе другия овен, овенът на посвещаването; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на овена.
23 И закла го; и Моисей взе от кръвта му и тури <я> на края на дясното ухо на Аарона, на палеца на дясната му ръка, и на палеца на дясната му нога.
24 Приведе и Аароновите синове; и Моисей тури от кръвта на края на дясното им ухо, на палеца на дясната им ръка, и на палеца на дясната им нога; и с кръвта Моисей поръси олтара наоколо.
25 После взе тлъстината и опашката, всичката тлъстина върху вътрешностите, булото на дроба, двата бъбрека с тлъстината им, и дясното бедро;
26 взе и от коша с безквасните, който беше пред Господа, една безквасна пита, един хляб омесен с дървено масло и една кора, та ги тури на тлъстината и на дясното бедро;
27 и като тури всичко това в ръцете на Аарона и в ръцете на синовете му, подвижи ги за движим принос пред Господа.
28 После Моисей ги взе от ръцете им и ги изгори на олтара върху всеизгарянето; това беше <жертва на> посвещаване за благоухание; това беше жертва чрез огън Господу.
29 Моисей взе и гърдите та ги подвижи за движим принос пред Господа; това беше Моисеевият дял от овена на посвещаването, според както Господ беше заповядал на Моисея.
30 После Моисей взе от мирото за помазване и от кръвта, която беше върху олтара, та поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му, с него: така освети Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него.
31 Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му: Сварете месото при входа на шатъра за срещане, и там го яжте с хляба, който е в коша на посвещаването, както ми биде заповядано, когато <Господ ми> рече: Аарон и синовете му да ги ядат.
32 А колкото остава от месото и от хляба да изгорите в огъня.
33 И да не излизате от входа на шатъра за срещане за седем дена, преди да са се изпълнили дните на посвещаването ви; защото през седем дена ще става посвещаването ви.
34 Според както Господ заповяда да се върши, така и е било извършено днес, за да стане умилостивение за вас.
35 И през <тия> седем дена да седите при входа на шатъра за срещане, денем и нощем, та да пазите Господните заръчвания, за да не умрете; защото така ми биде заповядано.
36 И Аарон и синовете му извършиха всичко що Господ заповяда чрез Моисея.
9 За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще <Те> славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
2 Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;
3 Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.
4 Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
5 Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.
6 Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете <им>, та и поменът им загина.
7 Но Господ седи <Цар> до века, Приготвил е престола Си за съд,
8 И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.
9 И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.
10 И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.
11 Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;
12 Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни <уповаващите на Него, >Не забравя викането на кротките.
13 Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, <която ми причиняват> ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;
14 За да разкажа всичко, <поради което> Ти< си> за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, <И> за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
15 Народите затънаха в ямата, <която сами> направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.
16 Господ е станал познат <чрез> правосъдието, <което> е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).
17 Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.
18 Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.
19 Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.
20 Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).
23 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 Иначе ще туриш нож в гърлото си, Ако те обладава охота.
3 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина <богатството> си прави крила, Както орел що лети към небето.
6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Не говори в ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, <ако и да> го биеш с пръчка, то няма да умре.
14 Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.
15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 Да! сърцето {Еврейски: Вътрешностите.} ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да <пребъдва в> страх от Господа цял ден,
18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човека с дрипи.
22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 <Прочее>, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 Да! тя причаква като за плячка, И умножава <числото> на неверните между човеците.
29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -
30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 <Защото> после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 Удариха ме <ще речеш>, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?
2 Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;
2 но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.
3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто <подбуждение>, нито е било с лукавщина;
4 но както сме били одобрени от Бога да ни се повери <делото на> благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.
5 Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);
6 нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),
7 но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.
8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.
9 Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.
10 Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,
11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,
12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.
13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.
14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;
15 които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,
16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят <мярката на> греховете си; но безграничният гняв ги постигна.
17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за <телесно> присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.
18 Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.
19 Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?
20 Защото вие сте наша слава и радост.
© 1995-2005 by Bibliata.com