Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

M’Cheyne Bible Reading Plan

The classic M'Cheyne plan--read the Old Testament, New Testament, and Psalms or Gospels every day.
Duration: 365 days
1940 Bulgarian Bible (BG1940)
Version
Битие 4

И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С <помощта> на Господа придобих човек.

Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.

И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.

Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;

а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.

И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?

Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.

А Каин каза <това> на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.

И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?

10 И рече <Бог>: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.

11 И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.

12 Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.

13 А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.

14 Ето, гониш ме днес от лицето на <тая> земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие.

15 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.

16 Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.

17 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.

18 И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.

19 И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села.

20 Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и <имат> добитък.

21 Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал.

22 Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв <вид> медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.

23 И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза.

24 Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха <ще се отмъсти> седемдесет и седмократно.

25 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит {Т.е., Наместник.}, защото <тя думаше>, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.

26 Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име {Или: Тогава се постави началото да се именуват човеците по името на Иеова.}.

Матей 4

Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.

И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.

И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.

А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва:

Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си".

Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:

Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.

10 Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш".

11 Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.

12 А когато чу <Исус>, че Иоан бил предаден <на властта>, оттегли се в Галилея.

13 И като напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум край езерото {Гръцки: Морето<. Така и> навсякъде в това евангелие.}, в Завулоновите и Нефталимовите предели;

14 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: -

15 "Завулоновата земя и Нефталимовата земя, Край езерото, отвъд Иордан, Езическа Галилея;

16 Людете, които седяха в тъмнина. Видяха голяма светлина И на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, На тях изгря светлина".

17 От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство.

18 И като ходеше край галилейското езеро, видя двамата братя, Симона, наречен Петър и брат му Андрея, че хвърляха мрежа в езерото, понеже бяха рибари.

19 И казва им: Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.

20 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

21 И като отмина от там, видя други двама братя, Якова Заведеев и брат му Иоана, че кърпеха мрежите си в ладията с баща си Заведея; и ги повика.

22 И те на часа оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него.

23 Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете.

24 И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели.

25 И подире Му вървяха големи множества от Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и из отвъд Иордан.

Ездра 4

А неприятелите на Юда и на Вениамина, като чуха, че върналите се от плена строели храма на Господа Израилевия Бог,

дойдоха при Зоровавела и при началниците на бащините <домове> та им рекоха: Да градим с вас; защото и ние търсим вашия Бог както вие Нему и жертвуваме от времето на Асирийския цар Есарадон, който ни възведе тук.

Но Зоровавел, Исус и останалите началници на Израилевите бащини <домове> им рекоха: Не можете вие заедно с нас да построите дом на нашия Бог; но ние сами ще построим на Господа Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир.

Тогава людете на земята ослабваха ръцете на Юдовите люде и им пречеха в граденето,

и наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий.

И когато царуваше Асуир, в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим.

В дните на Артаксеркса писаха Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители до персийския цар Артаксеркс; и писмото се написа със сирийски <букви> и се съчини на сирийски <език>.

Властникът Реум, и секретарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркса както следва:

Властникът Реум, секретарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилоняните, сусанците, деавците, еламците

10 и останалите народи, които великият и славният Асенафар доведе та засели в градовете на Самария и в другите <градове> оттатък реката, и прочее, -

11 (ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркса, -) Слугите ти, мъжете, които са оттатък реката, и прочее:

12 Да е известно на царя, че юдеите, които възлязоха от тебе при нас, като стигнаха в Ерусалим, градят бунтовния и злия град, и издигат стената като са свързали основите.

13 Да е известно сега на царя, че, ако се съгради тоя град и се издигнат стените, то няма да плащат данък, мито, или пътна повинност, така щото ще повредят дохода на царете.

14 А понеже ние се храним от палата, и е неприлично за нас да гледаме вредата, <която ще се нанесе> на царя, за това пратихме да известим на царя,

15 за да се издири в книгата на летописите на бащите ти; и ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен, пакостен на царете и на областите, и че още от старо време са дигали въстания всред него, за която вина тоя град е бил опустошен.

16 Известяваме на царя, че, ако тоя град се съгради <наново>, и се издигнат стените му, не ще имаш никакво притежание отсам реката.

17 Царят отговори на властника Реум, на секретаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите <градове> отсам реката: Мир и прочее.

18 Писмото, което ни пратихте, прочете се разумливо пред мене,

19 и като издадох указ, издириха и намериха, че тоя град още от старо време се е подигал против царете, и че в него са ставали бунтове и въстания.

20 Имало още и силни царе над Ерусалим, които владеели над всичките <страни> оттатък реката, на които се плащало данък, мито и пътна повинност.

21 Сега, прочее, заповядайте да престанат ония мъже и да се не съгради тоя град, докле не се издаде указ от мене.

22 И внимавайте да не бъдете небрежливи в това, да не би да порасте злото за щета на царете.

23 А когато се прочете преписът от цар Артаксерксовото писмо пред Реума и секретаря Самса и служителите им, побързаха да възлязат в Ерусалим при юдеите та ги спряха на сила.

24 Така престана работата по Божия дом, който е в Ерусалим, и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий.

Деяния 4

И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата <стража> и садукеите надойдоха върху тях,

възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, <в името на> Исуса, възкресението на мъртвите.

И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.

А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на <повярвалите> мъже стигна до пет хиляди.

И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

И като поставиха <Петра и Иоана> насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?

Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,

ако ни изпитвате днес за едно благодеяние <сторено> на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

10 да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това <име> тоя <човек> стои пред вас здрав.

11 Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.} човеците, чрез което трябва да се спасим.

13 А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

14 А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

15 Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

16 Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.

17 Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

18 Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.

19 А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

20 защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

21 А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.

22 Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.

24 А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,

25 Ти чрез Светия Дух, <говорещ> чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: - "Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети?

26 Опълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник".

27 Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,

28 за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

30 докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.

31 И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един <от тях> не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

33 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

34 Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

36 Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,

37 като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com