Chronological

Поражението на Израил

4 Филистимците се подготвяха да воюват с израилтяните. А Самуиловото слово се беше разпространило по цял Израил. Тогава израилтяните тръгнаха на война против филистимците и се разположиха на лагер при Авен-Езер, а филистимците – при Афек. ² Филистимците се наредиха за бой против израилтяните. Разрази се тежко сражение, филистимците разбиха израилтяните и избиха на бойното поле около четири хиляди души от тях. ³ Когато народът дойде в стана, Израилевите старейшини казаха: „Защо Господ остави днес да ни победят филистимците? Да си вземем от Силом ковчега на Господния завет и като дойде сред народа, ще ни спаси от ръката на враговете ни.“ ^4 (A)Така народът изпрати пратеници в Силом и те донесоха оттам ковчега на завета на Господ Вседържител, Който седи на херувими. А при ковчега на Божия завет бяха и двамата синове на Илий – Офни и Финеес.

⁵ И когато ковчегът на завета Господен пристигна в стана, цял Израил нададе такъв силен вик на ликуване, че земята ехтеше. ⁶ Филистимците чуха радостните викове и попитаха: „Какво е това страшно викане в стана на евреите?“ И разбраха, че в стана е пристигнал Господният ковчег. ⁷ Филистимците се изплашиха, защото си казаха: „Техният Бог е дошъл в стана им. Горко ни! Защото такова нещо не се е случвало по-рано. ^8 (B)Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на този силен Бог? Този Бог порази египтяните с всякакви напасти в пустинята. ⁹ Бъдете храбри, филистимци, и бъдете мъжествени, иначе ще станете роби на евреите, както те са ваши роби. Бъдете мъжествени и влезте в битка с тях.“

¹⁰ Филистимците влязоха в битка и израилтяните бяха разбити, така че всеки побягна към шатрата си. Поражението беше твърде голямо – от израилтяните паднаха убити тридесет хиляди пешаци. ¹¹ Божият ковчег беше пленен и загинаха двамата синове на Илий Офни и Финеес.

Смъртта на Илий

¹² Един човек от Вениаминовото племе тръгна от полесражението в същия ден и отиде в Силом с раздрана дреха и прах по главата. ¹³ Когато той пристигна, Илий седеше на стол при входа и гледаше към улицата в очакване, понеже сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато този човек пристигна в града и съобщи това, целият град високо застена. ¹⁴ Илий чу риданията и виковете и попита: „Какъв е този шум?“ Човекът веднага се приближи и съобщи на Илий. ¹⁵ Тогава Илий беше на деветдесет и осем години; очите му бяха помътнели и той не можеше да вижда. ¹⁶ Човекът каза на Илий: „Аз дойдох от стана, днес пристигнах от полесражението.“ Илий запита: „Какво стана, синко?“ ¹⁷ Вестителят отговори: „Израилтяните побягнаха пред филистимците, народът претърпя голямо поражение. Също и двамата ти синове, Офни и Финеес, загинаха, а Божият ковчег беше пленен.“ ¹⁸ Когато той спомена за Божия ковчег, Илий падна по гръб от стола при входа; понеже беше стар и тежък, той си строши гръбнака и умря. Той беше съдия на Израил четиридесет години.

¹⁹ Снаха му, жената на Финеес, беше в напреднала бременност. Щом чу известието за пленяването на Божия ковчег и за смъртта на свекъра си и мъжа си, припадна на земята и роди, понеже болките дойдоха внезапно. ^20 (C)Когато тя лежеше на умиране, жените около нея ѝ казваха: „Радвай се, ти роди син.“ Но тя не отговори и не обърна внимание. ²¹ Тя даде име на детето Ихавод^[a], с което искаше да каже: „Славата си отиде от Израил“ – поради загубата на Божия ковчег и^[b] на свекъра си и на мъжа си. ²² И рече: „Славата си отиде от Израил, понеже Божият ковчег е пленен.“

ковчегът на завета в езически плен

5 Като плениха Божия ковчег, филистимците го пренесоха от Авен-Езер в Азот. ² Филистимците взеха Божия ковчег, внесоха го в капището на Дагон и го поставиха до Дагон. ³ На другата сутрин, когато жителите на Азот станаха, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагон, и го поставиха пак на мястото му. ⁴ Когато на следната сутрин станаха рано, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. Главата на Дагон и^[c] двете му ръце^[d] отсечени, всяка отделно, на прага. Беше останало само туловището на Дагон. ⁵ Поради това жреците на Дагон и всички, които посещават капището на Дагон в Азот, не стъпват върху прага на Дагон до днес, а го прескачат.

⁶ Ръката на Господа тежко притисна жителите на Азот, Бог ги порази и ги наказа с циреи в Азот и околностите му^[e]. ⁷ Като видяха това, азотците казаха: „Да не остава у нас ковчегът на Бога Израилев, защото Неговата ръка е тежка и за нас, и за нашия бог Дагон.“ ⁸ Затова изпратиха пратеници и събраха при себе си всички филистимски началници, и попитаха: „Какво да правим с ковчега на Израилевия Бог?“ И рекоха гетци: „Нека ковчегът на Израилевия Бог премине у нас в Гет.“ И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Гет. ⁹ След като го пренесоха, ръката на Господа притисна града и причини твърде голям ужас. Господ порази градските жители, от малък до голям, и по тях се появиха циреи. ¹⁰ И те изпратиха Божия ковчег в Аскалон. И когато Божият ковчег пристигна в Аскалон, аскалонци завикаха и всеки казваше: „Донесоха при нас ковчега на Израилевия Бог, за да погубят нас и народа ни.“ ¹¹ Тогава изпратиха и събраха всички филистимски началници и всеки казваше: „Отпратете ковчега на Израилевия Бог; нека се върне на мястото си, за да не погуби нас и народа ни.“ Защото целият град беше обхванат от смъртен ужас: Божията ръка твърде тежко ги притисна, откакто ковчегът на Израилевия Бог дойде тук. ¹² И онези, които не умряха, бяха поразени с циреи, така че писъците от града се издигаха до небето.

Връщане на ковчега на завета

6 Господният ковчег остана във филистимската земя седем месеца и тази земя се напълни с мишки. ² Тогава филистимците повикаха жреци и предсказатели^[f] и запитаха: „Какво да правим с ковчега Господен? Научете ни как да го върнем на мястото му.“ ³ Те отговориха: „Ако искате да върнете ковчега на завета на Господа, Бога Израилев, не го изпращайте без дарове, а му принесете жертва за вина; тогава ще се изцелите и ще разберете защо не отстъпва от вас ръката Му.“ ⁴ По-нататък те попитаха: „Каква жертва за вина трябва да Му принесем?“ В отговор те казаха: „Според броя на филистимските началници – пет златни цирея и пет златни мишки; защото бедата върху всички вас и върху вашите началници е еднаква. ⁵ И така, направете изваяни подобия на вашите циреи и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и така въздайте слава на Израилевия Бог. Може би Той ще направи по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви. ⁶ Защо да ожесточавате сърцата си, както ожесточиха сърцата си египтяните и фараонът? Нали когато Господ прояви силата Си над тях, те ги пуснаха и онези тръгнаха.

⁷ А сега, пригответе нова кола и вземете две крави първескини, на които още не е поставян хомот; впрегнете кравите в колата, а телетата им отстранете от тях в обора. ⁸ След това вземете Господния ковчег и го поставете на колата, а златните неща, които ще Му принесете като жертва за вина, поставете в сандъче до ковчега. Тогава го пуснете да тръгне. ⁹ Но внимавайте, ако се насочи към Ветсамис, следователно Той ни е направил това голямо зло. Ако ли пък не, ще знаем, че не ръката Му ни е поразила, а това е станало с нас случайно.“

¹⁰ Така и постъпиха: взеха две крави първескини и ги впрегнаха в кола, а телетата им отведоха в обора. ¹¹ Поставиха на колата Господния ковчег, сандъчето със златните мишки и изваяните циреи. ¹² Тогава кравите тръгнаха право по направление Ветсамис. Вървяха точно по пътя и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво. А филистимските началници ги следваха до областта Ветсамис.

¹³ Жителите на Ветсамис тъкмо жънеха жито в долината. Когато погледнаха, те видяха Господния ковчег и радостни се завтекоха насреща. ¹⁴ Когато колата дойде в нивата на Иисус от Ветсамис, тя спря. Там имаше един голям камък. Нацепиха дървената кола, а кравите принесоха като всеизгаряне пред Господа. ¹⁵ Левитите снеха Господния ковчег и сандъчето, което беше до него и в което се намираха златните неща, и ги поставиха на големия камък. В онзи ден мъжете от Ветсамис принесоха пред Господа всеизгаряне и заклаха жертви. ¹⁶ Петимата филистимски началници видяха това и се върнаха същия ден в Акарон.

¹⁷ Тези златни циреи, които филистимците принесоха пред Господа като жертва за вина, бяха: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон. ¹⁸ А златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, които принадлежаха на петимата началници, от укрепения град до неукрепените села. Големият камък, върху който поставиха Господния ковчег, и до днес се намира в нивата на ветсамисеца Иисус^[g].

¹⁹ Затова Бог наказа тяхната земя Ветсамис, задето те надничаха в Господния ковчег, и изби от народа петдесет хиляди и седемдесет души. Тогава народът заплака, понеже Господ го наказа с много тежко изтребление. ²⁰ Затова жителите на Ветсамис викнаха: „Кой може да служи пред Господа, пред този свят Бог? При кого от нас трябва да отиде Той?“ ²¹ И така, те пратиха пратеници при жителите на Кириат-Ярим да известят: „Филистимците върнаха Господния ковчег. Елате и го вземете при вас.“

7 ^(D)Тогава жителите на Кириат-Ярим дойдоха, взеха Господния ковчег и го донесоха в къщата на Аминадав на хълма, а сина му Елеазар посветиха да пази Господния ковчег. ² От онзи ден, когато ковчегът беше донесен в Кириат-Ярим, се измина много време – двадесет години. Целият Израилев дом с ридания се обърна към Господа.

Победа на Самуил над филистимците. Дейността му като съдия

³ Затова Самуил обяви пред целия Израилев дом: „Ако от все сърце искате да се обърнете към Господа, изхвърлете от средата си чуждоземните богове и астартите, пригответе сърцата си за Господа и само на Него, Единия, служете. Тогава Той ще ви избави от властта на филистимците.“ ⁴ Израилтяните премахнаха ваали и астарти и започнаха да служат само на Господа.

⁵ Самуил разпореди: „Съберете целия Израил в Масифа и аз ще се помоля за вас пред Господа.“ ⁶ Тогава се събраха в Масифа, наливаха вода и я изливаха пред Господа. Те постиха през онзи ден и казваха: „Съгрешихме пред Господа.“ И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.

⁷ Филистимците чуха, че израилтяните се събрали в Масифа, и филистимските началници тръгнаха на битка против Израил. Като чуха това, израилтяните се изплашиха от филистимците. ⁸ Тогава израилтяните молеха Самуил: „Не преставай да издигаш глас към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни избави от филистимските ръце.“ А Самуил отговори: „Аз няма да отстъпя от Господа, своя Бог, няма да престана да викам за вас в молитвите си!“ ^9 (E)Самуил взе едно агне сукалче и с целия народ го принесе като жертва всеизгаряне пред Господа. Самуил се помоли с висок глас пред Господа за Израил и Господ го чу. ¹⁰ А когато Самуил принасяше всеизгаряне, филистимците тръгнаха да се сражават с Израил. Но този ден Господ изпрати буря със силен гръм над филистимците и те изпаднаха в такъв ужас, че бяха поразени от Израил. ¹¹ Израилтяните излязоха от Масифа, преследваха филистимците и им нанасяха поражения чак до Ветхор.

¹² Самуил взе един камък, постави го между Масифа и Сен и го нарече Авен-Езер^[h], като каза: „Дотук Господ ни помогна.“ ^13 (F)Така филистимците бяха усмирени и вече не нахлуваха в израилската област. Ръката на Господа тегнеше върху филистимците през всички дни на Самуил. ¹⁴ Така на Израил бяха върнати градовете, които филистимците бяха превзели от Израил – от Акарон чак до Гет. Израил освободи от филистимска власт също и околностите им. Настъпи мир също между Израил и аморейците.

¹⁵ Самуил беше съдия над Израил през всички дни на живота си. ¹⁶ Всяка година той тръгваше да обикаля Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израил по всички тези места. ¹⁷ След това се връщаше в Рама, понеже там беше неговият дом. Там той съдеше Израил и там построи жертвеник на Господа.

Подготовка за царско служение. Израил иска цар

8 А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израил. ² Името на първородния му син беше Йоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия. ³ Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а търсеха своята изгода: вземаха подкупи и опорочаваха правосъдието.

⁴ Тогава всички израилски старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама ^5 (G)и му заявиха: „Ето ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища. Затова постави ни цар, който да ни управлява, както е при другите народи.“ ⁶ Това нещо беше лошо в очите на Самуил – когато те настояваха: „Дай ни цар, който да ни управлява.“ Затова Самуил отправи молитва към Господа. ^7 (H)И Господ рече на Самуил: „Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях. ^8 (I)Както те постъпват от времето, когато ги изведох от Египет, и до днес, като Ме изоставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе. ⁹ Затова послушай гласа им. Но ги предупреди и им съобщи какви права има царят, който ще господарува над тях.“

¹⁰ Самуил извести на народа, който искаше от него цар, всички тези думи на Господа. ¹¹ Той каза също: „Ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взема синовете ви и ще ги поставя на своите колесници като свои конници. Те ще препускат пред колесницата му. ¹² Едни ще постави да му бъдат хилядници и петдесетници, други да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят бойно оръжие и всичко необходимо за колесниците му. ¹³ Ще взима дъщерите ви да варят миро, да готвят ястие и да пекат хляб. ^14 (J)Ще взима най-добрите от вашите ниви, лозя и маслинови градини и ще ги раздаде на слугите си. ¹⁵ Ще взима десятъка от посевите ви и от лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си. ¹⁶ Ще взима слугите ви и слугините ви, най-добрите ви младежи и ослите ви и ще ги използва за своя работа. ¹⁷ Ще взима десятък от дребния ви добитък, а и самите вие ще му бъдете слуги. ¹⁸ Тогава ще завикате за помощ заради царя, когото сте си избрали, но Господ няма да ви чуе.“

^19 (K)Обаче народът не пожела да послуша Самуил и потвърди: „Не, нека има цар над нас ²⁰ и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“ ²¹ След като Самуил изслуша всички тези думи на народа, той ги предаде на Господа. ²² А Господ каза на Самуил: „Послушай желанието им и им постави цар.“ Затова Самуил каза на израилтяните: „Разотидете се – всеки в града си.“