Book of Common Prayer
66 (По слав. 65). За първия певец, псаломска песен. Възкликнете към Бога, всички земи,
2 Възпейте славата на Неговото име, Като Го хвалите, хвалете Го славно.
3 Речете Богу: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила <Даже> враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.
4 Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, Ще славословят името Ти. (Села).
5 Дойдете та вижте делата на Бога, Който страшно действува към човешките чада.
6 Превърна морето в суша; Пеши преминаха през реката; Там се развеселиха в Него.
7 Със силата Си господарува до века: Очите Му наблюдават народите; Бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села).
8 Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,
9 Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.
10 Защото Ти, Боже, си ни опитал, Изпитал си ни както се изпитва сребро.
11 Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.
12 Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато <място>.
13 Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците,
14 Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.
15 Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села).
16 Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.
17 Към Него извиках с устата си; И Той биде възвисен чрез езика ми.
18 Ако в сърцето си бях гледал <благоприятно> на неправда, Господ не би послушал;
19 Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.
20 Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене <ни> молитвата, ни Своята милост.
67 (По слав. 66). За първия певец върху струнни инструменти. Псаломска песен. Бог да се смили за нас и да ни благослови! Да възсияе с лицето Си над нас! (Села.)
2 За да се познае на земята Твоя път, Във всичките народи спасението Ти.
3 Да Те славословят племената, Боже; Да Те славословят всички племена.
4 Да се веселят и да възклицават народите; Защото ще съдиш племената с правда, И ще управляваш народите на земята. (Села)
5 Да Те славословят племената, Боже Да Те славословят всичките племена.
6 Земята е дала плода си; Бог, нашият Бог, ще ни благослови;
7 Бог ще ни благослови, И от Него ще се боят всички земни краища.
116 (По слав. 114). Любя Господа защото послуша Гласа ми и молбите ми;
2 Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще <Го> призовавам догдето съм жив.
3 Връзките на смъртта ме обвиха, И мъките на преизподнята ме намериха; Скръб и беда срещнах.
4 Тогава призовах името Господно, <и Го помолих: >О Господи, избави душата ми.
5 Благ е Господ и праведен, Да! милостив е нашият Бог.
6 Господ пази простодушните; В беда бях, и Той ме избави.
7 Върни се, душе моя, в успокоението си, Защото Господ постъпи щедро към тебе.
8 Понеже си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, и нозете ми от подхлъзване,
9 <Затова> ще ходя пред Господа в земята на живите. (По слав. 115)
10 (1)Аз повярвах, затова говорих; Много бях наскърбен.
11 (2)В тревогата си рекох: Всеки човек е измамлив.
12 (3)Що да въздам Господу <За> всичките Му благодеяния към мене?
13 (4)Ще взема чашата на спасението, И ще призова името Господно;
14 (5)Ще изпълня обреците си Господу, Да, пред всичките Му люде.
15 (6)Скъпоценна е пред Господа Смъртта на светиите Му.
16 (7)Ах! Господи, наистина аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня; Ти си развързал връзките ми.
17 (8)На Тебе ще принеса жертва на хваление, И името Господно ще призова.
18 (9)Ще изпълня обреците си Господу, Да! пред всичките Негови люде,
19 (10)В дворовете на дома Господен, Всред тебе, Ерусалиме. Алилуия.
117 (По слав. 116). Хвалете Господа, всички народи; Славословете Го, всички племена;
2 Защото милостта Му към нас е голяма, И верността Господна <трае> до века. Алилуия.
10 И в оня ден, към Иесевия корен, - Който ще стои като знаме на племената, - Към него ще прибягват племената; И неговото местоуспокоение ще бъде славно.
11 И в оня ден Господ пак втори път Ще възвърне {Или: Изкупи.} с ръката Си останалите от людете Си, Които ще останат от Асирия, от Египет, От Патрос, от Етиопия, от Елам, От Сенаар, от Емат и от морските острови.
12 И ще издигне знаме за народите, И ще събере изгонените на Израиля, И ще събере в едно разпръснатите на Юда, От четирите ъгъла на земята.
13 И Ефремовата завист ще се махне, И притеснителите в Юда ще се отсекат! Ефрем няма да завижда на Юда, И Юда няма да притеснява Ефрема;
14 Но ще налетят на рамената на филистимците към запад; Заедно ще оберат и жителите на изток; Ще прострат ръката си върху Едома и Моава; И амонците ще им се покорят,
15 И Господ ще наложи запрещението Си върху залива на Египетското море; И чрез изсушителния Си вятър ще помаха с ръката Си върху Ефрата {Еврейски: Реката.}, И ще го раздели на седем потока, Та ще направи да го минават с обуща.
16 И ще има друм из Асирия за останалите от людете Му, Които ще оцелеят, Както имаше за Израиля В деня, когато възлезе от Египетската земя.
11 След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.
12 Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и <едни> книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е <книгата> на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.
13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.
14 И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това <- присъдата за в огненото езеро> {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} е втората смърт.
15 И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.
21 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.
2 Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си.
3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.
4 Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.
5 И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.
6 И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.
7 Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.
8 А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ <ще бъде> в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.
5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.
6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.
7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.
8 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,
9 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.
10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.
12 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.
13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.
14 <Той> ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.
15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.
16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.
17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.
18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.
19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.
20 И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
21 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.
22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.
23 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.
24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:
25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците <причината да> ме корят.
© 1995-2005 by Bibliata.com