Book of Common Prayer
26 (По слав. 25). Давидов <псалом>. Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си, Уповавал съм на Господа без да се поколебая.
2 Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме, Опитай вътрешностите ми и сърцето ми.
3 Защото Твоето милосърдие е пред очите ми. И аз съм ходил в истината Ти.
4 Не съм сядал с човеци измамници, И с лицемерци няма да отида.
5 Мразя събранието на злосторниците, И с нечестивите няма да седна.
6 Ще измия в невинност ръцете си; Така ще обиколя олтара Ти, Господи,
7 За да възглася с глас на хваление, И да разкажа всичките Твои чудесни дела.
8 Господи, любя местопребиванието на Твоя дом, И мястото на скинията на славата Ти.
9 Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, Нито живота ми заедно с мъже кръвопийци;
10 В чиито ръце има злодеяние, И десницата им е пълна с подкупи.
11 А пък аз ще ходя в незлобието си; Изкупи ме и смили се за мене.
12 Ногата ми стои на равно място; В събранията ще благославям Господа.
28 (По слав. 27). Давидов <псалом>. Към Тебе ще извикам, Господи, канаро моя; Не замълчавай към мене, Да не би, ако останеш мълчалив към мене, Да се оприлича на ония, които слизат в рова.
2 Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, Когато дигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище.
3 Не ме завличай с нечестивите И с ония, които вършат беззаконие, Които говорят мир с ближните си, А в чието сърце <има> злоба.
4 Въздай им според делата им И според нечестието на постъпките им; Въздай им според делата на ръцете им; Отдай им каквото заслужават.
5 Понеже те не внимават на деянията на Господа Нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори, и няма да ги съгради.
6 Благословен да е Господ, Защото послуша гласа на молбите ми.
7 Господ е сила моя и щит мой; На Него е уповало сърцето ми, и Той ми помогна; Затова се развесели сърцето ми, И с песните си ще Го възхваля.
8 Господ е сила на <людете Си; >Той е крепост за избавление на помазаника Си.
9 Избави людете Си и благослови наследството Си; Храни ги и носи ги до века.
36 (По слав. 35). За първия певец. <Псалом> на Господния слуга Давида. Беззаконието на нечестивия свидетелствува {Еврейски: Говори.} на вътрешното ми сърце, Че пред очите му няма страх от Бога.
2 Защото той се лъже в своите си очи. Че беззаконието му няма да се открие и да се намрази,
3 Думите на устата му са беззаконие и измама; Той не иска да бъде разумен за да прави добро.
4 Беззаконие измислюва на леглото си; Застава на недобър път; злото не мрази.
5 Господи, Твоето милосърдие <стига> до небето, Верността Ти до облаците;
6 Правдата Ти е като великолепните планини; Съдбите Ти са бездна голяма; Ти, Господи, запазваш човеци и животни.
7 Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чада прибягват под покрова на крилата Ти.
8 Ще се напояват от най-доброто {Еврейски: Тлъстината.} на дома Ти. И от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият.
9 Защото у Тебе е изворът на живота, В Твоята светлина ще видим светлина.
10 Простирай милосърдието Си към ония, които Те познават, И правдата Си към ония, които са с право сърце.
11 Нека не дойде против мене ногата на горделивите, Нито ръката на нечестивите да ме поклати.
12 Там паднаха ония, които вършат беззаконие; Повалиха се и не ще могат да станат.
39 (По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Ето, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
13 Затова Моите люде са закарани в плен, - Защото нямат знание; Па и почтените им мъже умират от глад, И множеството им съхне от жажда,
14 Затова става преизподнята по-лакома, И отвори чрезмерно устата си; И <в нея> слизат славата им, И множеството им, и великолепието им, И ония, които се веселят между тях.
15 И навежда се долният човек, И унижава се големецът, И очите на високоумните се навеждат;
16 А Господ на Силите се възвишава чрез правосъдие, И светият Бог се освещава чрез правда.
17 Тогава агнетата ще пасат както в пасбищата си; И чужденци ще изядат запустелите места на тлъстите.
24 Затова, както огнен пламък пояжда плявата, И както сламата се губи в пламъка, Така и техният корен ще стане като гнилота, И цветът им ще възлезе като прах. Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите, И презряха думата на Светия Израилев.
25 За туй, гневът на Господа пламна против людете Му, И Той простря ръката Си против тях та ги порази; Та потреперяха хълмовете, И техните трупове станаха като смет всред улиците. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.
12 И молим ви, братя, да признавате тия, които се трудят между вас, като ваши настойници в Господа, и ваши увещатели,
13 и да ги почитате твърде много с любов заради делото им. Живейте мирно помежду си.
14 Молим ви още, братя, увещавайте безчинните, насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички.
15 Внимавайте, никой да не връща никому зло за зло; но всякога търсете доброто един на друг и на всичките.
16 Винаги се радвайте.
17 Непрестанно се молете.
18 За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.
19 Духа не угасвайте.
20 Пророчества не презирайте.
21 Всичко изпитвайте; дръжте доброто.
22 Въздържайте се от всякакво зло.
23 А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.
24 Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши <това>.
25 Братя, молете се за нас.
26 Поздравете всичките братя със света целувка.
27 Заклевам ви в Господа да се прочете това послание на всичките (свети) братя.
28 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас. [Амин]
29 И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета.
30 Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо.
31 Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.
32 Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това.
33 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
34 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;
35 защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.
36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.
37 И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма наречен Елеонски.
38 И всичките люде подраняваха при Него да Го слушат.
© 1995-2005 by Bibliata.com