Book of Common Prayer
119 (По слав. 118). По еврейски, азбучен псалом. Алеф Блажени ония, които са правдиви в пътя, Които ходят в закона на Господа.
2 Блажени които пазят изявленията Му, И Го търсят от все сърце;
3 Които и не вършат беззаконие, Ходят в пътищата Му.
4 Ти си <ни> заповядал за правилата си, Да ги пазим грижливо.
5 Дано се оправят пътищата ми Така щото да пазят Твоите повеления!
6 Няма да се посрамя тогава Когато почитам всичките Твои заповеди.
7 Ще Те славя с правдиво сърце, Когато науча справедливите Ти съдби.
8 Повеленията Ти ще пазя; Недей ме оставя съвсем.
9 Бет. Как ще очисти младежът пътя си? Като <му> дава внимание според Твоето слово.
10 От все сърце Те потърсих; Недей ме оставя да заблудя от заповедите Ти.
11 В сърцето си опазих Твоето слово За да не ти съгрешавам.
12 Благословен си, Господи; Научи ме на повеленията Си.
13 С устните си разказах Всичките съдби на устата Ти.
14 В пътя на Твоите изявления се радваха толкова, Колкото във всичкото богатство.
15 За правилата Ти ще размишлявам, И Твоите пътища ще зачитам.
16 В повеленията Ти ще се наслаждавам; Не ще забравя Твоето слово.
17 Гимел. Показвай щедрота на слугата Си, за да живея; Така ще пазя словото Ти.
18 Отвори очите ми За да гледам чудесни неща в Твоя закон.
19 Пришелец съм аз на земята; Не скривай от мене заповедите Си.
20 Душата ми се изнурява от копнежа, <Който имам> винаги към Твоите съдби.
21 Ти си изобличил горделивите; Проклети да са ония, които се отклоняват от Твоите заповеди.
22 Отдалечи от мене укор и презрение, Защото опазих Твоите повеления.
23 Даже първенци седнаха и говореха против мене; <Но> слугата Ти размишляваше за Твоите повеления.
24 Твоите свидетелства наистина са моя наслада <И> мои съветници.
12 (По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.
2 Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.
3 Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.
4 <На ония>, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?
5 Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност <онзи> когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.
6 Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.
7 Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,
8 При все, че нечестивите ходят <свободно> от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.
13 (По слав. 12). За първия певец. Давидов псалом. До кога щеш, Господи, съвсем да ме забравиш? До кога ще криеш лицето Си от мене?
2 До кога ще имаш борба {Еврейски: Съветвания.} в душата Си, Болки в сърцето Си всеки ден? До кога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?
3 Погледни, послушай ме, Господи Боже мой; Просвети очите ми да не би да заспя в смърт;
4 Да не би да рече неприятелят ми: Надвих му, И да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.
5 Но аз уповавам на Твоята милост; Сърцето ми ще се радва в спасението Ти.
6 Ще пея Господу, Защото се е показал щедър към мене.
14 (По слав. 13). За първия певец. Давидов <псалом. >Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.
2 Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
3 Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
4 Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Господа?
5 Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.
6 Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.
7 Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
2 Словото, което се откри на Амосовия син Исаия за Юда и Ерусалим:
2 В послешните дни Хълмът на дома Господен Ще се утвърди по-високо от <всичките> хълмове, И ще се издигне над бърдата; И всичките народи ще се стекат на него.
3 И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му, Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим.
4 <Бог> ще съди между народите, И ще решава между много племена; И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да дигне нож, Нито ще се учат вече на война.
5 Доме Яковов, дойдете, И нека ходим в Господната светлина.
6 Понеже Ти си оставил людете Си, Якововия дом, Защото те се напълниха <с обичаи> от изток, И станаха предвещатели като филистимците, И направиха завет с чадата на иноплеменниците.
7 И земята им се напълни със сребро и злато, Та няма край на съкровищата им; Напълни им се земята и с коне, Та няма край на колесниците им;
8 И напълни се земята им с идоли; Поклониха се на делата на своите си ръце, И онова, което самите им пръсти направиха;
9 И наведе се долният човек, И сниши се големец; Затова недей им прощава.
10 Влез в скалата и скрий се в пръстта Поради страха от Господа, И поради славата на Неговото величие.
11 Гордите погледи на човеците ще се унижат, И високоумието на човеците ще се наведе; А само Господ ще се възвиси в оня ден.
13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.
14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;
15 които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,
16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят <мярката на> греховете си; но безграничният гняв ги постигна.
17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за <телесно> присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.
18 Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.
19 Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?
20 Защото вие сте наша слава и радост.
19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 И не можаха да уловят <нещо> в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
© 1995-2005 by Bibliata.com