Book of Common Prayer
16 (По слав. 15). Давидова песен {Псалми 50-60, надписите.} Пази ме, Боже, Защото на Тебе уповавам.
2 Рекох Господу: Ти си Господ мой; Вън от Тебе няма добро за мене.
3 В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение.
4 Скърбите на ония, които заменят <Иеова> с друг <бог>, ще се умножат; Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния. Нито ще взема в устните си имената <на боговете> им.
5 Господ е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало.
6 За мене делът падна на приятни места; Да! получих прекрасно наследство.
7 Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; Още и в нощно време ме учат вътрешностите ми.
8 Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя.
9 Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата {Еврейски: Славата.} ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност.
10 Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.
11 Ще ми изявиш пътя на живота; Пред Твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.
17 (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която <принасям> с искрени устни.
2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
3 Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
4 Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
6 Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, <и> послушай думите ми.
7 Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите <на Тебе>. От ония, които въстават <против тях>.
8 Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
9 От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
10 Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
11 Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да <ни> тръшнат на земята;
12 Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -
14 От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в <тоя> живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
22 (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми <душа.>} ми от силата на кучето.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.
8 Защото Ерусалим рухна, Юда падна, Понеже и каквото говорят и каквото правят са противни на Господа, И дразнят славните Му очи.
9 Изгледът на лицето им свидетелствува против тях; И те, като Содом, вършат греха си явно, не го крият. Горко на душата им! защото сами на себе си въздадоха зло.
10 Кажете на праведника, че <ще му бъде> добре, Защото всеки <такъв> ще яде плода на делата си.
11 Горко на беззаконника! <нему ще бъде> зле, Защото въздаянието му ще бъдат делата на ръцете му.
12 А за Моите люде, - деца ги угнетяват, И жени владеят над тях. Люде Мои, вашите водители ви правят да заблуждавате, И развалят пътя, <по който> ходите.
13 Господ става за съд, И застава да съди племената.
14 Господ ще влезе в съд със старейшините на людете Си и с князете им, <И ще им каже>: Вие сте, които сте похабили лозето! Ограбеното от сиромаха е в къщите ви!
15 Защо разломявате людете Ми и смилате лицата на сиромасите? Казва Господ Иеова на силите.
4 Впрочем, братя, молим и увещаваме ви в Господа Исуса, щото, както сте научили от нас, как трябва да се обхождате и да угождавате на Бога, (както и се обхождате), <така> да преуспявате повече и повече.
2 Защото знаете, какви поръчки ви дадохме от името на Господа Исуса.
3 Понеже това е Божията воля - вашето освещение: да се въздържате от блудство;
4 да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със светост и почест,
5 не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога;
6 и да не престъпва <никой>, та да поврежда брата си в това нещо; защото за всичко това Бог е мъздовъздател, както ви и от по-напред явихме и уверихме.
7 Защото Бог не ни е призовал на нечистота, а на светост.
8 Затуй, който отхвърля <това>, не отхвърля човека, но Бога. Който ви дава Светия Си Дух.
9 А за братолюбието няма нужда да ви пиша; защото сами вие сте научени от Бога да се любите един друг;
10 понеже и правите това на всичките братя по цяла Македония. Но молим ви се, братя, да преуспявате <в това> повече и повече
11 и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме;
12 за да се обхождате благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо.
41 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 Докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?
45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
21 Като подигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата.
2 А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти {2 лепти са равни на 2 1/2 стотинки.}
3 И рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички;
4 защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си; а тая от немотията си пусна целия имот, що имаше.
© 1995-2005 by Bibliata.com