Book of Common Prayer
Молитва на упование в Бога
Пази ме, Боже,
защото на Теб уповавам.
2 Казах на Господа: Ти си Господ мой;
вън от Тебе няма добро за мене.
3 В светиите на земята и в избраните –
в тях е цялото ми благоволение.
4 (B)Скърбите на онези, които заменят Йехова с друг бог, ще се умножат.
Аз не искам да принеса техните възлияния от кръв,
нито ще произнеса с устните си имената на боговете им.
5 (C)Господ е делът на наследството ми и на чашата ми!
Ти поддържаш това, което ми се е паднало.
6 За мене делът падна на приятни места.
Да! Получих прекрасно наследство.
7 (D)Ще благославям Господа, Който ме е вразумил;
също и през нощта ме учи сърцето ми.
8 (E)Винаги слагам Господа пред себе си;
понеже Той е отдясно ми, аз няма да се поклатя.
9 (F)Затова се зарадва сърцето ми и се развесели душата[b] ми,
а още и плътта ми ще пребивава в увереност.
10 (G)Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята;
нито ще допуснеш човека, в когото си благоволил, да види изтление.
11 (H)Ще ми изявиш пътя на живота;
пред Твоето присъствие има пълнота от радост,
отдясно на Тебе – винаги веселие.
Невинният праведник е под Божията закрила
17 Молитва на Давид.
Послушай, Господи, правото; внимавай към вика ми;
дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти;
очите Ти нека гледат справедливо.
3 (I)Изпитвал си сърцето ми; посетил си ме нощно време;
опитал си ме и не си намерил в мене никакво зло намерение.
Мислите ми не надвишават устата ми.
4 (J)Колкото до човешките дела, чрез думите на Твоите уста
аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища;
краката ми не са се подхлъзнали.
6 (K)Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш;
приклони към мен ухото Си и послушай думите ми.
7 (L)Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Теб
от онези, които въстават против тях.
8 (M)Пази ме като зеница на око;
скрий ме под сянката на крилете Си
9 от нечестивите, които ме съсипват,
от неприятелите на душата ми, които ме обкръжават.
10 (N)Обградени са от своята тлъстина;
устата им говорят горделиво.
11 (O)Те обиколиха вече стъпките ни;
насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
12 всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса,
и на млад лъв, който седи скрит в засада.
13 (P)Стани, Господи, изпревари го, повали го;
с меча Си избави душата ми от нечестивия –
14 (Q)от хора, Господи, с ръката Си,
от светските хора, чийто дял е в този живот
и чийто корем пълниш със съкровищата Си;
които са наситени с деца
и останалия си имот оставят на внуците си.
15 (R)А аз ще видя лицето Ти в правда;
когато се събудя, ще се наситя от изгледа Ти.
Страдание и радост
22 (A)За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом.
Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
Защо стоиш далеч и не ми помагаш,
нито внимаваш в думите на охкането[a] ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем, но нямам отдих.
3 (B)Но Ти си Святият,
Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 На Теб уповаваха бащите ни,
уповаваха – и Ти ги избави.
5 (C)Към Теб извикаха и бяха избавени;
на Теб уповаваха и не се посрамиха.
6 (D)А аз съм червей, а не човек,
укоряван от хората и презиран от народа.
7 (E)Всички, които ме гледат, ме ругаят,
отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 (F)Той упова на Господа: нека го избави;
нека го избави, понеже има благоволение към него.
9 (G)Но Ти си, Който си ме извадил от утробата;
Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,
10 (H)на Тебе бях оставен от раждането си;
от утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо,
понеже няма помощник.
12 (I)Много телета ме обиколиха;
силни васански бикове ме обкръжиха.
13 (J)Отвориха срещу мен устата си –
като лъв, който граби и реве.
14 (K)Разлях се като вода
и се разглобиха всичките ми кости;
сърцето ми стана като восък,
разтопява се сред вътрешностите ми.
15 (L)Силата ми изсъхна като черепка[b]
и езикът ми прилепна за челюстите ми;
и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 (M)Защото кучета ме обиколиха;
тълпа от злодеи ме обкръжи;
прободоха ръцете ми и краката ми.
17 (N)Мога да преброя всичките си кости,
хората се взират в мен и ме гледат.
18 (O)Разделиха си дрехите ми
и за облеклото ми хвърлиха жребий.
19 (P)Но Ти, Господи, не се отдалечавай;
Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 (Q)Избави от меч душата ми,
живота[c] ми – от силата на кучето.
21 (R)Избави ме от устата на лъва
и от роговете на дивите волове.
Ти си ме послушал!
22 (S)Ще възвестявам името Ти на братята си;
сред събранието ще Те хваля.
23 (T)Вие, които се боите от Господа, хвалете Го;
цяло Яковово потомство, славете Го;
и бойте се от Него, всички вие от Израилевото потомство.
24 (U)Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения,
нито е скрил лицето Си от него;
а послуша, когато той извика към Него.
25 (V)От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание;
ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.
26 (W)Смирените ще ядат и ще се наситят;
ще хвалят Господа онези, които Го търсят;
сърцето ви нека живее вечно.
27 (X)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всички земни краища
и ще се поклонят пред Тебе
всички племена на народите;
28 (Y)защото царството е на Господа
и Той владее над народите.
29 (Z)Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята;
пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта;
и онзи, който не може да запази живота си,
30 (AA)неговото потомство ще Му слугува;
ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.
31 (AB)Ще дойдат и ще известят правдата Му
на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.
На остров Малта
28 (A)И когато се спасихме, научихме, че островът се наричаше Малта.
2 (B)А местните жители показаха към нас необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
3 (C)И когато Павел натрупа един куп храсти и ги сложи на огъня, една отровна змия излезе поради топлината и се впи в ръката му.
4 А туземците, които видяха как змията висеше на ръката му, си говореха: Без съмнение този човек е убиец; затова, ако и да се е избавил от морето, пак божественото правосъдие не го оставя да живее.
5 (D)Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло.
6 (E)А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и виждаха, че не му се случва нищо лошо, промениха мнението си и казваха, че е бог.
7 А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.
8 (F)И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.
9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,
10 (G)като ни оказваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба необходимото за нуждите ни.
От Малта до Рим
11 И така, след три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.
12 И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.
13 А оттам, като лъкатушехме срещу вятъра, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повя южният вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,
14 (H)където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,
15 откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.
16 (I)А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел бе позволено да живее отделно с войника, който го пазеше.
Преображение
28 (A)И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.
29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.
30 И, ето, двама мъже говореха с Него; те бяха Моисей и Илия,
31 (B)които се явиха в слава и говориха за смъртта[a] Му, с която Му предстоеше да завърши[b]живота Си в Йерусалим.
32 (C)А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Исус: Наставнико, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: за Теб една, за Моисей една и една за Илия, без да знае какво казва.
34 А докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се изплашиха, като влязоха в облака.
35 (D)И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте.
36 (E)И когато престана гласът, Исус остана сам. И те замълчаха и през онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.