Book of Common Prayer
Хвалебна песен за избавление от неприятели
18 (A)За първия певец. Псалом на Господния слуга[a] Давид, който е говорил на Господа думите на тази песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саул. И каза:
Обичам Те, Господи, сила моя.
2 (B)Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой,
Бог мой, канара моя, на Когото се надявам,
щит мой, рогът на избавлението ми и високата ми кула.
3 (C)Ще призова Господа, Който е достохвален;
така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 (D)Връзките на смъртта ме обкръжиха;
порои от беззаконие ме уплашиха.
5 Връзките на преизподнята ме обвиха;
примките на смъртта ме стигнаха.
6 В утеснението си призовах Господа
и към Бога мой извиках.
От храма Си Той чу гласа ми
и викът ми пред Него стигна до ушите Му.
7 (E)Тогава се поклати и потресе земята;
основите на планините се разлюляха
и се поклатиха, защото Той се разгневи.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му
и огън от устата Му поглъщаше;
въглени се разпалиха от Него.
9 (F)Той сведе небесата и слезе;
и мрак беше под краката Му.
10 (G)Възседна херувим и летя;
летя на ветрени криле.
11 (H)Положи за Свое скривалище тъмнината,
за покров около Си – тъмните води,
гъстите въздушни облаци.
12 (I)От святкането пред Него
преминаха през облаците Му
град и огнени въглени.
13 (J)И гръмна Господ от небето,
Всевишният даде гласа Си,
град и огнени въглени.
14 (K)И прати стрелите Си и ги разпръсна.
Да! Светкавици в изобилие – и ги смути.
15 (L)Тогава се разкриха коритата на водите,
откриха се основите на вселената
от Твоето изобличение, Господи,
от духането на дъха на ноздрите Ти.
16 (M)Пра̀ти от височината, взе ме,
извлече ме от големи води.
17 Избави ме от силния ми неприятел,
от онези, които ме мразеха;
защото бяха по-силни от мене.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми;
но Господ ми стана опора.
19 (N)И ме изведе на широко,
избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 (O)Въздаде ми Господ според правдата ми;
според чистотата на ръцете ми ме възнагради,
21 защото съм опазил пътищата Господни
и не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22 Защото всичките Му закони са били пред мен
и от наредбите Му не съм се отдалечил.
23 Непорочен бях пред Него
и се опазих от беззаконието си.
24 (P)Затова Господ ми въздаде според правдата ми,
според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 (Q)Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш,
към непорочния непорочен ще се явиш.
26 (R)Към чистия чист ще се явиш
и към развратния противен ще се явиш.
27 (S)Защото оскърбен народ Ти ще спасиш;
а очи горделиви ще смириш.
28 (T)Защото Ти ще запалиш светилото ми;
Господ, Бог мой, ще озари тъмнината ми.
29 Защото чрез Тебе разбивам дружина;
чрез Бога мой прескачам стена.
30 (U)Колкото до Бога, Неговият път е съвършен;
словото на Господа е опитано;
Той е щит на всички, които уповават на Него.
31 (V)Защото кой е Бог освен Господ?
И кой е канара освен нашия Бог?
32 (W)Бог, Който ме препасва със сила
и прави съвършен пътя ми,
33 (X)Той прави краката ми като краката на елените
и ме поставя на високите ми места.
34 (Y)Учи ръцете ми да воюват,
така че мишците ми опъват меден лък.
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си;
Твоята десница ме е поддържала
и Твоята благост ме е направила велик.
36 (Z)Ти си разширил стъпките ми под мен;
и краката ми не се подхлъзнаха.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах,
и не се върнах, докато не ги довърших.
38 Стрих ги и не можаха да се повдигнат;
паднаха под краката ми.
39 Защото си ме препасал със сила за бой;
повалил си под мене въставащите против мене.
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми,
за да изтребя онези, които ме мразят.
41 (AA)Извикаха, но нямаше избавител;
към Господа викаха, но не ги послуша.
42 (AB)Тогава ги стрих като прах пред вятъра;
изхвърлих ги като кал на пътя.
43 (AC)Ти си ме избавил и от съпротивленията на народа;
поставил си ме глава на народите;
народ, който не познавах, слугува на мене;
44 (AD)щом чуха за мене, те ме послушаха;
даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 (AE)Чужденците отслабнаха
и разтреперани излязоха от яките си скривалища.
46 Жив е Господ и благословена да бъде Канарата ми,
и да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 (AF)Бог, Който въздава мъст за мен
и покорява под мене племена,
48 (AG)Който ме избавя от неприятелите ми.
Да! Ти ме възвисяваш над въставащите против мен,
избавяш ме от насилника.
49 (AH)Затова ще Те хваля, Господи, между народите
и на името Ти ще пея.
50 (AI)Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си
и показваш милосърдие към помазаника Си,
към Давид и към потомството му до века.
Йона се подчинява на Бога
3 Господнето слово дойде втори път към Йона и каза:
2 Стани, иди в големия град Ниневия и му възгласи проповедта, която ти казвам.
3 И така, Йона стана и отиде в Ниневия според Господнето слово. А Ниневия беше твърде голям град. Нужни бяха три дни, за да бъде обходен.
4 (A)Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.
5 (B)И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия;
6 (C)понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел.
7 (D)С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;
8 (E)а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му.
9 (F)Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?
10 (G)И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.
Божиите гняв и милост
4 А поради това на Йона му стана много мъчно и той възнегодува.
2 (H)И се помоли на Господа: О, Господи, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.
3 (I)Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея.
4 А Господ каза: Правилно ли е да негодуваш?
5 Тогава Йона излезе от града и седна на източната страна край града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докато види какво ще стане с града.
6 И Господ Бог определи да израсне една тиква, която се издигна над Йона, за да има сянка над главата му. И Йона се зарадва твърде много за тиквата.
7 А когато се зазори на сутринта, Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна.
8 (J)Щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето печеше върху главата на Йона, така че той примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра, отколкото да живея.
9 А Бог каза на Йона: Правилно ли е да негодуваш за тиквата? И той отговори: Правилно е да негодувам, дори до смърт.
10 Тогава Господ каза: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.
11 (K)А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото добитък?
27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.
28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.
29 Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.
30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,
31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето.
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.
34 (A)Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.
35 (B)И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.
36 От това всички се ободриха и ядоха и те.
37 (C)А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
Корабокрушението
39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
41 (D)Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
42 И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.
43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44 (E)а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.
Петър изповядва кой е Исус
18 (A)И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита: Според както говорят хората, Кой съм Аз?
19 (B)А те отговориха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал.
20 (C)Тогава им каза: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник[a].
21 (D)А Той им заръча и заповяда да не говорят с никого за това, като каза:
22 (E)Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.
Следване на Исус Христос
23 (F)Каза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.
24 Защото, който иска да спаси живота си[b], ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
25 (G)Понеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
26 (H)Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.
27 (I)А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.