Book of Common Prayer
33 (A)Той превръща реки в пустиня
и водни извори – в суша,
34 (B)плодородна земя – в солена пустота
поради нечестието на жителите ѝ.
35 (C)Превръща пустиня във водни езера
и суха земя – във водни извори;
36 и там заселва гладните,
за да си основават градове за живеене
37 и да сеят ниви и садят лозя,
и да си добиват изобилни плодове.
38 (D)Той ги и благославя, така че те много се умножават,
и не дава да намалява добитъкът им.
39 (E)Но пак те се снишават и се смиряват
от угнетение, бедствие и тъга.
40 (F)Той излива презрение върху князете
и ги прави да се скитат в пустиня, където няма път;
41 (G)а бедния поставя нависоко от неволя
и му дава деца като стадо.
42 (H)Праведните виждат това и се радват;
а всяко беззаконие си затваря устата.
43 (I)Който е мъдър, нека внимава в това;
и нека размишляват хората за Господните милости.
Бог избавя Своите възлюбени
108 (J)Песен. Давидов псалом.
Непоколебимо е сърцето ми, Боже;
ще пея, а още ще славословя с душата си.
2 (K)Събуди се, псалтире и арфо;
сам аз ще се събудя в ранно утро.
3 Ще Те хваля, Господи, между племената;
ще Те славословя между народите.
4 Защото Твоята милост е по-велика от небесата
и Твоята вярност стига до облаците.
5 (L)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя,
6 (M)за да се избавят Твоите възлюбени.
Спаси ни с десницата Си и ни послушай.
7 Бог говори със светостта Си; затова аз ще тържествувам;
ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
8 (N)мой е Галаад, мой и Манасия,
Ефрем също е защита на главата ми,
Юда е скиптър мой;
9 Моав е умивалникът ми,
на Едом ще хвърля обувката си,
ще възкликна над филистимската земя.
10 (O)Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме заведе до Едом?
11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил
и не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
12 Помогни ни срещу противника,
защото човешката помощ е суетна.
13 (P)Чрез Бога ще вървим храбро,
защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
Възхвала на всемогъщия Бог
33 (A)Радвайте се, праведници, в Господа;
прилично е за праведните да въздават хваление.
2 (B)Хвалете Господа с арфа,
пейте Му псалми с десетострунен псалтир.
3 (C)Пейте Му нова песен,
свирете изкусно с възклицание.
4 Защото словото на Господа е право
и всичките Му дела са извършени с вярност.
5 (D)Той обича правда и правосъдие;
земята е пълна с милосърдието Господне.
6 (E)Чрез словото на Господа станаха небесата
и чрез диханието на устата Му – цялото им множество.
7 (F)Той събра като куп морските води,
сложи бездните в съкровищници.
8 Нека се бои от Господа цялата земя;
нека благоговеят с боязън пред Него всички жители на вселената.
9 (G)Защото Той каза и стана;
Той заповяда и се затвърди.
10 (H)Господ осуетява намеренията на народите;
прави безполезни мислите на племената.
11 (I)Намеренията на Господа стоят твърди до века,
мислите на сърцето Му – от род в род.
12 (J)Блажен онзи народ, на когото Бог е Господ –
народът, който е избрал за Свое наследство.
13 (K)Господ гледа от небето,
наблюдава всички човешки синове;
14 от местообиталището Си
гледа всички земни жители –
15 (L)Онзи, Който създаде сърцата на всички тях,
Който познава всичките им дела.
16 (M)Никой цар не се избавя чрез многобройна войска,
силен мъж не се отървава чрез голямо юначество.
17 (N)Безполезен е конят за избавление
и чрез голямата си сила не може да избави никого.
18 (O)Ето, окото на Господа е върху онези, които се боят от Него,
върху онези, които се надяват на Неговата милост,
19 (P)за да избави от смърт душата им
и в глад да ги опази живи.
20 (Q)Душата ни чака Господа;
Той е помощ наша и щит наш.
21 (R)Защото в Него ще се весели сърцето ни,
понеже на Неговото свято име уповахме.
22 Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас,
както сме се надявали на Тебе.
23 (A)След дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха; и викът им от робството стигна до Бога.
24 (B)Бог чу пъшканията им; и Бог си спомни завета Си с Авраам, с Исаак и с Яков.
25 (C)И Бог погледна към израилтяните и се смили над тях.
Бог призовава Моисей
3 (D)А Моисей пасеше овцете на тъста си Йотор, мадиамския жрец; и като докара овцете навътре в пустинята, се изкачи на Божията планина Хорив.
2 (E)Там ангел Господен му се яви в огнени пламъци изсред един бодлив храст; и Моисей видя, че бодливият храст не изгаряше, макар да бе обхванат от пламъци.
3 (F)И Моисей си каза: Да свърна и да видя това велико явление, защо бодливият храст не изгаря.
4 (G)А когато Господ видя, че той свърна да види, Бог го извика изсред бодливия храст: Моисей, Моисей! Той отговори: Ето ме.
5 (H)И Господ каза: Не се приближавай насам; събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
6 (I)Каза още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. А Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7 (J)Господ каза: Наистина видях страданието на народа Ми, който е в Египет, и чух вика му поради гнета на разпоредниците му; защото знам неволите му.
8 (K)И слязох, за да ги избавя от гнета[a] на египтяните и да ги заведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците.
9 (L)И сега, ето, викът на израилтяните стигна до Мене; също така видях по какъв начин ги притесняват египтяните.
10 (M)И така, ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш народа Ми, израилтяните, от Египет.
11 (N)А Моисей каза на Бога: Кой съм аз, че да ида при фараона и да изведа израилтяните от Египет?
12 (O)Бог му отговори: Аз ще бъда с теб и ето ти знака, че Аз съм те изпратил: когато изведеш народа от Египет, ще послужите на Бога на тази планина.
13 А Моисей каза на Бога: Ето, когато отида при израилтяните и им кажа: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ме попитат: Как Му е името? – какво да им кажа?
14 (P)И Бог отвърна на Моисей: Аз съм Онзи, Който съм. Каза още: Така ще кажеш на израилтяните – Онзи, Който съм, ме изпрати при вас.
15 (Q)При това Бог каза още на Моисей: Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов ме изпрати при вас. Това е Името Ми довека и това ще бъде Името Ми от род в род.
Пътят на любовта
13 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
2 (A)И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 (B)И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
4 (C)Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 (D)не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 (E)не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 (F)всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 (G)Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 (H)Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
Излекуването на бесноватия младеж
14 (A)И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях.
15 И веднага, когато цялото множество Го видя, смая се и се завтече към Него, и Го поздравяваха.
16 А Той ги попита: За какво се препирате с тях?
17 (B)И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
18 И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих с Твоите ученици да изгонят духа, но не можаха.
19 А Той отговори: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен.
20 (C)И го доведоха при Него. И когато обладаният Го видя, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 Исус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.
22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни.
23 (D)А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие.
25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, като му каза: Душе ням и глух, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влезеш повече в него.
26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че повечето хора мислеха, че е умряло.
27 Но Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.
28 (E)И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29 Той им каза: Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.