Book of Common Prayer
Възхвала на Йерусалим
87 (A)Псалом, песен за Кореевите потомци.
Основания Си на святите хълмове град –
2 (B)да!, – портите на Сион Господ обича
повече от всички Яковови заселища.
3 (C)Славни неща се говорят за тебе,
граде Божий. (Села.)
4 (D)Ще спомена Египет и Вавилон
като от онези, които ме познават.
Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия:
този народ, ще кажа, се е родил там.
5 Да! За Сион ще се каже: Този и онзи са се родили в него
и сам Всевишният ще го утвърди.
6 (E)Когато Господ запише племената, ще зачете,
че това и онова племе се е родило там. (Села.)
7 Както певците, така и свирачите ще казват:
Всичките ми извори са в Тебе.
Божията справедливост и човешката ограниченост
90 (A)Молитва на Божия човек Моисей[a].
Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,
2 (B)преди да се родят планините
и да си дал съществуване на земята и вселената,
отвека и довека Ти си Бог.
3 (C)Превръщаш човека в пръст
и казваш: Върнете се, човешки синове.
4 (D)Защото хиляда години са пред Тебе
като вчерашния ден, който е преминал,
и като нощна стража.
5 (E)Като с порой ги завличаш; те стават като сън;
сутрин са като трева, която пораства;
6 (F)сутрин цъфти и расте;
вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото се довършваме от Твоя гняв
и от негодуванието Ти сме смутени.
8 (G)Положил си беззаконията ни пред Себе Си,
тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти,
свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено[b] седемдесет години
или даже, където има сила, осемдесет години;
но и най-добрите от тях са труд и скръб,
защото бързо преминават и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти
и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 (H)Научи ни така да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце.
13 (I)Върни се, Господи; докога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 (J)Насити ни рано с милостта Си,
за да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал,
и с годините, в които сме виждали зло.
16 (K)Нека се яви Твоето дело на слугите Ти
и Твоята слава – върху децата им.
17 (L)И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи;
и утвърждавай за нас делото на ръцете ни.
Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.
Благодарствен химн за Божията милост
136 (A)Славете Господа, защото е благ,
защото милостта Му трае довека;
2 (B)славете Бога на боговете,
защото милостта Му трае довека.
3 Славете Господа на господарите,
защото милостта Му трае довека.
4 (C)Който Един върши велики чудеса,
защото милостта Му трае довека;
5 (D)Който с мъдрост направи небесата,
защото милостта Му трае довека;
6 (E)Който простря земята върху водите,
защото милостта Му трае довека;
7 (F)Който направи големи светила,
защото милостта Му трае довека;
8 (G)слънцето – за да владее деня;
защото милостта Му трае довека;
9 луната и звездите – за да владеят нощта,
защото милостта Му трае довека;
10 (H)Който порази египтяните в първородните им,
защото милостта Му трае довека;
11 (I)и изведе Израил изсред тях,
защото милостта Му трае довека;
12 (J)с мощна ръка и с издигната мишца,
защото милостта Му трае довека;
13 (K)Който раздели Червеното море на две части,
защото милостта Му трае довека;
14 и преведе Израил през него,
защото милостта Му трае довека;
15 (L)Който повали фараона и множеството му в Червеното море,
защото милостта Му трае довека;
16 (M)Който преведе народа Си през пустинята,
защото милостта Му трае довека;
17 (N)Който порази велики царе,
защото милостта Му трае довека;
18 (O)и изби прочути царе,
защото милостта Му трае довека:
19 (P)аморейския цар Сион,
защото милостта Му трае довека;
20 (Q)и васанския цар Ог,
защото милостта Му трае довека;
21 (R)и даде земята им в наследство,
защото милостта Му трае довека,
22 в наследство на слугата Си Израил,
защото милостта Му трае довека,
23 (S)Който си спомни за нас в унижението ни,
защото милостта Му трае довека;
24 и ни избави от противниците ни,
защото милостта Му трае довека;
25 (T)Който дава храна на всяка твар,
защото милостта Му трае довека;
26 славете небесния Бог,
защото милостта Му трае довека.
Последното желание на Яков
27 (A)И така, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, където придобиваха имения, наплодяваха се и много се размножаваха.
28 Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Якововия живот стана сто четиридесет и седем години.
29 (B)А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми покажеш тази благост и вярност – да не ме погребеш в Египет,
30 (C)а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той отговори: Ще направя, според както си казал.
31 После Яков каза: Закълни ми се; и Йосиф му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.
Яков благославя двамата синове на Йосиф
48 След това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.
2 И известиха на Яков: Ето, синът ти Йосиф идва при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.
3 (D)Яков каза на Йосиф: Бог Всемогъщий ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и ме благослови, като ми каза:
4 (E)Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа и ще направя да произлязат много народи от теб; и ще дам тази земя на потомството ти след тебе за вечно притежание.
5 (F)И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон.
6 А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои; а колкото до наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.
7 (G)А когато се връщах от Падан, Рахил умря пред мене на пътя в Ханаанската земя, като оставаше малко разстояние да стигнем до Ефрат; погребах я там, край пътя за Ефрат (който е Витлеем).
Предпазване от идолопоклонство
10 (A)Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето,
2 и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Моисей,
3 (B)и всички да са яли от същата духовна храна,
4 (C)и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тази канара беше Христос),
5 (D)пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги повалис мор в пустинята.
6 (E)А в тези неща те ни станахапоучителен пример, за да не пожелаваме страстно злото, както те го пожелаваха.
7 (F)Не бъдете идолопоклонници, както някои от тях, според писаното: „Народът седна да яде и да пие и стана да играе.“
8 (G)Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
9 (H)Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите.
10 (I)Нито роптайте, както възроптаха някои от тях и бяха поразени от погубителя.
11 (J)А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена.
12 (K)Затова който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
13 (L)Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.
Порицание на фарисеите
7 (A)Около Исус се събраха фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Йерусалим
2 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти ръце, т. е. немити.
3 (Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините, не ядат, без да си умият ръцете до лактите;
4 и когато се връщат от пазар, не ядат, преди да са се очистили. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши, глинени и медни съдове и легла.)
5 (B)И така, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо Твоите ученици не вървят по преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце?
6 (C)А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано:
„Този народ Ме почита с устните си,
но сърцето им стои далеч от Мен.
7 (D)Обаче напразно Ме почитат,
като преподават за поучение човешки заповеди.“
8 Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, измивания на стомни и чаши; и правите много други неща.
9 И им каза: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!
10 (E)Защото Моисей каза: „Почитай баща си и майка си“, и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“
11 (F)Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, което значи подарено на Бога,
12 вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.
13 И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което вие сте предали, и вършите много такива неща, подобни на това.
Кое прави човека нечист
14 (G)И пак повика народа и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте.
15 (H)Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, да може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
16 (I)Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
17 (J)И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.
18 А Той им отвърна: Нима и вие сте така неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?
19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхвърля отзад. (Като каза това, Той направи всички ястия чисти.)
20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.
21 (K)Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
23 Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.