Book of Common Prayer

137 При реките на Вавилон, там седнахме.
Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;
² на върбите сред него
окачихме арфите си.
^3 (A)Защото там онези, които ни бяха пленили,
поискаха от нас да пеем думи;
и онези, които ни бяха опустошили,
поискаха веселие, като ни казаха:
Попейте ни от сионските песни.
⁴ Как да пеем песента Господня
в чужда земя?
⁵ Ако те забравя, Йерусалиме,
нека забрави десницата ми изкуството си!
^6 (B)Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня,
ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.
^7 (C)Помни, Господи, това, което сториха едомците
в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха:
Разрушете, разрушете го до основите му!
^8 (D)Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена,
блазе на онзи, който ти въздаде
за всичко, което си ни сторила!
^9 (E)Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък
малките ти деца!

Благословен да бъде Господ, моята канара,
Който учи ръцете ми да воюват,
пръстите ми да се бият –
^2 (B)Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост,
високата ми кула и моят избавител,
щитът мой и Онзи, на Когото уповавам, –
Който покорява хората ми под мене.
^3 (C)Господи, какво е човек, за да обръщаш внимание на него!
Син човешки, за да го зачиташ!
^4 (D)Човек прилича на лъх;
дните му са като сянка, която преминава.
^5 (E)Господи, приклони небесата Си и слез,
допри се до планините и те ще задимят.
^6 (F)Стреляй със светкавица, за да ги разпръснеш;
хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
^7 (G)Протегни ръката Си отгоре,
избави ме и ме извади от големи води,
от ръката на чужденците,
^8 (H)чиито уста говорят суета
и чиято десница в клетва е десница на лъжа.
^9 (I)Боже, с нова песен ще Те възпея,
с десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,
^10 (J)Който даваш избавление на царете
и Който спасяваш слугата Си Давид от смъртоносен меч.
^11 (K)Избави ме и ме изтръгни от ръката на чужденците,
чиито уста говорят суета
и чиято десница в клетва е десница на лъжа.
^12 (L)Когато нашите синове в младостта си
бъдат като пораснали филизи
и нашите дъщери – като крайъгълни камъни,
издялани за украшение на дворци;
¹³ когато житниците ни бъдат пълни,
доставящи всякакъв вид храна,
и овцете ни се умножават с хиляди
и десетки хиляди по полетата ни;
¹⁴ когато воловете ни бъдат добре натоварени;
когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане навън,
нито вик по нашите улици;
^15 (M)тогава блазе на онзи народ, който е в такова състояние!
Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог!

104 ^(A)Благославяй, душо моя, Господа.
Господи, Боже мой, Ти си твърде велик,
с блясък и величие си облечен –
^2 (B)Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха
и простираш небето като завеса;
^3 (C)Който издигаш високите Си обиталища над водите,
правиш облаците Своя колесница
и вървиш с крилете на вятъра;
^4 (D)Който правиш ангелите Си силни като ветровете
и слугите Си – като огнения пламък;
^5 (E)Който си положил земята на основата ѝ,
за да не се поклати за вечни времена.
^6 (F)Покрил си я с морето^[a] като с дреха;
водите застанаха над планините.
^7 (G)От Твоето смъмряне те побегнаха,
от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.
^8 (H)Издигнаха се планините, снишаваха се долините
на мястото, което беше определил за тях.
^9 (I)Положил си граница на водите, за да не могат да преминат,
нито да се върнат пак да покрият земята.
¹⁰ Ти си, Който изпращаш извори в доловете,
за да текат между планините.
¹¹ Напояват всички полски зверове;
с тях дивите осли утоляват жаждата си;
¹² при тях небесните птици живеят
и пеят между клоните.
^13 (J)Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища,
така че от плода на Твоите дела се насища земята;
^14 (K)правиш да никне трева за добитъка
и зеленчуци, необходими на човека,
за да изважда храна от земята,
^15 (L)и вино, което весели сърцето на човека
и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло,
и хляб, който укрепва сърцето на човека.
^16 (M)Великолепните^[b] дървета се наситиха,
ливанските кедри, които Господ е насадил,
¹⁷ където птиците си свиват гнезда
и елхите са жилище на щъркела;
¹⁸ високите планини са дом на дивите кози,
канарите са прибежище на дивите зайци.
^19 (N)Той е определил луната, за да показва времената;
слънцето знае кога да залязва.
^20 (O)Спускаш тъмнина и настава нощ,
когато всичките горски зверове се разхождат.
^21 (P)Лъвчетата реват за плячка
и търсят от Бога храна.
²² Изгрее ли слънцето, те си отиват
и лягат в рововете си.
^23 (Q)Човек излиза на работата си
и се труди до вечерта.
^24 (R)Колко са разнообразни Твоите дела, Господи!
С мъдрост си направил всички тях;
земята е пълна с Твоите творения.
²⁵ Ето голямото и просторно море,
където има безброй пълзящи животни –
животни малки и големи.
^26 (S)Там плават корабите;
там е и чудовището^[c], което си създал да играе в него.
^27 (T)Всички те от Теб очакват
да им дадеш навреме храната.
²⁸ Каквото им даваш, те го събират;
отваряш ръката Си и те се насищат с блага,
^29 (U)скриеш ли лицето Си, те се смущават;
прибираш ли дъха им, те умират
и се връщат в пръстта си.
^30 (V)Изпращаш ли Духа Си, те се създават;
и подновяваш лицето на земята.
^31 (W)Нека трае довека славата Господня;
нека се радва в делата Си Господ,
^32 (X)Който, когато гледа към земята, тя трепери,
когато се допира до планините, те димят.
^33 (Y)Ще пея на Господа, докато съм жив;
ще славословя моя Бог, докато съществувам.
³⁴ Да Му бъде приятно моето размишление;
аз ще се веселя в Господа.
^35 (Z)Нека се довършат грешните от земята
и нечестивите да ги няма вече.
Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.