Book of Common Prayer
33 (A)Той превръща реки в пустиня
и водни извори – в суша,
34 (B)плодородна земя – в солена пустота
поради нечестието на жителите ѝ.
35 (C)Превръща пустиня във водни езера
и суха земя – във водни извори;
36 и там заселва гладните,
за да си основават градове за живеене
37 и да сеят ниви и садят лозя,
и да си добиват изобилни плодове.
38 (D)Той ги и благославя, така че те много се умножават,
и не дава да намалява добитъкът им.
39 (E)Но пак те се снишават и се смиряват
от угнетение, бедствие и тъга.
40 (F)Той излива презрение върху князете
и ги прави да се скитат в пустиня, където няма път;
41 (G)а бедния поставя нависоко от неволя
и му дава деца като стадо.
42 (H)Праведните виждат това и се радват;
а всяко беззаконие си затваря устата.
43 (I)Който е мъдър, нека внимава в това;
и нека размишляват хората за Господните милости.
Бог избавя Своите възлюбени
108 (J)Песен. Давидов псалом.
Непоколебимо е сърцето ми, Боже;
ще пея, а още ще славословя с душата си.
2 (K)Събуди се, псалтире и арфо;
сам аз ще се събудя в ранно утро.
3 Ще Те хваля, Господи, между племената;
ще Те славословя между народите.
4 Защото Твоята милост е по-велика от небесата
и Твоята вярност стига до облаците.
5 (L)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя,
6 (M)за да се избавят Твоите възлюбени.
Спаси ни с десницата Си и ни послушай.
7 Бог говори със светостта Си; затова аз ще тържествувам;
ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
8 (N)мой е Галаад, мой и Манасия,
Ефрем също е защита на главата ми,
Юда е скиптър мой;
9 Моав е умивалникът ми,
на Едом ще хвърля обувката си,
ще възкликна над филистимската земя.
10 (O)Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме заведе до Едом?
11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил
и не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
12 Помогни ни срещу противника,
защото човешката помощ е суетна.
13 (P)Чрез Бога ще вървим храбро,
защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
Възхвала на всемогъщия Бог
33 (A)Радвайте се, праведници, в Господа;
прилично е за праведните да въздават хваление.
2 (B)Хвалете Господа с арфа,
пейте Му псалми с десетострунен псалтир.
3 (C)Пейте Му нова песен,
свирете изкусно с възклицание.
4 Защото словото на Господа е право
и всичките Му дела са извършени с вярност.
5 (D)Той обича правда и правосъдие;
земята е пълна с милосърдието Господне.
6 (E)Чрез словото на Господа станаха небесата
и чрез диханието на устата Му – цялото им множество.
7 (F)Той събра като куп морските води,
сложи бездните в съкровищници.
8 Нека се бои от Господа цялата земя;
нека благоговеят с боязън пред Него всички жители на вселената.
9 (G)Защото Той каза и стана;
Той заповяда и се затвърди.
10 (H)Господ осуетява намеренията на народите;
прави безполезни мислите на племената.
11 (I)Намеренията на Господа стоят твърди до века,
мислите на сърцето Му – от род в род.
12 (J)Блажен онзи народ, на когото Бог е Господ –
народът, който е избрал за Свое наследство.
13 (K)Господ гледа от небето,
наблюдава всички човешки синове;
14 от местообиталището Си
гледа всички земни жители –
15 (L)Онзи, Който създаде сърцата на всички тях,
Който познава всичките им дела.
16 (M)Никой цар не се избавя чрез многобройна войска,
силен мъж не се отървава чрез голямо юначество.
17 (N)Безполезен е конят за избавление
и чрез голямата си сила не може да избави никого.
18 (O)Ето, окото на Господа е върху онези, които се боят от Него,
върху онези, които се надяват на Неговата милост,
19 (P)за да избави от смърт душата им
и в глад да ги опази живи.
20 (Q)Душата ни чака Господа;
Той е помощ наша и щит наш.
21 (R)Защото в Него ще се весели сърцето ни,
понеже на Неговото свято име уповахме.
22 Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас,
както сме се надявали на Тебе.
21 (A)Ето словото, което Господ изговори за него:
Презря те, присмя ти се девицата, Сионовата дъщеря;
зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря.
22 (B)Кого си обидил и похулил ти?
И против Кого си говорил с висок глас
и си надигнал нагоре очите си?
Против Святия Израилев.
23 (C)Господ си обидил ти чрез посланиците си, като си казал:
С множеството на колесниците си излязох аз
върху височината на планините,
върху уединенията на Ливан;
и ще изсека високите му кедри,
отбраните му елхи;
и ще вляза в най-крайното помещение по него,
в гората на неговия Кармил.
24 Аз изкопах и пих чужди води
и със стъпалото на краката си
ще пресуша всички реки на Египет[a].
25 (D)Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм начертал това?
А сега го изпълних,
така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини.
26 (E)Затова жителите им станаха безсилни,
уплашиха се и се посрамиха;
бяха като трева на полето, като зеленина,
като трева на покрива на къщата
и като жито, препълнено, преди да стане стъбло.
27 (F)Но Аз зная жилището ти,
излизането ти и влизането ти
и буйството ти против Мене.
28 (G)Понеже буйството ти против Мен
и надменността ти стигнаха до ушите Ми,
затова ще сложа куката Си в ноздрите ти
и юздата Си – в устните ти,
и ще те върна през пътя, по който си дошъл.
29 (H)И това ще ти бъде знамението:
Тази година ще ядете това, което е саморасло,
втората година – това, което израства от същото;
а третата година посейте и пожънете,
насадете лозя и яжте плода им.
30 (I)И оцелялото от Юдовия дом,
което е останало, пак ще пуска корени долу
и ще дава плод горе.
31 (J)Защото от Йерусалим ще излезе остатък
и от хълма Сион – оцелялото.
Ревността на Господа на Силите ще извърши това.
32 Затова така казва Господ за асирийския цар:
Няма да влезе в този град,
нито ще хвърли там стрела,
нито ще дойде пред него с щит,
нито ще издигне против него могила.
33 По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне
и в този град няма да влезе, казва Господ;
34 (K)защото ще защитя този град, за да го избавя,
заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.
35 (L)И в същата нощ ангел Господен излезе и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато на сутринта станаха хората, всички онези бяха мъртви трупове.
36 (M)И така, асирийският цар Сенахирим си тръгна, върна се и живееше в Ниневия.
Предпазване от идолопоклонство
10 (A)Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето,
2 и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Моисей,
3 (B)и всички да са яли от същата духовна храна,
4 (C)и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тази канара беше Христос),
5 (D)пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги повалис мор в пустинята.
6 (E)А в тези неща те ни станахапоучителен пример, за да не пожелаваме страстно злото, както те го пожелаваха.
7 (F)Не бъдете идолопоклонници, както някои от тях, според писаното: „Народът седна да яде и да пие и стана да играе.“
8 (G)Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
9 (H)Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите.
10 (I)Нито роптайте, както възроптаха някои от тях и бяха поразени от погубителя.
11 (J)А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена.
12 (K)Затова който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
13 (L)Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.
18 И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд езерото.
19 (A)И дойде един книжник и Му каза: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.
20 Исус му отговори: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони.
21 (B)А друг от учениците Му каза: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
22 Но Исус му каза: Върви след Мен и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци.
Укротяване на бурята
23 И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха след Него.
24 (C)И, ето, в езерото се надигна голямо вълнение, толкова силно, че вълните заливаха лодката; а Той спеше.
25 Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси ни! Загиваме!
26 (D)А Той им отвърна: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните и настана голяма тишина.
27 А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Този, че и ветровете, и вълните[a] Му се покоряват?
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.