Book of Common Prayer
Божият завет с Давид и скърбите на Израил
89 (A)Поучение на Етан Езраева[a].
Господи, довека ще възпявам Твоите милости;
с устата си ще известявам Твоята вярност от род в род.
2 (B)Защото казах: Милостта Ти ще се съгради довека;
на самите небеса ще утвърдиш верността Си.
3 (C)Ти каза: Сключил съм завет с избрания Си,
заклел съм се на слугата Си Давид, като каза:
4 (D)Ще утвърдя потомството ти завинаги
и ще издигам престола ти от род в род. (Села.)
5 (E)И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи,
също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 (F)Защото на небето кой може да се сравни с Господа?
Между синовете на силните[b] кой може да се уподоби на Господа?
7 (G)Бог е твърде страшен в съвета на светиите
и достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 (H)Господи, Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе?
Твоята вярност Те окръжава.
9 (I)Ти владееш над надигането на морето;
когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 (J)Ти си съкрушил Египет[c] като някого смъртно ранен;
с мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.
11 (K)Твои са небесата, Твоя е и земята;
вселената и всичко, което има в нея – Ти си ги основал.
12 (L)Север и юг – Ти си ги създал;
Тавор и Ермон се радват в името Ти.
13 Ти имаш крепка мишца;
силна е ръката Ти и издигната десницата Ти.
14 (M)Правда и правосъдие са основа на престола Ти;
милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 (N)Блажен народът, който познава възклицанието на тръбите;
те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 В Твоето име се радват всеки ден
и с правдата Ти се въздигат;
17 (O)защото Ти си славата на силата им;
и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита
и на Святия Израилев да бъде наш Цар.
19 (P)Тогава Ти говорѝ на светиите Си чрез видение,
като каза: Възложих на един силен да даде помощ,
възвисих един избран от народа.
20 (Q)Намерих слугата Си Давид;
със святото Си миро го помазах.
21 (R)Ръката Ми ще го поддържа
и мишцата Ми ще го укрепява.
22 (S)Неприятелят няма да го изнудва,
нито предаденият[d] на нечестие ще го наскърби.
23 (T)Но Аз ще съкруша пред него противниците му
и ще поразя онези, които го мразят.
24 (U)А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него;
и с Моето име ще се издигне рогът му.
25 (V)Също ще сложа ръката му над морето
и десницата му – над реките.
26 (W)Той ще извика към Мен: Отец си ми,
Бог мой и канарата на моето спасение.
27 (X)При това Аз ще го поставя в положение на първороден,
по-горе от земните царе.
28 (Y)Вечно ще пазя милостта Си за него;
и заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
29 (Z)Също и потомството му ще направя да продължава довека
и престолът му – като дните на небето.
30 (AA)Синовете му, ако оставят закона Ми
и не ходят според постановленията Ми,
31 ако престъпят[e] наредбите Ми
и не опазят заповедите Ми –
32 (AB)тогава ще накажа[f] с тояга престъпленията им
и с бич – беззаконията им;
33 (AC)но милостта Си няма да оттегля от него,
нито ще изневеря на верността Си.
34 Няма да наруша[g] завета Си,
нито ще променя това, което е излязло от устните Ми.
35 (AD)За едно нещо се заклех в светостта Си
и няма да излъжа Давид,
36 (AE)че потомството му ще трае довека
и престолът му – като слънцето пред Мене,
37 като луната, която е утвърдена довека
и е вярна свидетелка на небето. (Села.)
38 (AF)Но Ти си отхвърлил помазаника Си,
отказал си се от него и си му се разгневил.
39 (AG)Погнусил си се от завета със слугата Си;
унизил[h] си короната му до земята.
40 (AH)Разрушил си всичките му огради;
превърнал си крепостите му в развалини.
Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.
41 (AI)Разграбват го всички, които минават по пътя;
стана за укор на съседите си.
42 Възвисил си десницата на противниците му;
зарадвал си всичките му неприятели.
43 Още си обърнал острието на меча му
и не си го укрепил в боя.
44 (AJ)Направил си да престане блясъкът му
и си тръшнал престола му на земята.
45 Съкратил си дните на младостта му;
покрил си го със срам. (Села.)
46 (AK)Докога, Господи? Ще се криеш ли винаги?
Ще гори ли като огън гневът Ти?
47 (AL)Помни колко е кратко времето ми;
за каква суета си създал всички човешки синове!
48 (AM)Кой човек ще живее, без да види смърт,
и ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)
49 (AN)Къде са предишните Твои милости, Господи,
които с клетва си обещал на Давид във верността Си?
50 (AO)Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти,
как нося в пазвата си укор от толкова многобройни племена,
51 (AP)с който враговете Ти, Господи, укоряваха,
с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.
52 (AQ)Благословен да бъде Господ до века.
Амин и амин!
24 (A)Тогава асирийският цар доведе народ от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сефаруим и ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те покориха Самария и се заселиха в градовете ѝ.
25 А в началото на заселването си там те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.
26 По тази причина те говориха на асирийския цар: Хората, които ти пресели и въдвори в самарийските градове, не знаят начина на служене на местния Бог, затова Той прати лъвове между тях и те ги убиват, понеже не знаят начина на служене на местния Бог.
27 Тогава асирийският цар заповяда: Заведете там един от свещениците, които пленихме оттам; нека идат пак и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи как да служат на местния Бог.
28 И така, един от свещениците, които те бяха пленили от Самария, дойде, засели се във Ветил и ги поучаваше как да се боят от Господа.
29 Обаче хората от всеки народ поставиха свои богове – хората от всеки народ в градовете, където живееха, и ги сложиха в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.
30 (B)Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, хутайските мъже – Нергал, ематските мъже – Асима,
31 (C)авците – Ниваз и Тартак, а сефаруимците горяха децата си на огън за своите богове Адрамелех и Анамелех.
32 (D)Така те се бояха от Господа и си поставиха свещеници за високите места от всякакъв народ между тях, които служеха за тях в капищата по високите места.
33 (E)Бояха се от Господа и служеха на своите богове според обичая на народите, сред които бяха преселени.
34 (F)Дори до днес постъпват според предишните обичаи: не се боят от Господа, нито постъпват според своите повеления и наредби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Яков, когото нарече Израил,
35 (G)с които Господ беше сключил завет, като им заповяда: Да не се боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвате;
36 (H)а от Господа, Който ви изведе от Египетската земя с голяма сила и със здрава ръка, от Него да се боите, на Него да се кланяте и на Него да принасяте жертва.
37 (I)И да внимавате да изпълнявате винаги наредбите, постановленията, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да не се боите.
38 (J)И да не забравяте завета, който сключих с вас; и да не се боите от други богове.
39 Но от Господа, вашия Бог, да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.
40 Те обаче не послушаха, а постъпваха според предишните си обичаи.
41 (K)И така, тези народи се бояха от Господа и служеха на своите идоли; също и синовете им, и внуците им постъпват до днес така, както постъпваха бащите им.
Съвети към безбрачните
25 (A)Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.
26 (B)И така, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека да остане така, както си е.
27 Вързан ли си за жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена.
28 Но ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.
29 (C)Само това казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;
30 и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като ченищо не притежават;
31 (D)и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние[a] на този свят преминава.
Упование на Бога или грижи за земното
25 (A)Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото – от облеклото?
26 (B)Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?
27 И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си?
28 И за облекло защо се безпокоите? Наблюдавайте полските лилии как растат – не се трудят, нито предат;
29 но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като някоя от тях.
30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облича вас, маловерци?
31 И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем?
32 (защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 (C)Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
34 Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчна е на всеки ден неговата злоба.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.