Book of Common Prayer
Величието на Господа
93 (A)Господ царува; облечен е с величие;
облечен е Господ и опасан с мощ;
също и вселената е утвърдена така,
че да не може да се поклати.
2 (B)От векове е утвърден Твоят престол;
Ти си от вечността.
3 Господи, пороите издигнаха,
пороите издигнаха гласа си;
пороите издигнаха бученето си.
4 (C)Господ, Който е нависоко,
е по-силен от гласовете на големи води,
от силните морски вълни.
5 Твоите свидетелства са твърде верни;
на Твоя дом, Господи, подобава святост завинаги.
Поклонение пред Господа
96 (A)Пейте на Господа нова песен,
пейте на Господа, всички земи.
2 Пейте на Господа, благославяйте името Му,
благовествайте от ден в ден извършеното от Него избавление.
3 Възвестявайте между народите славата Му,
между всички племена – чудесните Му дела.
4 (B)Защото Господ е велик и твърде достохвален,
достопочитаем е повече от всички богове.
5 (C)Защото всички богове на племената са нищожества;
а Йехова е направил небесата.
6 Пред Него са блясък и величие,
сила и красота в светилището Му.
7 (D)Отдайте на Господа, всички родове на племената,
отдайте на Господа слава и сила;
8 отдайте на Господа славата, дължима на името Му;
принесете приноси и влезте в дворовете Му.
9 (E)Поклонете се на Господа в свята премяна;
треперете пред Него, всички земи.
10 (F)Кажете между народите: Господ царува;
а и при това вселената е утвърдена, за да не може да се поклати.
Той ще съди племената с правота.
11 (G)Нека се веселят небесата и нека се радва земята.
Нека бучи морето и всичко, което има в него.
12 Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях;
тогава ще пеят с радост всички дървета и гората
13 (H)пред Господа, защото Той иде,
защото иде да съди земята;
ще съди света с правда
и племената – във верността Си.
Прослава на Божията добрина
34 (A)Псалом на Давид, когато се престори на луд пред Авимелех[a], който го пусна да си отиде. На еврейски език, азбучен псалом.
Алеф Ще благославям Господа по всяко време,
похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
2 Бет(B)С Господа ще се хвали душата ми;
смирените ще чуят това и ще се зарадват.
3 Гимел(C)Величайте Господа с мен
и заедно нека възвеличим името Му.
4 Далет(D)Потърсих Господа; и Той ме послуша
и от всичките ми страхове ме избави.
5 Хе, Вав Погледнаха към Него; и светнаха очите им
и лицата им никога няма да се посрамят.
6 Зайн(E)Този сиромах извика; и Господ го послуша
и от всичките му неволи го избави.
7 Хет(F)Ангелът на Господа застава около онези, които се боят от Него, и ги избавя.
8 Тет(G)Вкусете и вижте, че Господ е благ;
блажен онзи човек, който уповава на Него.
9 Йод(H)Бойте се от Господа вие, Негови светии;
защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 Каф(I)Лъвчетата търпят нужда и глад;
но онези, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.
11 Ламед(J)Елате, синове, послушайте мене;
ще ви науча на страх от Господа.
12 Мем(K)Желае ли човек живот,
обича ли дългоденствие, за да види добрини? –
13 Самех(L)Пази езика си от зло
и устните си от лъжливо говорене.
14 Айн(M)Отклонявай се от злото и върши доброто,
търси мира и се стреми към него.
15 Пе(N)Очите на Господа са върху праведните
и ушите Му – към техния вик.
16 Цади(O)Лицето на Господа е против онези, които вършат зло,
за да изтреби помена им от земята.
17 Коф(P)Праведните извикаха и Господ послуша,
и от всичките им беди ги избави.
18 Реш(Q)Господ е близо до онези, които са със съкрушено сърце,
и спасява онези, които са с разкаян дух.
19 Шин(R)Много са неволите на праведния;
но Господ го избавя от всички тях;
20 Тав(S)Той пази всичките му кости;
нито една от тях не се строшава.
21 (T)Злощастието ще затрие грешния;
и онези, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.
22 (U)Господ изкупва душата на слугите Си;
и от онези, които уповават на Него, нито един няма да бъде осъден.
Елисей възкресява сина на сунамката
8 (A)Един ден Елисей замина в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минаваше, се отбиваше там, за да яде хляб.
9 После жената каза на мъжа си: Ето сега, знам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.
10 Да направим, моля те, една малка стаичка над стената и да сложим в нея за него легло, маса, стол и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.
11 И един ден, когато Елисей дойде там, отби се в стаичката и лежеше в нея,
12 каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.
13 Елисей нареди на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; какво да направим за тебе? Желаеш ли да говорим за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Не, аз живея между своя народ.
14 Тогава Елисей попита: И така, какво да направим за нея? А Гиезий отговори: Тя няма син, а мъжът ѝ е стар.
15 Пророкът каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана пред вратата.
16 (B)Елисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя отговори: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.
17 Но жената зачена и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.
18 И когато детето порасна, излезе един ден при баща си и жътварите.
19 То каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А бащата нареди на един от момците: Занеси го при майка му.
20 Той го взе и го занесе при майка му; детето седя на коленете ѝ до пладне и тогава умря.
21 А тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.
22 Тогава повика мъжа си и каза: Изпрати, моля, един от момците и една от ослиците, за да побързам да отида при Божия човек и да се върна.
23 А той отвърна: Защо отиваш при него днес? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.
24 Тогава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мен, освен ако ти заповядам.
25 (C)И така, жената отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето там сунамката!
26 Сега тичай да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.
27 А когато дойде при Божия човек на планината, тя се хвана за краката му; а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена, а Господ е скрил причината от мен и не ми я е явил.
28 (D)Тя попита: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?
29 (E)Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди. Ако срещнеш човек, да не го поздравиш, ако те поздрави някой, да не му отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.
30 (F)А майката на детето каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, той стана и отиде след нея.
31 (G)А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но то нямаше нито глас, нито слух. Затова слугата се върна да посрещне Елисей и му извести: Детето не се събуди.
32 И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му.
33 (H)Пророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа.
34 (I)Тогава той се качи и легна върху детето, и като сложи устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, се простря върху него; и тялото на детето се стопли.
35 (J)После Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си.
36 Елисей извика Гиезий и каза: Повикай сунамката. И той я повика. Когато жената влезе при Елисей, той ѝ каза: Вземи сина си.
37 (K)И тя падна в краката му и се поклони до земята, вдигна сина си и излезе.
10 (A)А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анания! А той отвърна: Ето ме, Господи.
11 (B)И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;
12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледне.
13 (C)Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек колко зло е направил на Твоите светии в Йерусалим.
14 (D)И тук имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.
15 (E)А Господ му каза: Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе и пред израилтяните;
16 (F)защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада за Моето име.
17 (G)И така, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати – същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идваше, – за да прогледнеш и да се изпълниш със Святия Дух.
18 И веднага сякаш люспи паднаха от очите му и той прогледна; и стана и се кръсти.
Проповедта на Савел в Дамаск
19 (H)А като похапна, доби сила и остана няколко дни с учениците в Дамаск.
20 (I)И започна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.
21 (J)И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли този, който в Йерусалим съсипвал тези, които призовавали това име, и е дошъл тук, за да закара такива вързани при главните свещеници?
22 (K)А Савел се изпълваше с все повече сила и хвърляше в смут юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Този Исус е Христос.
23 (L)И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;
24 (M)но техният заговор стана известен на Савел. И те даже дебнеха край портите денем и нощем, за да го убият,
25 (N)но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.
Савел в Йерусалим
26 (O)И когато дойде в Йерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
27 (P)Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск дръзновено проповядвал в името на Исус.
28 (Q)И той излизаше и влизаше с тях в Йерусалим, като дръзновено проповядваше в Господнето име.
29 (R)И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.
30 Но братята, като разбраха това, го заведоха в Цезарея и го изпратиха в Тарс.
31 (S)И така по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и като ходеше в страх от Господа и в утехата на Святия Дух, се умножаваше.
7 (A)И така, той казваше на множествата, които идваха да се кръщават при него: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идващия гняв?
8 (B)Тогава принасяйте плодове, достойни за покаяние; и не почвайте да си мислите: Имаме Авраам за баща. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да издигне чеда на Авраам.
9 (C)А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън.
10 (D)И множествата го питаха: Тогава какво да правим?
11 (E)А той им отговори: Който има две ризи, нека даде едната на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.
12 (F)Дойдоха и бирниците да се кръстят и му казаха: Учителю, ние какво да правим?
13 (G)Той им отвърна: Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено.
14 (H)Питаха го и военнослужещи: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте; и се задоволявайте със заплатите си.
15 И понеже хората бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцата си за Йоан, да не би той да е Христос,
16 (I)Йоан отговори на всички: Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.
17 (J)Той държи лопатата в ръката Си, за да очисти добре хармана Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън.
18 И с много други увещания той благовестяваше на народа.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.