Book of Common Prayer
Упование в Бога за избавление
56 (A)За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет[a].
Смили се над мене, Боже, защото човек иска да ме погълне;
всеки ден, като воюва, ме притеснява.
2 (B)Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат;
защото мнозина са онези, които с гордост воюват против мене.
3 Когато съм в страх,
на Тебе ще уповавам.
4 (C)Чрез Бога ще хваля думите Му;
на Бога уповавам; няма да се боя;
какво ще ми стори човек[b]?
5 Всеки ден изопачават думите ми;
всичките им помисли са за зло против мене.
6 (D)Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми,
сякаш причакват душата ми.
7 Ще се избавят ли чрез беззаконието?
Боже, повали с гняв тези племена.
8 (E)Ти си преброил скитанията ми;
сложи сълзите ми в съда Си;
не са ли те записани в Твоята книга?
9 (F)Тогава ще се върнат неприятелите ми назад в деня, когато Те призова;
това зная, защото Бог е с мене.
10 (G)Чрез Бога ще хваля думите Му;
чрез Господа ще хваля думите Му.
11 На Бога уповавам; няма да се боя;
какво ще ми стори човек?
12 Върху мене, Боже, са моите към Теб оброци;
ще Ти принеса благодарствени приноси.
13 (H)Понеже си избавил душата ми от смърт,
няма ли да избавиш и краката ми от подхлъзване,
за да ходя пред Бога в светлината на живите?
Молитва за помощ
57 (I)За първия певец, по „Не разорявай!“. Песен на Давид, когато побегна от Сауловото лице в пещерата[c].
Смили се над мене, о Боже, смили се над мене,
защото при Тебе прибягва душата ми.
Да! Под сянката на Твоите криле ще се скрия,
докато преминат тези бедствия.
2 (J)Ще викам към Всевишния Бог,
към Бога, Който действа за мене.
3 (K)Ще прати от небесата и ще ме избави,
когато ме укорява онзи, който иска да ме погълне. (Села.)
Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
4 (L)Душата ми е сред лъвове;
лежа между пламнали хора,
между човешки синове, чиито зъби са копия и стрели
и чийто език е остър меч.
5 (M)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.
6 (N)Мрежи приготвиха за стъпките ми;
душата ми се е навела;
изкопаха яма пред мене;
те сами паднаха в нея. (Села.)
7 (O)Непоколебимо е сърцето ми,
Боже, непоколебимо е сърцето ми;
ще пея, а още ще славословя.
8 (P)Събуди се, душо моя[d];
събуди се, псалтире и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
9 (Q)Ще Те хваля, Господи, между племената;
ще Те славословя между народите.
10 (R)Защото Твоята милост е велика дори до небесата
и Твоята вярност – до облаците.
11 (S)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.
Божествен съд над земните съдии
58 За първия певец, по „Не разорявай!“. Давидова песен.
Наистина с мълчание ли изказвате правда?
Праведно ли съдите, човешки синове?
2 (T)Не! В сърцето си вие вършите неправди,
претегляте насилието на ръцете си по земята.
3 (U)Още от рождението си нечестивите се отстраняват;
заблуждават, като говорят лъжи, щом се родят.
4 (V)Ядът им е като змийска отрова;
приличат на глухата аспида, който запушва ушите си
5 и не иска да чуе гласа на заклинателите,
колкото изкусно и да заклинат.
6 (W)Боже, счупи зъбите им в устата им;
Господи, строши челюстите на младите лъвове.
7 (X)Нека се излеят като води, които оттичат;
когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
8 (Y)Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява;
като пометнато на жена, нека не видят слънцето.
9 (Z)Преди да усетят котлите ви огъня от тръните,
сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
10 (AA)Праведният ще се зарадва, когато види възмездието;
ще измие краката си в кръвта на нечестивия;
11 (AB)така че всеки ще казва: Наистина има награда за праведния;
наистина има Бог, Който съди земята.
Молитва за защита
64 За първия певец. Давидов псалом.
Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам;
опази живота ми от страх от неприятеля.
2 Покрий ме от тайния съвет на злодеите,
от сганта на беззаконниците,
3 (A)които острят езика си като меч
и прицелват горчиви думи като стрели,
4 за да прострелят тайно непорочния;
внезапно го прострелват и не се боят.
5 (B)Насърчават се в едно зло намерение,
наговарят се да поставят скришно примки
и казват: Кой ще ги види?
6 Измислят беззакония;
казват: Изпълнихме добре обмислено намерение.
А и вътрешната мисъл и сърцето на всеки от тях са дълбоки.
7 (C)Но Бог ще ги простреля;
от внезапна стрела ще бъдат ранени.
8 (D)Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне;
всички, които ги гледат, ще поклащат глава.
9 (E)И всички хора ще се убоят;
ще разгласят делото на Бога,
защото ще разберат действието Му.
10 (F)Праведният ще се развесели в Господа и ще уповава на Него;
и ще се хвалят всички, които са с право сърце.
Божията сила и благост
65 (G)За първия певец, Давидов псалом. Песен.
Теб чака хваление, Боже, в Сион;
и пред Тебе ще се изпълни оброкът.
2 Ти, Който слушаш молитва,
при Тебе ще идва всяка твар.
3 (H)Беззакония ме надвиха;
но престъпленията ни – Ти ще ги очистиш.
4 (I)Блажен човекът, когото избираш
и приемаш, за да живее в Твоите дворове;
ще се наситим от благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.
5 (J)С ужасни неща ще ни отговаряш в правда,
Боже, Избавителю наш,
надеждо на всичките земни краища
и на онези, които са далеч по море –
6 (K)Ти, Който със силата Си утвърждаваш планините,
препасан с могъщество,
7 (L)Който правиш да утихва шумът на морето,
бученето на вълните му и размирието на племената.
8 Така и тези, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения.
Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта;
9 (M)като посещаваш земята и я напояваш,
Ти я обогатяваш преизобилно.
Реките Божии са пълни с вода,
за да дадеш жито на народа Си,
защото така си приготвил земята;
10 като напояваш нейните бразди,
изравняваш буците ѝ;
като я размекваш с капките на дъжда,
благославяш поникналото от нея;
11 върху годината на благостта Си слагаш венец
и от следите Ти капе тлъстина.
12 Пасбищата на пустинята капят от изобилията си
и хълмовете се опасват с радост;
13 (N)ливадите се обличат със стада
и долините се покриват с жито;
възклицават, също и пеят.
Лозето на Навутей
21 След тези събития, понеже езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, близо до палата на самарийския цар Ахаав,
2 (A)Ахаав каза на Навутей: Дай ми лозето си да го използвам като градина за зеленчук, понеже е близо до къщата ми. Вместо него ще ти дам лозе, по-добро от него, или ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари.
3 (B)А Навутей отговори на Ахаав: Да не ми даде Господ да ти дам бащиното си наследство.
4 Ахаав се прибра у дома тъжен и огорчен заради думите, които езраелецът Навутей му каза: Не искам да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, обърна лицето си и не яде хляб.
5 Тогава жена му Езавел дойде при него и му каза: Защо е тъжен духът ти, че не ядеш хляб?
6 А той ѝ отвърна: Понеже говорих на езраелеца Навутей: Дай ми лозето си с пари или ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не искам да ти дам лозето си.
7 А жена му Езавел му каза: Царуваш ли ти наистина над Израил? Стани, яж хляб и нека е весело сърцето ти. Аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.
8 Тогава тя написа писма от Ахаавово име и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които живееха с Навутей в града му.
9 В писмата писа следното: Прогласете пост и поставете Навутей на видно място пред народа;
10 (C)и срещу него поставете двама лоши човека да засвидетелстват против него, като кажат: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и го убийте с камъни, и нека умре.
11 И мъжете от града му, старейшините и благородните, които живееха в града му, направиха според заповедта, която Езавел им беше пратила, според написаното в писмата, които им беше пратила:
12 (D)прогласиха пост и поставиха Навутей на видно място пред народа.
13 (E)А двама лоши човека влязоха и седнаха пред него. Те свидетелстваха против него, против Навутей, пред народа, като казаха: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града и го убиха с камъни. И той умря.
14 После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни, мъртъв е.
15 А Езавел, като чу, че Навутей бил убит с камъни и умрял, каза на Ахаав: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, а е умрял.
16 Ахаав, като чу, че Навутей е умрял, стана и слезе в лозето на езраелеца Навутей, за да го присвои.
Разделение в църквата на Коринт
1 (A)Павел, с Божията воля призован да бъде апостол на Исус Христос, и брат Состен,
2 (B)до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Исус, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос, нашия Господ, Който е и техен, и наш:
3 (C)Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Исус Христос.
4 (D)Винаги благодаря на моя Бог заради вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христос Исус,
5 (E)защото чрез Него се обогатихте във всичко – във всяко слово и във всяко познание,
6 (F)след като свидетелството за Христос се утвърди у вас,
7 (G)така че вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явяването на нашия Господ Исус Христос,
8 (H)Който и докрай ще ви утвърждава, за да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.
9 (I)Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Неговия Син Исус Христос, нашия Господ.
10 (J)Моля ви се, братя, заради името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, а да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.
11 Защото някои от Хлоините домашни ми известиха за вас, братя мои, че помежду ви имало разпри.
12 (K)Имам предвид това, че всеки от вас казва: „Аз съм на Павел“; „Аз пък съм на Аполос“; „Аз съм на Кифа“; „Аз пък съм на Христос“.
13 (L)Нима се е разделил Христос? Павел ли бе разпънат за вас? Или в Павловото име се кръстихте?
14 (M)Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Крисп и Гай,
15 да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име.
16 (N)Кръстих още и дома на Стефаний; освентези, не помня да съм кръстил някой друг.
17 (O)Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовият кръст от значението си.
Христос е Божията мъдрост и сила
18 (P)Защото словото за кръста е безумие за тези, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.
19 (Q)Понеже е писано:
„Ще унищожа мъдростта на мъдрите
и разума на разумните ще отхвърля.“
Изкушението в пустинята
4 (A)Тогава Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.
2 И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.
3 И така, изкусителят дойде и Му каза: Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове.
4 (B)А Той отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“
5 (C)Тогава дяволът Го заведе в святия град, постави Го на крилото на храма и Му каза:
6 (D)Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано:
„Ще заповяда на ангелите Си за Теб;
и на ръце ще Те вдигат,
да не би да удариш о̀ камък крака Си.“
7 (E)Исус му каза: Писано е още: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог.“
8 Пак Го заведе дяволът на една много висока планина, показа Му всички царства на света и тяхната слава и Му каза:
9 Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.
10 (F)Тогава Исус му каза: Махни се, Сатана, защото е писано: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“
11 (G)Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.