Book of Common Prayer
20 (По слав. 19). За първия певец. Давидов псалом. Господ да те послуша в скръбен ден; Името на Бога Яковов да те постави на високо!
2 Да ти прати помощ от светилището, И да те подкрепи от Сион!
3 Да си спомни всичките твои приноси, И да приеме всеизгарянето ти! (Села).
4 Да ти даде според желанието на сърцето ти, И да изпълни всяко твое намерение!
5 В спасението Ти ще се зарадваме, И в името на нашия Бог ще издигнем знамена. Господ да изпълни всичките твои прошения!
6 Сега зная, че Господ избави помазаника Си; Що го слуша от своето Си небе Със спасителна сила на десницата Си.
7 Едни споменават колесници, а други коне; Но ние ще споменем името на Господа нашия Бог.
8 Те се спънаха и паднаха; А ние станахме и се изправихме.
9 Господи пази! Нека ни послуша Царят, когато Го призовем.
21 (По слав. 20). За първия певец. Давидов псалом. Господи, в Твоята сила ще се весели царят; И колко много ще се радва в избавлението Ти!
2 Изпълнил си желанието на сърцето му, И от молбата на устните му не си го лишил. (Села).
3 Защото си го предварил с благословения на блага; Положил си на главата му корона от чисто злато.
4 Той проси от Тебе живот; И Ти си му дал дългоденствие до вечни векове.
5 Голяма е славата му чрез Твоето избавление; Чест и величие си положил на него;
6 Защото си го поставил да бъде за благословение до века, Развеселил си го с радост в присъствието Си;
7 Защото царят уповава на Господа, И чрез милосърдието на Всевишния няма да се поклати.
8 Ръката Ти ще намери всичките Твои врагове; Десницата Ти ще намери ония, които Те мразят.
9 Във времето на негодуванието Си ще ги направиш като огнена пещ Господ ще ги изпълни с гнева Си, И огън ще ги изгори.
10 Ще изтребиш плода им от земята, И потомството им измежду човешките чада.
11 Защото, при все че намислиха злоба против Тебе, При все че измислиха заговор, не ще могат да го изпълнят,
12 Понеже Ти ще ги направиш да обърнат гръб Когато приготвиш на тетивите Си стрели против лицето им.
13 Издигни се, Господи, със силата Си; Така ще възпяваме и ще прославяме Твоето могъщество.
110 (По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие.
2 Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.
3 В деня, когато събереш силата си, твоите люде, ще представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората.
4 Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.
5 Господ, стоящ отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си.
6 Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, Ще смаже главата на неприятелите по широкия свят.
7 Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.
116 (По слав. 114). Любя Господа, защото послуша Гласа ми и молбите ми;
2 Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще Го призовавам догдето съм жив.
3 Връзките на смъртта ме обвиха, И мъките на преизподнята ме намериха; Скръб и беда срещнах.
4 Тогава призовах името Господно, и Го помолих; О Господи, избави душата ми.
5 Благ е Господ и праведен, Да! милостив е нашият Бог.
6 Господ пази простодушните; В беда бях, и Той ме избави.
7 Върни се, душе моя, в успокоението си, Защото Господ постъпи щедро към тебе.
8 Понеже си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, и нозете ми от подхлъзване,
9 Затова ще ходя пред Господа в земята на живите. (По слав. 115)
10 (1)Аз повярвах, затова говорих; Много бях наскърбен.
11 (2)В тревогата си рекох: Всеки човек е измамлив.
12 (3)Що да въздам Господу За всичките Му благодеяния към мене?
13 (4)Ще взема чашата на спасението, И ще призова името Господно;
14 (5)Ще изпълня обреците си Господу, Да, пред всичките Му люде.
15 (6)Скъпоценна е пред Господа Смъртта на светиите Му.
16 (7)Ах! Господи, наистина аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня; Ти си развързал връзките ми.
17 (8)На Тебе ще принеса жертва на хваление, И името Господно ще призова.
18 (9) Ще изпълня облаците си Господу, Да! пред всичките Негови люде,
19 (10) В дворовете на дома Господен, Всред тебе, Ерусалиме. Алилуя.
117 (По слав. 116). Хвалете Господа, всички народи; Славословете Го, всички племена;
2 Защото милостта Му към нас е голяма, И верността Господна трае до века. Алилуя.
19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, та проговаряйки, заповяда да нажежат пещта седем пъти повече, отколкото обикновено се нажежаваше.
20 И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго, и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ.
21 Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите си, и другите си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ.
22 А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нажежи премного, огненият пламък уби ония мъже, които вдигнаха Седраха, Мисаха и Авденаго.
23 А тия трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани всред пламенната огнена пещ.
24 Тогава цар Навуходоносор, ужасен, стана бърже, и като продума, рече на съветниците си: Не хвърлихме ли всред огъня трима мъже вързани? Те отговаряйки, рекоха на царя: Вярно е, царю.
25 В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.
26 Тогава Навуходоносор се приближи до устието на пламенната огнена пещ, и проговаряйки рече: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и дойдете тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.
27 И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители, и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън не бе преминала на тях.
28 Навуходоносор продумайки, рече: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, който изпрати ангела си и избави слугите си, които, като уповаха на него, не послушаха думата на царя, но предадоха телата си, за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог.
29 За това, издавам указ, щото всеки човек, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така.
30 Тогава царят повиши Седраха, Мисаха и Авденаго във вавилонската област.
11 Защото поръчката, която чухте от начало, е това: да любим един другиго;
12 а да не бъдем както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му правдиви.
13 Недейте се чуди братя, ако светът ви мрази.
14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.
15 Всеки, който мрази брата си е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.
16 От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята,
17 Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любовта към Бога?
18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но и с дело и в действителност.
4 А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
2 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
3 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
5 Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
6 На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), 7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".
9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
10 защото е писано: 11 и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
12 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".
13 И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.