Book of Common Prayer
145 (По слав. 144). Давидово хваление. По еврейски азбучен псалом. Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю мой, И ще благославям Твоето име от века до века.
2 Всеки ден ще Те благославям, И ща хваля Твоето име от века и до века.
3 Велик е Господ и твърде достохвален, И величието Му е неизследимо.
4 Едно поколение ще хвали делата Ти на друго, И ще разказват Твоето могъщество,
5 Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство, И за Твоите чудесни дела;
6 И когато човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела, То и аз ще разказвам Твоето величие.
7 Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост, И ще възпяват Твоята правда.
8 Благодатен и жалостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
9 Благ е Господ към всички; И благите Му милости са върху всичките Му творения.
10 Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, И Твоите светии ще Те благославят;
11 Ще говорят за славата на царството Ти, И ще разказват Твоето могъщество,
12 За да изявят на човешките чада мощните Му дела, И славното величие на Неговото царство.
13 Твоето царство е вечно, И владичеството Ти трае през всички родове.
14 Господ подкрепя всичките падащи, И изправя всичките сгърбени.
15 Очите на всички гледат към Тебе; И Ти им даваш храна на време.
16 Отваряш ръката Си И удовлетворяваш желанието на всичко живо.
17 Праведен е Господ във всичките Си пътища, И благодатен във всичките Свои дела.
18 Господ е близо при всички, Които Го призовават, При всички, които с истина Го призовават.
19 Изпълнява желанието на тия, които Му се боят, Слуша викането им и ги избавя,
20 Господ пази всички, които Го любят; А ще изтреби всичките нечестиви.
21 Устата ми ще изговарят хваление на Господа; И всяка твар нека благославя Неговото свето име от века и до века.
25 А Варнава И Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоана, чието презиме бе Марко.
13 О О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призвал.
3 а да бъдеш за спасение до края на земята".
67 (По слав. 66). За първия певец върху струнни инструменти. Псаломска песен. Бог да се смили за нас и да ни благослови! Да възсияе с лицето Си над нас! (Села.)
2 За да се познае на земята Твоя път, Във всичките народи спасението Ти.
3 Да Те славословят племената, Боже; Да Те славословят всички племена.
4 Да се веселят и да възклицават народите; Защото ще съдиш племената с правда, И ще управляваш народите на земята. (Села)
5 Да те славословят племената, Боже Да те славословят всичките племена.
6 Земята е дала плода си; Бог, нашият Бог, ще ни благослови;
7 Бог ще ни благослови, И от Него ще се боят всички земни краища.
96 (По слав. 95). Пейте Господу нова песен, Пейте Господу, всички земи.
2 Пейте, Господу благославяйте името Му, Благовествувайте из ден в ден извършеното от Него избавление.
3 Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела.
4 Защото велик е Господ и твърде достохвален, Достопочитаем е повече от всичките богове.
5 Защото всичките богове на племената са нищожества; А Иеова е направил небесата.
6 Пред Него са блясък и величие, Сила и красота в светилището Му.
7 Отдайте Господу, всички родове на племената, Отдайте Господу слава и сила;
8 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Принесете приноси и влезте в дворовете Му;
9 Поклонете се Господу в света премяна; Треперете пред Него всички земи.
10 Кажете между народите: Господ царува; А при това вселената е утвърдена та да не може да се поклати. Той ще съди племената с правота.
11 Нека се веселят небесата и нека се радва земята. Нека бучи морето и всичко що има в него.
12 Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях: Тогава ще пеят с радост всичките дървета и гората
13 Пред Господа, защото Той иде. Защото иде да съди земята; Ще съди света с правда. И племената във верността Си.
4 Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред вид на явлението Му и царуването му:
2 проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване.
3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си насъберат учители по своите страсти,
4 и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.
5 Но бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си.
6 Защото аз вече ставам принос, и времето за отиването ми настава.
7 Аз се подвизах в доброто воинствуване, попрището свърших, вярата упазих;
8 отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведния Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене,но и на всички, които са обикнали Неговото явление.
9 Постарай се да дойдеш скоро при мене;
10 Защото Димас ме остави, като обикна сегашния свят; той отиде в Солун, Крискент в Галатия, а Тит в Далмация.
11 Само Лука е при мене. Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е полезен в службата.