Book of Common Prayer
148 Алилуя! Хвалете Господа от небесата; Хвалете Го във височините.
2 Хвалете Го, всички ангели Негови; Хвалете Го, всички войнства Негови.
3 Хвалете Го, слънце и луно; Хвалете Го, всички светли звезди.
4 Хвалете Го, вие висши небеса*, И води, които сте над небесата.
5 Нека хвалят името на Господа; Защото Той заповяда, и те се създадоха;
6 И утвърди го от века и до века, Като издаде постановление, което няма да премине.
7 Хвалете Господа от земята, Вие морски чудовища и всички бездни,
8 Огън и град, сняг и пара, Бурен вятър, който изпълнява словото Му,
9 Планини и всички хълмове, Плодовити дървета и всички кедри,
10 Зверове и всички животни, Животни и крилати птици,
11 Земни царе и всички племена, Князе и всички земни съдии,
12 Юноши и девици, Старци и младежи, -
13 Нека хвалят името на Господа; Защото само Неговото име е превъзнесено, Славата Му е над земята и небето.
14 И Той е възвисил рога на людете Си, Славата на всичките Си светии, На израилтяните, люде, които са близки Нему. Алилуя!
149 Алилуя! Пейте на Господа нова песен, И хвалете името Му в събранието на светиите.
2 Нека се весели Израил за Създателя си; Нека се радват сионовите чада за Царя си,
3 Нека хвалят името Му с хороиграние: С тъпанче и арфа нека Му пеят хваления.
4 Защото Господ има благоволение към людете Си; Ще украси кротките с победа.
5 Светиите ще тържествуват славно, Ще се радват на леглата си.
6 Славословия към Бога ще бъдат в устата им. И меч остър от двете страни на ръката им,
7 За да отдават възмездие на народите И наказание на племената,
8 За да вържат царете им с вериги, И благородните им с железни окови, -
9 За да извършат над тях написания съд! Тая част принадлежи на всички Негови светии. Алилуя.
150 Алилуя! Хвалете Бога в светилището Му, Хвалете Го в небесния простор, дело на силата Му.
2 Хвалете Го за мощните му дела, Хвалете Го според голямото Му величие.
3 Хвалете Го с тръбен глас. Хвалете Го с псалтир и арфа.
4 Хвалете Го с тъпанче и хороиграние, Хвалете Го със струнни инструменти и със свирки,
5 Хвалете Го с високозвучни кимвали, Хвалете Го с възклицателни кимвали.
6 Всичко що диша нека хвали Господа; Хвалете Господа.*
113 (По слав. 112). Алилуя. Хвалете слуги Господни, Хвалете името Господно.
2 Да бъде името Господно благословено От сега и до века.
3 От изгряването на слънцето до захождането му Името Господно е за хваление.
4 Господ е високо над всичките народи; Неговата слава е над небесата.
5 Кой е като Иеова нашият Бог, Който, макар седалището Му и да е на високо,
6 Пак се снисхождава да преглежда Небето и земята,
7 Въздига сиромаха от пръстта И възвишава немотния от бунището,
8 За да го тури да седне с първенци,, Да! с първенците на людете Му, -
9 Който настанява в дома бездетната, И я прави весела майка на деца. Алилуя.
114 (По слав. 113). Когато излезе Израил из Египет, Якововият дом из людете другоезични,
2 Юда стана светилище на Бога, Израил Негово владение.
3 Морето видя и побягна; Иордан се възвърна назад;
4 Планините се разиграха като овни, Хълмовете като агнета.
5 Що ти стана, море, та си побягнало? На тебе Иордане, та си се върнал назад?
6 На вас планини, та се разиграхте като овни? На вас хълмове - като агнета?
7 Трепери, земьо, от присъствието Господно, От присъствието на Якововия Бог,
8 Който превърна канарата във воден поток, Кременливия камък във воден извор.
118 (По слав. 117). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века.
2 Нека каже сега Израил, Че неговата милост трае до века.
3 Нека каже сега Аароновият дом, Че Неговата милост трае до века.
4 Нека кажат сега ония, които се боят от Господа, Че Неговата милост трае до века.
5 В притеснението си призовах Господа; Господ ме послуша и ме постави на широко място.
6 Господ е откъм мене; няма да се убоя; Що може да ми стори човек?
7 Господ е откъм мене между помощниците ми; Затова ще видя повалянето на ненавистниците си.
8 По-добре да се надява някой на Господа, А не да уповава на човека.
9 По-добре да се надява някой на Господа, А не да се уповава на князе.
10 Всичките народи ме обиколиха; Но в името Господно ще ги отсека.
11 Обиколиха ме, да! обиколиха ме; Но в името Господно ще ги отсека.
12 Обиколиха ме като пчели, но угаснаха като огън от тръне; Защото в името Господно ще ги отсека.
13 Ти, враже, ме тласна силно за да падна; Но Господ ми помогна.
14 Сила моя и песен моя е Господ, И Той ми стана избавител,
15 Глас на радост и на избавление се чува в шатрите на праведните; Десницата Господна върши храбри дела.
16 Десницата Господна се издигна; Десницата Господна върши храбри дела.
17 Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни,
18 Строго ме наказва Господ, Но на смърт не ме предаде.
19 Отворете ми портите на правдата; Ще вляза в тях и ще прославя Господа.
20 Това са Господните порти, В които ще влязат праведните.
21 Ще те славословя, защото си ме послушал, И станал си ми избавител.
22 Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Стана глава на ъгъла,
23 От Господа е това, И чудно е в нашите очи.
24 Тоя е денят, който Господ е направил; Нека се радваме и се развеселим в Него.
25 О Господи! избави, молим се; О Господи! молим се изпрати благоденствие.
26 Благословен да бъде оня, който иде в името Господно; Благославяме ви от дома Господен.
27 Господ е Бог, Който ни показва светлина; Приведете до роговете на олтара Вързаната с въжета жертва.
28 Ти си Бог мой, и ще Те славя; Боже мой, ще Те възвишавам.
29 Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века.
12 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:
2 Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.
3 Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.
4 Но ако домашните са малцина, за агнето, тогава домакинът и най-ближният до къщата му съсед нека вземат, според числото на човеците в тях; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.
5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.
6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си да го заколят привечер.
7 После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.
8 През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.
9 Да не ядат от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.
10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.
11 И така да го ядете; препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, понеже е време на Господното минаване.
12 Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.
13 И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападна върху вас, погубителна язва.
14 Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.
9 Събуди се, събуди се, облечи се с сила, мишца Господна! Събуди се както в древните дни, в отдавнашните родове! Не си ли ти, която си съсякла Раав*, И смъртно си пробола змея?
10 Не си ли ти която си изсушила морето, Водите на голямата бездна, И си направила морските дълбочини Път за преминаването на изкупените
11 Изкупените от Господа ще се върнат И ще дойдат с възклицание в Сион Вечно веселие ще бъде на главата им; Ще придобият радост и веселие, А скръб и въздишане ще побягнат.
1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
2 То в началото беше у Бога.
3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не e станало нищо от това, което е станало.
4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.
6 Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.
7 Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.
8 Не беше той светлината, но дойде да свидетелствуо мене беше пръв.
9 Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.
10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.
11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.
12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.
14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене, понеже спрямо мене беше пръв.
16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;
17 понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.
18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.
13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии*(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.
17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!
20 И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.
21 И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
22 И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
23 На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.