Book of Common Prayer
145 Коф. Извиках от все сърце; Послушай ме, Господи, и ще пазя повеленията Ти.
146 Извиках към Тебе; Спаси ме и ще пазя повеленията Ти.
147 Предварих зората с викането си; На твоите думи уповавах.
148 Очите ми предварят нощните стражи, За да размишлявам за Твоето слово.
149 Чуй гласа ми според милосърдието Си; Съживи ме, Господи, според съдбите Си.
150 Приближиха се ония, които нечестиво ме преследват, И са се отклонили от закона Ти.
151 Ти си близо, Господи; И всички Твои заповеди са истина.
152 Отдавна зная от Твоите свидетелства, Че Ти си ги учредил за винаги.
153 Реш. Виж скръбта ми и избави ме, Защото не съм забравил закона Ти.
154 Защити делото ми и изкупи ме; Съживи ме според словото Си.
155 Избавлението е далеч от Нечестивите, Защото те не търсят Твоите повеления.
156 Много са Твоите благи милости, Господи; Съживи ме според съдбите Си.
157 Мнозина са моите гонители и противници; Но аз не се отклоних от свидетелствата Ти.
158 Като видях коварните, погнусих се от тях. Защото не пазят Твоето слово.
159 Виж колко обичам аз Твоите правила; Съживи ме, Господи, според милосърдието Си.
160 Същността на Твоето слово е истина; И Твоите праведни съдби, до една траят до века.
161 Шин. Първенци ме преследваха без причина; Но сърцето ми трепери от думите Ти.
162 Аз се радвам на Твоето слово. Като оня, който намира много користи.
163 Мразя лъжата и се гнуся от нея, Но закона Ти обичам.
164 Седем пъти на ден Те хваля, За твоите праведни съдби.
165 Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, И за тях няма спънки та да се препъват.
166 Надявах се за Твоето спасение, Господи, И изпълнявах Твоите заповеди.
167 Душата ми опази Твоите сведетелства; И аз ги любя твърде много.
168 Държах Твоите правила и Твоите свидетелства; Защото всичките ми пътища са пред Тебе.
169 Тав. Нека стигне викането ми пред тебе, Господи; Вразуми ме според словото Си.
170 Нека дойде молбата ми пред Тебе; Избави ме според словото Си.
171 Устните ми ще изливат хваление, Защото ме учиш на повеленията Си.
172 Езикът ми ще пее за словото Ти, Защото всички Твои заповеди са правда.
173 Ръката Ти нека бъде готова да ми помогне, Защото аз избрах Твоите правила.
174 Копнях за Твоето спасение, Господи; И законът Ти е моя наслада.
175 Нека живее душата ми, и ще Те хвали; И нека ми помагат съдбите Ти.
176 Скитах се като изгубена овца; Потърси слугата Си, защото не забравих Твоите заповеди.
128 (По слав. 127). Песен на възкачванията. Блажен всеки, който се бои от Господа, И ходи в Неговите пътища;
2 Защото ще ядеш плода от труда на ръцете си; Блажен ще бъдеш и ще благоденствуваш.
3 Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти, Чадата ти като маслинени младоци около трапезата ти,
4 Ето, така ще се благослови човекът, Който се бои от Господа.
5 Господ да те благослови от Сион, И да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си,
6 Дори да видиш чада от чадата си! Мир на Израиля!
129 (По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),
2 Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.
3 Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.
4 Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.
5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.
6 Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -
7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,
8 Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!
130 (По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините виках към Тебе, Господи.
2 Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.
3 Ако би забелязал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?
4 При тебе обаче няма прощение За да ти се боят.
5 Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.
6 Душата ми очаква Господа Повече от ония, които очакват зората, Да! повече от очакващите зората.
7 Нека се надява Израил на Господа; Защото Господ е милостта, И у Него е пълното изкупление;
8 И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.
30 Затова, пророкувай ти против тях всички тия неща, като им кажеш: Господ ще изреве свише, И ще издаде гласа Си от светото Си обиталище; Ще изреве силно против паството Си; Ще извика, като ония, които тъпчат грозде, Против всичките жители на света.
31 Екотът ще стигне и до краищата на света, Защото Господ има съд с народите; Той ще се съди с всяка твар, Ще предаде нечестивите на нож, казва Господ.
32 Така казва Господ на Силите: Ето, зло ще излезе от народ към народ, И голям ураган ще се подигне От краищата на земята.
33 В оня ден убитите от Господа ще лежат От единия край на земята до другия край на земята; Няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани; Ще бъдат за тор по повърхността на земята.
34 Лелекайте, пастири и извикайте, И вие, началници на стадото, валяйте се в пръстта; Защото напълно настана времето, за да бъдете заклани и разпръснати, И ще паднете като отбран съд.
35 И пастирите не ще имат средство за избягване, Нито началниците на стадото за избавление.
36 Глас на вопъл от пастирите, И виене от началниците на стадото! Защото Господ опустошава пасбището им.
37 И мирните кошари занемяха От пламенния гняв на Господа.
38 Той е оставил убежището Си като лъв; Да! земята им стана за учудване От лютостта на насилника, И от яростния Му гняв.
14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: 16 Но не всички послушаха благовестието; Защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"?
17 И тъй, вярването е от слушане, а слушането 18 Но казвам: те не са ли чули? Наистина чули са: 19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва: 20 А Исаия се осмелява да каже: 21 а за Израиля казва:
10 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.
2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.
3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.
4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.
6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.
7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.
8 Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.
9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.
10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.
11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.
12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.
13 Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.
14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,
15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
16 И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.
17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.
18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.