Book of Common Prayer
6 За първия певец на струнни инструменти, на осемструнна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание.
2 Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.
3 Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога?
4 Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;
5 Защото в смъртта не се споменава за Тебе; В преизподнята* кой ще те славослови?
6 Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.
7 Окото ми вехне от скръб, Старея поради всичките ми противници.
8 Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми;
9 Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.
10 Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.
12 За първия певец на осемструнна арфа* Давидов псалом. Помни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.
2 Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двулично сърце.
3 Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.
4 На ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?
5 Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стане, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи когото презират+.
6 Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.
7 Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,
94 (По слав. 93). Господи Боже, Кому принадлежи отмъщението, Господи, кому принадлежи отмъщението, възсияй.
2 Издигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.
3 Господи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?
4 Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.
5 Те съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;
6 Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.
7 И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.
8 Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете? -
9 Оня, Който е поставил* ухото не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?
10 Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?
11 Господ знае, че човешките мисли са лъх.
12 Блажен оня човек, когото Ти, Господи вразумяваш, И когото учиш от закона Си,
13 За да го успокояваш през дните на злочестието, Докато се изкопае ров за нечестивия.
14 Защото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;
15 Понеже съдбата пак ще се съобразява с* правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.
16 Кой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?
17 Ако не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.
18 Когато казах: Подхлъзва се ногата ми, Тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.
19 Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.
20 Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?
21 Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.
22 Но Господ е високата моя кула, И Бог мой е канара, при която прибягвам.
23 Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.
10 Горко ми, майко моя, За гдето си ме родила човек за каране, И човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, Все пак, обаче, всеки от тях ме кълне.
11 Господ ми каза: Непременно ще те укрепя за добро; Непременно ще заставя неприятеля да ти се моли В лошо време и в скръбно време.
12 Има ли желязо, което може да счупи северното желязо и медта?
13 Имотът ти и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна, и по всичките твои предели, И то поради всичките ти грехове.
14 И ще те отведа с неприятелите ти, В страна, която не знаеш; Защото се запали огънят на гнева Ми, И ще гори върху вас.
15 Ти, Господи, познаваш делото ми; спомни си за мене; Посети ме, и отплати за мене на гонителите ми; В дълготърпението Си не ме отнемай, Знай, че заради Тебе претърпях укор.
16 Като намерих Твоите думи изядох ги, И Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето; Защото се наричам с Твоето име, Господи Боже на Силите.
17 Не седях в събрание на веселящите се, Нито се радвах с тях; Седях сам поради ръката Ти, Защото Ти ме изпълни с негодувание.
18 Защо е постоянна болката ми, И раната ми тъй тежка, щото не приема изцеление? Ще ми станеш ли като измамлив поток, Като непостоянни води?
19 Затова, така казва Господ: Ако се върнеш от тоя си ум, тогава пак ще те възстановя, За да стоиш пред мене; И ако отделиш скъпоценното от нищожното, Тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста. Те нека се обърнат към тебе, Но ти не се обръщай към тях.
20 И ще те направя срещу тия люде яко медна стена; Те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият, Защото Аз съм с тебе, за да те избавям И да те отървавам, казва Господ.
21 Ще те отърва от ръката на нечестивите, И ще те изкупя от ръката на насилниците.
15 И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие в него.
16 Само нека [имаме за правило да] живее според това, в което сме достигнали [същото да мъдруваме].
17 Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имаме пример в нас.
18 Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам се обхождат като врагове на Христовия кръст;
19 чиято сетнина е погибел, чиито бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща.
20 Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа,
21 Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнение на силата Си да покори и всичко на Седе Си.
20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
21 Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видиме Исуса.
22 Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.
23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.