Book of Common Prayer
Молитва за Израил за избавление от бедствия
80 (A)За първия певец, по „Криновете на завета“[a]. Асафов псалом.
Послушай, Пастирю Израилев,
Който водиш като стадо Йосиф;
Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.
2 (B)Пред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си
и ела да ни спасиш.
3 (C)Възвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си;
и ще се спасим.
4 Господи, Боже на Силите,
докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?
5 (D)Даваш им да ядат хляб със сълзи
и ги поиш изобилно със сълзи.
6 (E)Направил си ни предмет на разпра между съседите ни;
и неприятелите ни се смеят помежду си.
7 (F)Възвърни ни, Боже на Силите,
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.
8 (G)Пренесъл си лоза от Египет
и като си изгонил народите, си я насадил.
9 (H)Приготвил си място пред нея;
и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята.
10 Покриха се бърдата със сянката ѝ;
и клоните ѝ станаха като изящните[b] кедри,
11 (I)простря клончетата до морето
и ластарите си – до Ефрат[c].
12 (J)Защо си съборил плетищата ѝ
и я берат всички, които минават по пътя?
13 Запустява я глиган от гората
и полските зверове я изпояждат.
14 (K)Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите,
погледни от небето и виж, и посети тази лоза,
15 (L)и защити това, което е насадила Твоята десница,
и стъблото[d], което си направил силно за Себе Си.
16 (M)Тя беше изгорена с огън; отсечена беше;
погиват при заплахата[e] на лицето Ти.
17 (N)Нека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница,
върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.
18 Така ние няма да се отклоним от Тебе;
съживи ни и ще призовем Твоето име.
19 (O)Възвърни ни, Господи, Боже на Силите;
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.
Утеха във време на беда
77 (A)За първия певец, по Едутун[a], Асафов псалом.
Викам към Бога с гласа си.
Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 (B)В деня на неволята си търсих Господа,
нощем простирах ръката си към Него, без да престана;
душата ми не искаше да се утеши.
3 (C)Спомням си за Бога и се смущавам;
оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)
4 Удържаш очите ми в безсъние;
смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.
5 (D)Размислих за древните дни,
за годините на старите времена.
6 (E)Спомням си за нощното си пеене;
размишлявам в сърцето си
и духът ми загрижено изпитва, като казва:
7 (F)Господ довека ли ще отхвърля?
Няма ли вече да покаже благоволение?
8 (G)Престанала ли е милостта Му завинаги?
Пропада ли обещанието Му завинаги?
9 (H)Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)
10 (I)Тогава казах: Това е слабост за мене –
да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.
11 (J)Ще спомена делата Господни;
защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,
12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил,
и делата Ти ще преговарям.
13 (K)Боже, в святост е Твоят път;
кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Ти си Бог, Който върши чудеса;
явил си между племената силата Си.
15 (L)Изкупил си с мишцата Си народа Си,
синовете Яковови и Йосифови. (Села.)
16 (M)Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха;
разтрепериха се и бездните.
17 (N)Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас;
също и стрелите Ти прелетяха.
18 (O)Гласът на гърма Ти беше във вихрушката;
светкавиците осветиха вселената;
земята се потресе и се разклати.
19 (P)През морето беше Твоят път
и стъпките Ти – през големите води,
и следите Ти не се познаваха.
20 (Q)Водил си като стадо народа Си
с ръката на Моисей и на Аарон.
Плач за разрушаването на Йерусалим
79 (A)Асафов псалом.
Боже, народите дойдоха в наследството Ти,
оскверниха святия Твой храм,
обърнаха Йерусалим на развалини,
2 (B)мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици,
телата на светиите Ти – на земните зверове,
3 (C)проляха кръвта им като вода около Йерусалим;
и нямаше кой да ги погребва.
4 (D)Станахме за укор пред съседите си,
за присмех и поругание пред околните си.
5 (E)Докога, Господи? Ще се гневиш ли винаги?
Ще гори ли като огън ревността Ти?
6 (F)Излей гнева Си на народите, които не Те познават,
и на царствата, които не призовават името Ти;
7 защото изпоядоха Яков
и пасбищата му запустяха.
8 (G)Не си спомняй против нас беззаконията на прадедите ни.
Дано ни изпреварят скоро Твоите благи милости,
защото станахме много окаяни.
9 (H)Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето име;
избави ни и очисти греховете ни заради името Си.
10 (I)Защо да кажат народите: Къде е техният Бог?
Нека се знае пред очите ни, между народите,
възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.
11 (J)Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците;
според великата Твоя сила опази осъдените на смърт[a];
12 (K)и върни седмократно в пазвата на съседите ни
укора, с който укориха Тебе, Господи.
13 (L)Така ние, Твоят народ и овцете на пасбището Ти,
ще те славословим довека,
от род в род ще разгласяваме Твоята хвала.
4 И момичетата и евнусите на Естир влязоха и ѝ известиха за това; и царицата се смути много. Тя прати дрехи, за да облекат Мардохей и да съблекат вретището от него; но той не прие.
5 Тогава Естир повика Атах, един от евнусите на царя, когото той беше определил да ѝ слугува, и му заповяда да отиде при Мардохей да научи какво е това и защо е то.
6 И така, Атах излезе при Мардохей на градския площад, който беше пред царската порта.
7 (A)Мардохей му съобщи всичко, което беше станало, и точното количеството на среброто, което Аман беше обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите.
8 (B)Даде му и препис от писаното в указа, който беше издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да ѝ го обясни, и да ѝ заръча да влезе при царя, за да му се помоли и да направи прошение за народа си.
9 И така, Атах дойде и съобщи на Естир Мардохеевите думи.
10 Естир говорѝ на Атах и му даде заповед да съобщи на Мардохей така:
11 (C)Всички царски служители и народът от царските области знаят, че всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, един закон има за него – да бъде умъртвен, освен онзи, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни, откакто аз не съм викана да вляза при царя.
12 И известиха на Мардохей думите на Естир.
13 Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всички юдеи само ти ще се избавиш в царския дом.
14 Защото, ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?
15 Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохей:
16 (D)Иди, събери всички юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона, и ако загина, нека загина.
17 И така, Мардохей отиде и извърши всичко, което му беше заповядала Естир.
Павел в Коринт
18 След това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,
2 (A)където намери един юдеин на име Акила, роден в Понт и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал всички юдеи да напуснат Рим; и Павел дойде при тях.
3 (B)И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.
4 (C)И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци и се стараеше да ги убеждава.
5 (D)А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелства на юдеите, че Исус е Христос.
6 (E)Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и каза: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега нататък ще отивам между езичниците.
7 И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога и чиято къща беше до синагогата.
8 (F)А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.
9 (G)И Господ каза на Павел нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;
10 (H)защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти стори зло; защото имам много хора в този град.
11 И той преседя там година и шест месеца и ги поучаваше в Божието слово.
Предсказанието за рождението на Йоан Кръстител
1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,
2 (A)както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото,
3 (B)видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,
4 (C)за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.
Проповедта на Йоан Кръстител
3 В петнадесетата година от царуването на Цезаря Тиберий, когато Пилат Понтий беше управител на Юдея, а Ирод – четвъртовластник в Галилея, и брат му Филип – четвъртовластник в Итурейската и Трахонитската област, и Лисаний – четвъртовластник в Авилиния,
2 (A)при първосвещенството на Анна и Каяфа, Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в пустинята.
3 (B)И той обикаляше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете,
4 (C)както е писано в книгата с думите на пророк Исая:
„Глас на един, който вика в пустинята:
Пригответе пътя за Господа,
прави направете пътеките Му.
5 Всяка долина ще се напълни.
И всяка планина и хълм ще се сниши;
кривите пътеки ще станат прави.
И неравните места – гладки пътища;
6 (D)и всеки човек[a] ще види Божието спасение.“
7 (E)И така, той казваше на множествата, които идваха да се кръщават при него: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идващия гняв?
8 (F)Тогава принасяйте плодове, достойни за покаяние; и не почвайте да си мислите: Имаме Авраам за баща. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да издигне чеда на Авраам.
9 (G)А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън.
10 (H)И множествата го питаха: Тогава какво да правим?
11 (I)А той им отговори: Който има две ризи, нека даде едната на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.
12 (J)Дойдоха и бирниците да се кръстят и му казаха: Учителю, ние какво да правим?
13 (K)Той им отвърна: Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено.
14 (L)Питаха го и военнослужещи: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте; и се задоволявайте със заплатите си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.