Book of Common Prayer
Възхвала на Йерусалим
87 (A)Псалом, песен за Кореевите потомци.
Основания Си на святите хълмове град –
2 (B)да!, – портите на Сион Господ обича
повече от всички Яковови заселища.
3 (C)Славни неща се говорят за тебе,
граде Божий. (Села.)
4 (D)Ще спомена Египет и Вавилон
като от онези, които ме познават.
Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия:
този народ, ще кажа, се е родил там.
5 Да! За Сион ще се каже: Този и онзи са се родили в него
и сам Всевишният ще го утвърди.
6 (E)Когато Господ запише племената, ще зачете,
че това и онова племе се е родило там. (Села.)
7 Както певците, така и свирачите ще казват:
Всичките ми извори са в Тебе.
Божията справедливост и човешката ограниченост
90 (A)Молитва на Божия човек Моисей[a].
Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,
2 (B)преди да се родят планините
и да си дал съществуване на земята и вселената,
отвека и довека Ти си Бог.
3 (C)Превръщаш човека в пръст
и казваш: Върнете се, човешки синове.
4 (D)Защото хиляда години са пред Тебе
като вчерашния ден, който е преминал,
и като нощна стража.
5 (E)Като с порой ги завличаш; те стават като сън;
сутрин са като трева, която пораства;
6 (F)сутрин цъфти и расте;
вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото се довършваме от Твоя гняв
и от негодуванието Ти сме смутени.
8 (G)Положил си беззаконията ни пред Себе Си,
тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти,
свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено[b] седемдесет години
или даже, където има сила, осемдесет години;
но и най-добрите от тях са труд и скръб,
защото бързо преминават и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти
и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 (H)Научи ни така да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце.
13 (I)Върни се, Господи; докога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 (J)Насити ни рано с милостта Си,
за да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал,
и с годините, в които сме виждали зло.
16 (K)Нека се яви Твоето дело на слугите Ти
и Твоята слава – върху децата им.
17 (L)И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи;
и утвърждавай за нас делото на ръцете ни.
Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.
Благодарствен химн за Божията милост
136 (A)Славете Господа, защото е благ,
защото милостта Му трае довека;
2 (B)славете Бога на боговете,
защото милостта Му трае довека.
3 Славете Господа на господарите,
защото милостта Му трае довека.
4 (C)Който Един върши велики чудеса,
защото милостта Му трае довека;
5 (D)Който с мъдрост направи небесата,
защото милостта Му трае довека;
6 (E)Който простря земята върху водите,
защото милостта Му трае довека;
7 (F)Който направи големи светила,
защото милостта Му трае довека;
8 (G)слънцето – за да владее деня;
защото милостта Му трае довека;
9 луната и звездите – за да владеят нощта,
защото милостта Му трае довека;
10 (H)Който порази египтяните в първородните им,
защото милостта Му трае довека;
11 (I)и изведе Израил изсред тях,
защото милостта Му трае довека;
12 (J)с мощна ръка и с издигната мишца,
защото милостта Му трае довека;
13 (K)Който раздели Червеното море на две части,
защото милостта Му трае довека;
14 и преведе Израил през него,
защото милостта Му трае довека;
15 (L)Който повали фараона и множеството му в Червеното море,
защото милостта Му трае довека;
16 (M)Който преведе народа Си през пустинята,
защото милостта Му трае довека;
17 (N)Който порази велики царе,
защото милостта Му трае довека;
18 (O)и изби прочути царе,
защото милостта Му трае довека:
19 (P)аморейския цар Сион,
защото милостта Му трае довека;
20 (Q)и васанския цар Ог,
защото милостта Му трае довека;
21 (R)и даде земята им в наследство,
защото милостта Му трае довека,
22 в наследство на слугата Си Израил,
защото милостта Му трае довека,
23 (S)Който си спомни за нас в унижението ни,
защото милостта Му трае довека;
24 и ни избави от противниците ни,
защото милостта Му трае довека;
25 (T)Който дава храна на всяка твар,
защото милостта Му трае довека;
26 славете небесния Бог,
защото милостта Му трае довека.
Семейството на Осия
1 Господнето слово, което дойде към Осия, син на Веирия, в дните на Юдейските царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия и в дните на Израилевия цар Еровоам, син на Йоас.
2 (A)Когато Господ започна да говори чрез Осия, Той му каза: Иди, вземи си блудна жена и добий деца от блудство, защото земята с многото си блудстване се отклони от Господа.
3 И така, Осия отиде и взе Гомер, дъщеря на Девлаим, която зачена и му роди син.
4 (B)Тогава Господ му каза: Наречи го Йезраил[a]; защото още малко и ще въздам на дома на Ииуй за кръвта, която проля на Йезраил, и ще сложа край на царството на Израилевия дом.
5 (C)И в онзи ден ще строша Израилевия лък в долината на Йезраил.
6 (D)И тя пак зачена и роди дъщеря. Господ му каза: Наречи я Ло-рухама[b]; защото няма вече да покажа милост към Израилевия дом и никак няма да им простя.
7 (E)А към Юдовия дом ще покажа милост и ще ги спася чрез Господа, техния Бог, а няма да ги спася с лък, меч или бой, с коне или конници.
8 А като отби Ло-рухама, Гомер зачена и роди син.
9 И Господ каза: Наречи го Ло-аммий[c]; защото вие не сте Мой народ и Аз няма да бъда ваш Бог.
Неверният Израил – невярната Гомер
10 (F)Но все пак броят на израилтяните ще бъде като морския пясък, който не може да се претегли, нито да се изброи; и вместо онова, което им се каза, че: Не сте Мой народ, ще им се каже: Вие сте деца на живия Бог.
11 (G)Тогава юдеите и израилтяните ще се съберат заедно и ще си поставят един началник, и ще излязат от земята; защото велик ще бъде денят на Йезраил.
2 И така, наричайте братята си Аммий[d] и сестрите си Рухама[e],
Павел в Македония и Гърция
20 (A)След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция
3 (B)и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.
4 (C)И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим.
5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;
6 (D)и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.
Възкресяването на Евтих
7 (E)И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.
8 (F)А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.
9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.
10 (G)Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11 След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
12 А момчето доведоха живо и много се утешиха.
Пътуването към Милит
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.
14 И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милет.
16 (H)Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата.
Излекуването на тъщата на Петър и на други болни
38 (A)И като стана и излезе от синагогата, влезе в къщата на Симон. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и те Го молиха за нея.
39 А Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави, и жената начаса стана и им прислужваше.
40 (B)И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели.
41 (C)Още и бесове с крясък излизаха от мнозина и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
42 (D)И като се съмна, Той излезе и отиде на уединено място, а множествата Го търсеха, идваха при Него и искаха да Го задържат, за да не си отива от тях.
43 (E)Но Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже затова съм изпратен.
44 (F)И проповядваше в Галилейските синагоги.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.