Book of Common Prayer

^49 (A)Помни словото към слугата Си,
на което си ме направил да уповавам.
^50 (B)Това е моята утеха в скръбта ми,
че словото Ти ме съживи.
^51 (C)Горделивите ми се надсмиваха много;
но аз не се отклоних от Твоя закон.
⁵² Спомних си, Господи, за Твоите вековечни постановления
и се утеших.
^53 (D)Горещо негодувание ме обзе заради нечестивите,
които изоставят Твоя закон.
⁵⁴ Твоите наредби ми станаха песен
в дома, където съм преселник.
^55 (E)Нощем си спомних Твоето име, Господи,
и опазих закона Ти.
⁵⁶ Това е моето хваление,
че опазих Твоите правила.

^57 (F)Господи, Ти си мой дял;
обещах си, че ще пазя Твоите думи.
^58 (G)Потърсих благоволението Ти от все сърце;
смили се над мене според словото Си.
^59 (H)Размислих върху пътищата си
и обърнах краката си към Твоите свидетелства.
⁶⁰ Побързах и не се забавих
да опазя Твоите заповеди.
⁶¹ Връзките на нечестивите ме обвиха;
но аз не забравих Твоя закон.
^62 (I)Посреднощ ставам, за да Те славя
за Твоите справедливи отсъждания.
⁶³ Аз съм другар на всички, които се боят от Теб,
и на онези, които пазят Твоите заповеди.
^64 (J)Господи, земята е пълна с Твоята милост;
научи ме на Твоите наредби.

⁶⁵ Господи, Ти си сторил добро на слугата Си
според словото Си.
⁶⁶ Научи ме на добро разсъждение и знание,
защото аз повярвах на Твоите заповеди.
^67 (K)Преди да бях наскърбен, аз се заблуждавах;
но сега държа Твоето слово.
^68 (L)Ти си благ и правиш добро;
научи ме на Твоите наредби.
^69 (M)Горделивите изковаха лъжа против мене;
но аз от все сърце ще пазя Твоите правила.
^70 (N)Тяхното сърце надебеля като лой;
но аз се наслаждавам в закона Ти.
^71 (O)Добре ми стана, че бях наскърбен,
за да науча Твоите наредби.
^72 (P)Законът на Твоите уста е за мене по-желателен
от хиляди мери злато и сребро.

Слушайте това, всички племена;
внимавайте, всички жители на вселената,
^2 (A)и нископоставени, и високопоставени,
богати и бедни заедно.
³ Устата ми ще говорят мъдрост
и размислите на сърцето ми ще бъдат за разумни неща;
^4 (B)ще наведа към притча ухото си,
ще изложа на арфа гатанката си.
⁵ Защо да се боя във време на бедствие,
когато ме обкръжи беззаконието до петите?
^6 (C)От онези, които уповават на имота си
и се хвалят с голямото си богатство,
^7 (D)нито един не може никак да изкупи брат си,
нито да даде на Бога откуп за него.
^8 (E)(Защото толкова скъп е откупът на душата им,
че всеки трябва да се оставя от това завинаги),
^9 (F)за да живее вечно
и да не види изтление.
^10 (G)Защото гледа, че мъдрите умират
и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият,
и оставят богатството си на други.
^11 (H)Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно
и жилищата им от род в род;
наричат земите си със своите имена.
^12 (I)Но човекът не пребъдва в чест;
прилича на животните, които загиват.
^13 (J)Това е пътят на безумните;
но пак идващите след тях хора одобряват думите им. (Села.)
^14 (K)Определени са като овце за преизподнята;
смъртта ще им бъде овчар;
и праведните ще ги обладаят призори;
и красотата им ще повехне,
като преизподнята остава жилище на всеки един от тях.
^15 (L)Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята,
защото ще ме приеме. (Села.)
¹⁶ Не бой се, когато забогатее човек,
когато се умножи славата на дома му;
^17 (M)защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо,
нито ще мине славата му на друг след него.
^18 (N)Ако и да е облажавал душата си приживе
и хората да го хвалят, когато прави добро на себе си,
^19 (O)пак ще отиде при рода на бащите си,
които никога няма да видят светлина.
^20 (P)Човек, който е на почит, а не разбира,
прилича на животните, които загиват.

Безумният каза в сърцето си: Няма Бог.
Поквариха се хората и сториха гнусно беззаконие;
няма кой да прави добро.
^2 (B)Бог надникна от небето над човешките синове,
за да види има ли някой разумен,
който да търси Бога.
³ Всеки един от тях се обърна назад; всички заедно се развратиха;
няма кой да прави добро, няма нито един.
^4 (C)Без разум ли са онези, които беззаконстват,
които изпояждат народа ми, както ядат хляб,
и не призовават Бога?
^5 (D)Нападна ги голям страх там, където нямаше страх;
защото Бог разпръсна костите на възпротивяващите се против тебе;
посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.
^6 (E)Дано дойде от Сион избавление за Израил!
Когато Бог върне Своя народ от плен,
тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

30 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене,
чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;
² защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им –
хора, чиято жизненост беше изчезнала?

^16 (A)И сега душата ми се излива в мене;
скръбни дни ме постигнаха.
¹⁷ През нощта костите ми се пронизват в мен
и жилите ми не си почиват^[a].
¹⁸ Само с голямо усилие се променя дрехата ми;
тя ме стяга, както яката на хитона ми.
¹⁹ Бог ме е хвърлил в калта;
и аз съм заприличал на пръст и прах.
²⁰ Викам към Тебе, но не ми отговаряш;
стоя – и Ти просто ме поглеждаш.
²¹ Обърнал си се да се показваш жесток към мене;
с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;
²² издигаш ме, понасяш ме по вятъра
и ме стопяваш в бурята.
^23 (B)Зная наистина, че ще ме докараш до смърт
и до дома, който е определен за всички живи.
²⁴ Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка
или да нададе вик в бедствието си?
^25 (C)Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден?
И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?
^26 (D)Когато очаквах доброто, тогава дойде злото;
и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.
²⁷ Червата ми кипят и не си почиват;
скръбни дни ме постигнаха.
^28 (E)Ходя почернял, но не от слънцето;
ставам в събранието и викам за помощ.
^29 (F)Станах брат на чакалите
и другар на щраусите.
^30 (G)Кожата ми почерня на мен
и костите ми изгоряха от огън.
³¹ Затова арфата ми се измени в ридание
и свирката ми – в глас на плачещи.