Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
24 (A)Към Тебе, Господи, въздигам душата си.
2 Боже мой, на Тебе се уповавам, да се не посрамя (навеки), да не тържествуват над мене враговете ми,
3 (B)да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе; да се посрамят ония, които вършат беззаконие без причина.
4 (C)Покажи ми, Господи, Твоите пътища и научи ме на Твоите пътеки.
5 Насочи ме към Твоята истина и ме научи, защото Ти си Бог на моето спасение; на Тебе се надявам всеки ден.
6 (D)Спомни си Твоите щедрости, Господи, и Твоите милости, защото са отвека.
7 (E)Греховете на младостта ми и престъпленията ми не си спомняй; по милостта Си спомни си за мене, по Твоята благост, Господи!
8 (F)Благ и праведен е Господ, затова учи грешните в пътя,
9 насочва кротките към правда и учи кротките на Своите пътища.
10 (G)Всички пътища Господни са милост и истина за ония, които пазят завета Му и откровенията Му.
11 (H)Заради твоето име, Господи, прости греха ми, защото е голям.
12 Кой е човекът, който се бои от Господа? Нему Той ще посочи, кой път да избере.
13 (I)Неговата душа ще пребъде в добро, и неговото семе ще наследи земята.
14 (J)Тайната Господня е за ония, които Му се боят; тям открива Той Своя завет.
15 (K)Очите ми винаги са към Господа, защото Той изважда из примка нозете ми.
16 Милостно погледни към мене и ме помилуй, защото съм самотен и угнетен.
17 (L)Скърбите на сърцето ми се умножиха; извади ме из моите беди.
18 Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове.
19 (M)Погледни моите врагове, колко много са те и с каква върла омраза ме мразят.
20 Запази душата ми и ме избави, та да се не посрамя, задето се на Тебе уповавам.
21 Непорочност и правота да ме пазят, защото на Тебе се надявам.
22 Избави, Боже, Израиля от всичките му скърби.
Псалом Давидов; песен при обновяване дома.
1-2 (A)(B) Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
3 (C)Господи, Боже мой, виках към Тебе, и Ти ме изцели.
4 (D)Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба.
5 (E)Пейте Господу, светии Негови, славете паметта на Неговата светиня,
6 (F)защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот: вечер настъпва плач, а сутрин – радост.
7 (G)И аз си думах в своята доброчестина: няма да се поколебая навеки.
8 По благоволението Си, Господи, Ти укрепи моята планина; но скри лицето Си, и аз се смутих.
9 Тогава към Тебе, Господи, виках и Господа (моего) молих:
10 (H)„каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? ще Те слави ли прахът? ще възвестява ли той Твоята истина?
11 Чуй, Господи, и помилуй ме; Господи, бъди ми помощник!“
12 И Ти обърна тъгата ми в ликуване, сне от мене вретището и ме препаса с веселие,
13 (I)за да Те слави душата ми и да не замлъква. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!
Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Давидов.
1-2 (A)Господи, Боже наш! колко е величествено Твоето име по цяла земя! Твоята слава се простира по-горе от небесата.
3 (B)Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител.
4 Кога гледам Твоите небеса – дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си:
5 (C)що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?
6 Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал;
7 (D)поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му:
8 овци и волове всички, а също и зверовете полски,
9 птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища.
10 Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цяла земя!
1-2 Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
Господи, Ти се смили към Твоята земя, възвърна от плен Иакова;
3 (A)Ти прости беззаконията на Твоя народ, заглади всичките му грехове,
4 дигна всичката Си ярост, отклони лютостта на гнева Си.
5 Възстанови ни, Боже на нашето спасение, и прекрати Твоето негодувание против нас.
6 (B)Нима вечно ще се гневиш на нас, ще простреш гнева Си от рода в род?
7 Няма ли пак да ни оживиш, та Твоят народ да се зарадва за Тебе?
8 Яви ни Твоята милост, Господи, и ни дари Твоето спасение.
9 Да послушам, какво ще каже Господ Бог. Той ще изрече мир на Своя народ и на Своите избрани, но те да не паднат изново в безразсъдност.
10 (C)Тъй, Неговото спасение е близо до ония, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя.
11 Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат;
12 истината ще изникне из земята, и правдата ще надникне от небесата;
13 (D)и Господ ще даде добро, и нашата земя ще даде своя плод;
14 правдата ще тръгне пред Него и ще тури на път стъпките си.
38 (A)(К огато Елиуй престана да говори) Господ отговори на Иова из бурята и рече:
18 Изгледал ли си ширината на земята? Разправи, ако знаеш всичко това.
19 Де е пътят към жилището на светлината, и де е мястото на тъмата?
20 Ти трябва да си стигал до границите ѝ и знаеш пътеките към дома ѝ.
21 (A)Ти знаеш това, защото тогава си бил вече роден, и броят на дните ти е твърде голям.
22 Влизал ли си ти в пазилищата на снега и видял ли си съкровищата на градушката,
23 (B)които Аз пазя за смутно време, за ден на битка и война?
24 По кой път се разлива светлината и се разнася източният вятър по земята?
25 (C)Кой отваря потоците за изливане на водата и път за гръмоносни светкавици,
26 за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, дето няма човек,
27 (D)за да насища пустинята и степта и да възбужда злачните зародиши да изникват?
28 (E)Дъждът има ли баща? Или кой ражда капките на росата?
29 Из чия утроба излиза ледът, и небесния скреж, – кой го ражда?
30 Водите като камък се затвърдяват, и повърхността на бездната замръзва.
31 (F)Можеш ли върза възела на Хима и да развържеш връзките на Кесил?
32 Можеш ли да извеждаш съзвездията на времето им и да водиш Ас с децата ѝ?
33 (G)Знаеш ли наредбите на небето, можеш ли натъкми то да владее над земята?
34 Можеш ли дигна гласа си до облаците, за да те покрие обилно вода?
35 Можеш ли да пращаш светкавици, и те ще тръгнат ли и ще ти кажат ли: ето ни?
36 (H)Кой вложи мъдрост в сърцето, или кой даде смисъл на разума?
37 (I)Кой може да преброи облаците със своята мъдрост и да удържи съдовете на небето,
38 когато прахът се обръща в кал, и буците се слепват?
39 (J)Ти ли ловиш плячка за лъвицата и насищаш лъвчетата,
40 когато те лежат в леговищата или почиват под сянка в засада?
41 (K)Кой приготвя на враната храната ѝ, кога пиленцата ѝ, скитайки се без храна, викат към Бога?
18 (A)След това видях да слиза от небето друг Ангел, който имаше голяма власт; и земята светна от неговия блясък.
2 (B)И силно извика той, като казваше с висок глас: падна, падна Вавилон – великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици; защото от виното на яростното блудство пиха всички народи,
3 (C)и царете земни блудствуваха с нея, а търговците земни разбогатяха от големия ѝ разкош.
4 (D)И чух друг глас от небето да казва: излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете ѝ, и да се не заразите от язвите ѝ:
5 (E)защото нейните грехове стигнаха до небето, и Бог си спомни неправдите ѝ.
6 Отвърнете ѝ тъй, както ви и тя отвърна; отвърнете ѝ двойно за делата ѝ; с чашата, с която ви черпеше, почерпете я двойно.
7 (F)Колкото се е прославила и живяла разкошно, толкова мъка и скръб ѝ върнете; понеже тя казва в сърцето си: седя като царица, вдовица не съм и скръб няма да видя.
8 Затова в един ден ще ѝ се струпат поразите: смърт, жалост и глад, и ще бъде изгорена в огън, защото силен е Господ Бог, Който я съди.
21 (A)Слушали сте, че бе казано на древните: „не убивай; а който убие, виновен е пред съда“.
22 Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака̀“[a], виновен ще бъде пред синедриона[b]; а който пък каже: „безумнико“, виновен ще бъде за геената огнена.
23 И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24 остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.
25 (B)Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница;
26 истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант[c].
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.