Book of Common Prayer
Началнику на хора. От Кореевите синове. На свирало Аламот. Песен.
1-2 (A)(B) Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди,
3 затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско.
4 Нека бучат и се подигат водите им, нека се тресат планините от вълнението им.
5 Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Всевишния.
6 (C)Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне от ранно утро.
7 Разфучаха се народите; дигнаха се царствата: (Всевишният) даде Своя глас, и земята се разтопи.
8 (D)Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
9 (E)Дойдете и вижте делата на Господа, – какви опустошения направи Той по земята:
10 (F)прекратявайки войните докрай земя, строши лък и пречупи копие, колесници с огън изгори.
11 (G)Застанете и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята.
12 (H)Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
Песен. Псалом. От Кореевите синове.
1-2 (A)Велик е Господ и всехвален в града на нашия Бог, на светата Негова планина.
3 (B)Прекрасна възвишеност, радост на цяла земя е планина Сион; на северната ѝ страна е градът на великия Цар.
4 (C)В неговите жилища Бог е познат като застъпник:
5 защото, ето събраха се царете и всички минаха покрай него;
6 (D)видяха и се почудиха, смутиха се и удариха на бяг;
7 (E)страх и мъка ги обхвана там, като жена, кога ражда;
8 (F)с източния вятър Ти съкруши тарсиските кораби.
9 Както сме слушали, така и видяхме в града на Господа на силите, в града на нашия Бог: Бог ще го утвърди навеки.
10 Ние размишлявахме, Боже, за Твоята благост сред Твоя храм.
11 (G)Както Твоето име, Боже, така и Твоята хвала е до краищата на земята; Твоята десница е пълна с правда.
12 Да се весели планина Сион, (и) да се радват иудейските дъщери заради Твоите съдби (Господи).
13 Идете около Сион и го обиколете, пребройте кулите му:
14 обърнете сърцето си към неговите укрепления; разгледайте неговите домове, за да разкажете на бъдещия род,
15 (H)защото този Бог е Бог наш на вечни векове: Той ще бъде наш вожд до самата смърт.
Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
1-2 Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената:
3 и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.
4 Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание.
5 (I)Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си:
6 „защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?“
7 (J)Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте:
8 (K)човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него:
9 (L)скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога,
10 щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.
11 (M)Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други.
12 Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.
13 (N)Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват.
14 Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.
15 (O)Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище.
16 (P)Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме.
17 Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:
18 (Q)защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му;
19 (R)макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш;
20 той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.
21 (S)Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват.
29 И продължи Иов възвишената си реч и каза:
2 о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,
3 (A)когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма;
4 както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,
5 когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,
6 когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!
7 Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, –
8 младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;
9 князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;
10 гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.
11 Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме,
12 (B)защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак.
13 Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост.
14 (C)Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез.
15 (D)Аз бях очи на слепия и нозе на хромия;
16 (E)за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех.
17 (F)На беззаконника трошех челюстите и из зъбите му изтръгвах откраднатото.
18 И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много – като пясъка;
19 (G)коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми;
20 (H)славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми.
14 В Икония те влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха.
2 А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.
3 (A)Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса.
4 А народът в града се раздели: едни бяха с иудеите, а други – с апостолите.
5 Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият,
6 (B)те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности,
7 и там благовестяха.
8 В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.
9 Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление,
10 (C)каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи.
11 А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас.
12 И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето.
13 А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа.
14 Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки:
15 (D)мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях,
16 Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища,
17 (E)макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост.
18 И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,
31 (A)Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.
32 Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте?
33 Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог.
34 (B)Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“?
35 Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието),
36 (C)на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?
37 Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте;
38 (D)ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.
39 Тогава пак искаха да Го хванат; но Той се измъкна из ръцете им
40 (E)и отиде пак отвъд Иордан, на мястото, дето по-преди Иоан кръщаваше, и остана там.
41 (F)Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Иоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Иоан бил казал за Него, било истинско.
42 И мнозина там повярваха в Него.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.