Book of Common Prayer
Псалом Давидов. Учение.
31 (A)Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити!
2 (B)Блажен е онзи човек, комуто Господ няма да вмени грях, и в чийто дух няма лукавство!
3 Докле мълчах, изтощиха се костите ми от вседневното ми охкане,
4 (C)защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха.
5 (D)Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: „ще изповядам Господу моите престъпления“, и Ти сне от мене вината на греха ми.
6 (E)Затова всеки праведник ще Ти се помоли овреме, и тогава разливът от многото води няма да го достигне.
7 (F)Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб; окръжаваш ме с радост на избавление.
8 (G)„Ще те вразумя – казва Бог, – ще ти насоча пътя, по който да вървиш; ще те ръководя, Моето око е над тебе.“
9 (H)„Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват.“
10 (I)Много са скърбите за нечестивеца, а който се уповава на Господа, него милост окръжава.
11 Веселете се в Господа и радвайте се, праведници; тържествувайте, всички прави по сърце.
Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен.
1-2 (A)Нечестието на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му,
3 (B)защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази;
4 думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро;
5 (C)на леглото си замисля беззаконие, стъпя на лош път, от зло не се гнуси.
6 (D)Господи, Твоята милост е до небесата, Твоята истина – до облаците!
7 (E)Твоята правда като планини Божии, и Твоите съдби – велика бездна! Човеци и добитъци пазиш Ти, Господи!
8 (F)Колко е драгоценна Твоята милост, Боже! Синовете човешки са спокойни под сянката на Твоите криле:
9 (G)те се насищат от тлъстината на Твоя дом, и от потока на Твоите сладости ги напояваш;
10 защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина.
11 Продължи милостта Си към тия, които Те познават, и правдата Си към правите по сърце;
12 да ме не настъпи ногата на гордостта, и ръката на грешника да ме не изгони;
13 там паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана.
19 Отговори Иов и рече:
2 докога ще мъчите душата ми и ще ме терзаете с думи?
3 Ето, вече десет пъти ме посрамявате, и не ви е срам да ме измъчвате.
4 (A)Ако съм и наистина прегрешил, прегрешението ми си остава за мене.
5 Ако пък искате да ми се големеете и да ме укорите с моя позор,
6 (B)знайте, че Бог ме събори и с мрежата Си ме омота.
7 (C)Ето, аз викам: неправда! И никой не слуша; крещя, и съд няма.
14 Напуснаха ме ближните ми, и забравиха ме познайниците ми.
15 Намерилите подслон в къщата ми и слугините ми смятат ме за чужд; външен станах в техни очи.
16 Викам слугата си, и той се не отзовава; с устата си трябва да го моля.
17 (A)Дъхът ми дотегна на жена ми, и аз трябва да я моля зарад децата на утробата си.
18 Дори малките деца ме презират: подигна се, и те се гаврят с мене.
19 От мене се гнусят всичките ми най-верни приятели, и онези, които обичах, се обърнаха против мене.
20 Костите ми прилепнаха о кожата ми и плътта ми, и аз останах с кожа само около зъбите си.
21 Смилете се, смилете се над мене, вие, приятели мои, – защото ръката Божия се допря до мене.
22 Защо и вие ме гоните, както Бог, и с плътта ми не можете да се наситите?
23 О, да бяха думите ми написани! Да бяха на книга начертани
24 с желязно длето и с олово, – да бяха на вечни времена върху камък издълбани!
25 (B)Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа,
26 и аз в плътта си ще видя Бога.
27 (C)Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят. Сърцето ми се топи в гърдите ми!
13 (A)Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим.
14 А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
15 След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете.
16 Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте!
17 (B)Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея,
18 (C)и около четирийсет години време ги храни в пустинята;
19 (D)и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им;
20 (E)а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила.
21 (F)После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години.
22 (G)Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: „намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания“.
23 (H)От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса,
24 (I)след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски.
25 (J)А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: „за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете“.
18 Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал
19 и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?
20 Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;
21 а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.
22 (A)Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа.
23 Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.
24 Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник.
25 Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26 Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?
27 Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28 А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29 (B)Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.
30 Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите.
31 (C)Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша.
32 (D)Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден.
33 Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
34 Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.
35 Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий?
36 Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?
37 Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е.
38 А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.
39 (E)А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.
40 Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи?
41 (F)Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.