Book of Common Prayer
50 Началнику на хора. Псалом Давидов,
2 (A)когато идва при него пророк Натан, след като Давид беше влязъл при Вирсавия.
3 (B)Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
4 Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,
5 (C)защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.
6 (D)Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.
7 (E)Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.
8 (F)Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).
9 (G)Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
10 Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
11 Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.
12 (H)Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
13 (I)Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.
14 Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.
15 (J)Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
16 (K)Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.
17 (L)Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала;
18 (M)защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.
19 (N)Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.
20 (O)Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски;
21 (P)тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.
59 Началнику на хора. На свирало Шушан-Едут. Творение от Давида за изучаване,
2 (A)когато той воюва с Месопотамска Сирия и Сирия Цованска, и когато Иоав, връщайки се, порази в Солна долина дванайсет хиляди идумейци.
3 (B)Боже! Ти ни отхвърли, Ти ни съкруши, и се разгневи. Обърни се към нас.
4 (C)Ти потресе земята, разби я; поправи нейните повреди, защото тя се е разклатила.
5 (D)Ти даде на Твоя народ да изпита жестокото и ни напои с омайно вино.
6 Подари на тия, които Ти се боят, знаме, за да го издигнат заради истината,
7 за да се избавят Твоите възлюбени; спаси ме с Твоята десница и чуй ме!
8 (E)Бог рече в Своето светилище: ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
9 Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
10 (F)Моав е Моя умивалница; върху Едом ще простра обувката Си. Приветствувай Ме, земьо Филистимска!
11 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
12 (G)Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли, и не излизаш вече, Боже, с нашите войски?
13 Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
14 (H)С Бога ние ще проявим сила: Той ще повали враговете ни.
1-2 (I)Началнику на хора. На струнно свирало. Псалом Давидов.
Послушай, Боже, моите вопли, чуй молитвата ми;
3 (J)от край-земя викам към Тебе с тъга на сърце; възведи ме на скалата, за мен непристъпна,
4 (K)защото Ти си мое прибежище, Ти си крепка защита против врага.
5 (L)Нека живея вечно в Твоето жилище и да си почивам под подслона на Твоите криле,
6 защото Ти, Боже, чу моите обещания и ми даде за наследие ония, които се боят от Твоето име.
7 (M)Притури още дни към дните на царя, годините му продължи от рода в род,
8 (N)да пребъде той вечно пред Бога; заповядай на милостта и истината да го пазят.
9 (O)И аз, изпълнявайки всекидневно моите обещания, ще възпявам Твоето име довека.
(Псалом Давидов, за четвъртия ден на седмицата.)
93 (A)Боже на отмъщенията, Господи Боже на отмъщенията, покажи се.
2 Стани, Съднико на земята, дай отплата на горделивите.
3 Докога нечестивите, Господи, докога нечестивите ще тържествуват?
4 (B)Те изригват дръзки речи; големеят се всички, които вършат беззаконие;
5 (C)тъпчат Твоя народ, Господи, и угнетяват Твоето наследие;
6 (D)вдовица и пришълец убиват и сираци погубват,
7 (E)и казват: Господ няма да види, и Бог Иаковов няма да узнае.
8 Вразумете се, несмислени люде! кога ще станете умни вие, невежи?
9 (F)Който е насадил ухото, няма ли да чуе? и Който е стъкмил окото, няма ли да види?
10 Оня, Който вразумява народите, Който учи човека на знание, нима няма да изобличи?
11 (G)Господ знае човешките мисли, че те са суетни.
12 (H)Блажен оня човек, когото вразумяваш Ти, Господи, и поучаваш на Твоя закон,
13 за да му дадеш покой в усилни дни, докле за нечестивия се изкопае яма!
14 (I)Защото Господ няма да отхвърли Своя народ и няма да остави Своето наследие.
15 Защото съдът ще се възвърне към правдата, и подире му ще тръгнат всички прави по сърце.
16 Кой ще се дигне за мене против злодейците? кой ще се дигне за мене против ония, които вършат беззаконие?
17 Да не беше ми Господ помощник, душата ми скоро щеше да се засели в страната на мълчанието.
18 Когато казвах: ногата ми се колебае, – Твоята милост, Господи, ме подкрепяше.
19 Кога се умножават моите скърби в сърцето ми, Твоите утешения услаждат душата ми.
20 Ще застане ли близо до Тебе седалището на пагубниците, които против закона кроят насилие?
21 (J)На тълпи се нахвърлят върху душата на праведника и осъждат невинна кръв.
22 Но Господ е моя защита и Бог мой – твърдиня на моето прибежище,
23 и ще обърне върху им тяхното беззаконие, и с тяхното злодейство ще ги изтреби, ще ги изтреби Господ, Бог наш.
(Псалом от Давида, когато се уреждаше земята му.)
96 (A)Господ царува: да се радва земята; да се веселят многобройните острови.
2 (B)Облак и мрак е около Него; правда и съд е основа на престола Му.
3 Пред Него огън върви и наоколо изгаря враговете Му.
4 (C)Неговите светкавици осветляват вселената; земята вижда и трепери.
5 Планини се топят като восък от лицето на Господа, от лицето на Господа на цяла земя.
6 (D)Небесата разгласят Неговата правда, и всички народи виждат Неговата слава.
7 (E)Нека се посрамят всички, които служат на истукани, които се хвалят с идоли. Поклонете се пред Него, всички богове![a]
8 Слуша Сион и се радва, веселят се дъщерите Иудини заради Твоите съдби, Господи,
9 (F)защото Ти, Господи, си висок над цяла земя, превъзвишен над всички богове.
10 (G)Вие, които обичате Господа, ненавиждайте злото! Той пази душата на Своите светии; от ръката на нечестивците ги избавя.
11 (H)Светлина свети над праведника, и на правите по сърце – веселие.
12 (I)Радвайте се, праведни, в Господа и славете паметта на светинята Му.
29 И продължи Иов възвишената си реч и каза:
31 (A)Завет направих с очите си да не помислям за девица.
2 Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?
3 Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?
4 (B)Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?
5 Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, –
6 нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.
7 (C)Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,
8 (D)нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.
9 (E)Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, –
10 (F)нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,
11 (G)защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;
12 (H)това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.
13 (I)Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,
14 какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?
15 Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?
16 (J)Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?
17 (K)Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?
18 (L)Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.
19 (M)Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, –
20 (N)чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?
21 (O)Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,
22 (P)нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,
23 (Q)защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.
15 (A)А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.
2 И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях – от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим.
3 Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя,
4 А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците.
5 Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те – езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев.
6 Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос.
7 (B)След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;
8 (C)и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам;
9 (D)и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.
10 (E)Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.
11 (F)Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.
17 Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.
18 А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;
19 и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
20 Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.
21 Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
22 Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
23 Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.
24 (A)Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
25 Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
26 (B)И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
27 (C)Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.
28 Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.
29 Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.