Book of Common Prayer
Прослава на Божията милост и премъдрост
118 (A)Прославяйте Господа, защото Той е благ,
защото Неговата милост е вечна.
2 (B)Израил нека каже:
„Неговата милост е вечна.“
3 Аароновият дом нека каже:
„Неговата милост е вечна.“
4 Тези, които имат страхопочитание пред Господа, нека кажат:
„Неговата милост е вечна.“
5 (C)Призовах Господа в притеснението си
и Господ ме чу и ме изведе на свобода.
6 (D)Господ е с мене, няма да се уплаша:
какво може да ми стори човек?
7 (E)Господ ми е помощник
и аз ще гледам победоносно враговете си.
8 По-добре да се уповаваме на Господа,
отколкото да се надяваме на човек.
9 По-добре да се уповаваме на Господа,
отколкото да се надяваме на князе.
10 Всички народи бяха ме обкръжили,
но аз ги отблъснах в името на Господа;
11 обсадиха ме и ме обкръжиха,
но аз ги отблъснах в името на Господа.
12 (F)Обкръжиха ме като пчели и угаснаха като огън в тръни,
но аз ги отблъснах в името на Господа.
13 Ти ме блъсна силно, за да падна,
но Господ ми помогна.
14 (G)Господ е моя сила и моя песен;
Той стана спасител за мене.
15 Глас на радост и на спасение се чува в шатрите на праведните:
„Десницата на Господа направи това!
16 Десницата на Господа е силна;
да, десницата на Господа направи това!“
17 Няма да умра, а ще живея
и ще възвестявам делата на Господа.
18 Господ ме наказа строго,
но на смърт не ме предаде.
19 Отворете ми вратите на праведните
и аз ще вляза през тях, ще прославя Господа.
20 (H)„Това са вратите Господни,
праведните ще влязат през тях.“
21 Прославям Те, понеже ме чу
и стана мое спасение.
22 (I)(J)Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
стана глава на ъгъла:
23 това е от Господа
и е чудо в нашите очи.
24 Това е денят, който Господ определи:
нека в този ден да се радваме и да се веселим.
25 О, Господи, прати спасение!
О, Господи, дай сполука!
26 (K)Благословен е Идващият в името на Господа!
Благославяме ви от дома на Господа.
27 Господ е Бог и ни осия;
връзвайте жертвеното животно
и го водете към роговете на жертвеника.
28 Ти си мой Бог и ще Те славя;
Ти си мой Бог и ще Те величая.
29 Прославяйте Господа, защото е благ,
защото Неговата милост е вечна!
Възхвала на Божието царство
145 Хвалебна песен на Давид.
Ще Те величая, Боже мой, Царю,
и ще прославям Твоето име отвека и довека.
2 (A)Всеки ден ще Те прославям
и за вечни времена ще величая Твоето име.
3 (B)Велик е Господ и достоен за възхвала
и Неговото величие е неизследимо.
4 (C)Възхвалата на делата Ти ще преминава от род в род
и те ще свидетелстват за Твоето величие.
5 Ще възвестявам великолепната слава на Твоето величие
и словата за Твоите чудни дела.
6 И те ще говорят за силата на Твоите страшни дела
и за Твоето величие ще разгласявам.
7 Ще възвестяват спомена за Твоята велика благост
и ще ликуват поради Твоята правда.
8 (D)Милостив и благ е Господ,
дълготърпелив и многомилостив.
9 Господ е благ към всички
и Неговата милост се разпростира върху всичките Му дела.
10 Всички Твои творения да Те прославят, Господи,
и нека вярващите в Тебе Те величаят!
11 Да говорят за славата на Твоето царство
и да разказват за Твоето величие,
12 за да знаят хората за Твоето величие
и за великолепната слава на Твоето царство!
13 (E)Твоето царство е царство вечно
и Твоята власт преминава от род в род.
14 (F)Господ поддържа всички падащи
и въздига всички сломени.
15 (G)Очите на всички гледат с надежда към Тебе
и Ти навреме им даваш тяхната храна;
16 отваряш ръката Си
и насищаш с блага всичко живо.
17 (H)Господ е справедлив във всичките Си пътища
и благ във всичките Си дела.
18 (I)Господ е близо до всички, които Го призовават,
до всички, които искрено Го призовават.
19 Той изпълнява желанието на онези, които благоговеят пред Него,
чува техния вик за помощ и ги спасява.
20 Господ пази всички, които Го обичат,
а всички неправедни изтребва.
21 Устата ми ще изрече възхвала на Господа
и всяко живо същество да прославя Неговото свято име
отвека и довека.
Помазване, и прояви на Саул като цар
10 (A)Тогава Самуил взе съд с елей, изля го върху главата му, целуна го и каза: „Ето Господ те помаза за цар на Своето наследство в Израил[a]: 2 когато ти днес си тръгнеш от мене, ще срещнеш двама души при гроба на Рахил в Целцах. Те ще ти кажат: ‘Намериха се ослиците, които тръгна да търсиш. Ето баща ти забрави за ослиците, а се безпокои за вас и казва: «Какво да направя за своя син?»’ 3 Когато оттам продължиш и отидеш до дъба на Тавор, там ще те срещнат трима души, които отиват на Божието място във Ветил: единият ще носи три ярета, другият – три хляба, а третият – мех с вино. 4 Те ще те поздравят, ще ти дадат двата хляба и ти ще ги вземеш от тях. 5 След това ще отидеш на Божия хълм, където е филистимската стража[b]; и когато влезеш там в града, ще срещнеш групата от пророци, които слизат от възвишението, и пред тях звучат псалтир и тимпан, флейта и гусла, и те ще пророкуват. 6 Тогава Господният Дух ще слезе върху тебе и ти ще пророкуваш заедно с тях, и ще станеш друг човек. 7 Когато тези знамения се сбъднат над тебе, тогава прави това, което ти е възможно, защото с тебе е Бог. 8 Иди преди мене в Галгал, където и аз ще дойда при тебе, за да принеса всеизгаряния и мирни жертви; седем дена чакай, докато дойда при тебе, и тогава ще ти възвестя какво да правиш.“
9 Щом Саул се обърна, за да си тръгне от Самуил, Бог му даде друго сърце и всички онези знамения се сбъднаха в същия ден. 10 (B)Когато оттам дойдоха до хълма, ето че ги срещна групата от пророци и Божият Дух слезе върху него, и той пророкуваше сред тях. 11 Всички, които го познаваха от по-рано, като видяха, че той пророкува заедно с пророците, питаха се един друг: „Какво е станало с Кисовия син? Нима и Саул принадлежи към пророците?“ 12 Тогава един от онези, които бяха там, попита: „А кой е техният баща?“ Затова се появи поговорката: „Нима и Саул принадлежи към пророците?“ 13 Когато престана да пророкува, Саул отиде на хълма. 14 И чичото на Саул попита него и слугата му: „Къде ходихте?“ Той отговори: „Търсихме ослиците, но като разбрахме, че ги няма, отбихме се при Самуил.“ 15 Сауловият чичо го помоли: „Разкажи ми какво ви каза Самуил.“ 16 И Саул отговори на чичо си: „Той точно ни извести, че ослиците са намерени.“ Но не му съобщи това, което Самуил му беше казал за царството.
Вярата в Божието обещание
13 (A)(B)Защото обещанието към Авраам и към потомството му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра. 14 (C)Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва, 15 (D)тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление. 16 (E)Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас, 17 (F)както е писано: Направих те баща на много народи – пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото. 18 (G)И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“ 19 (H)И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра. 20 Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога, 21 напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни. 22 (I)Затова и вярата му се зачете за оправдаване. 23 Но не само за него е писано, че му е зачетена, 24 (J)но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ – 25 (K)предаден за нашите грехове и възкръснал за наше оправдаване.
За властта на Иисус Христос
23 (A)Когато Иисус дойде в храма и поучаваше, приближиха се към Него първосвещениците и стареите на народа и попитаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт?“ 24 Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос, ако Ми отговорите, ще ви кажа и Аз с каква власт върша това. 25 Йоановото кръщение откъде беше: от небето ли или от хората?“ А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: ‘От небето’, ще ни каже – ‘а защо не му повярвахте’? 26 (B)Ако пък речем – ‘От хората’, боим се от народа, защото всички смятат Йоан за пророк.“ 27 Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ И Той им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“
Притча за двамата синове
28 „А какво мислите за това? Един човек имаше двама синове. Отиде при първия и му каза: ‘Синко, иди днес да работиш на лозето.’ 29 А той рече: ‘Не искам.’ Но после се разкая и отиде. 30 И като дойде при втория, каза му същото. Той отвърна: ‘Добре, господарю.’ Но не отиде. 31 Кой от двамата изпълни волята на баща си?“ Отговориха му: „Първият.“ Иисус им каза: „Истината ви казвам, че митарите и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32 (C)Защото Йоан дойде при вас по пътя на праведността, но не му повярвахте. А митарите и блудниците му повярваха. Вие пък видяхте това и не се разкаяхте после, за да му повярвате.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.