Book of Common Prayer
Молитва на изоставения в смъртна опасност
88 Песен. Псалом на Кореевите синове. За първия певец. По мелодията на махалат. [a] Поучение на Еман Езрахит.
2 [b] Господи, Боже на моето спасение,
ден и нощ зова към Тебе.
3 Дано да стигне до Тебе молитвата ми;
вслушай се в молбата ми,
4 (A)защото душата ми се насити на страдание,
а животът ми се приближи до преизподнята.
5 (B)Бях равен с мъртвите,
станах като юнак без сила.
6 Проснат бях сред мъртвите;
бях сред убитите, лежащи в гроба,
за които Ти вече не си спомняш,
тъй като са отхвърлени от Твоята ръка.
7 Ти ме положи в яма,
постави ме в бездна и мрак.
8 (C)Над мене тегне Твоята ярост
и всички Твои вълни ме заливат.
9 (D)Ти отдалечи от мене тези, които ми се доверяваха,
и ги накара да се отвращават от мене.
Затворен съм и не мога да изляза.
10 Окото ми се умори от тъга;
цял ден викам към Тебе
и простирам ръката си към Тебе.
11 (E)Ще направиш ли чудеса с умрелите?
Нима мъртвите ще се надигнат и ще Те прославят?
12 В гроба ли ще се разгласява Твоята милост,
а Твоята истина – в преизподнята?
13 В мрака ли ще се проявят Твоите чудеса
или Твоята правда – в земята на забравата?
14 Обаче аз, Господи, Тебе призовавам.
Молитвата ми ще Те срещне сутрин рано.
15 Господи, защо отхвърляш душата ми
и криеш лицето Си от мене?
16 Аз съм нещастен и болнав от младини.
В страха пред Тебе изнемогвам.
17 Пламтящият Ти гняв премина над мене;
Твоите ужаси ме унищожиха,
18 всеки ден ме заливаха като вода
и от всички страни ме обкръжаваха.
19 Ти отдалечи от мене другар и близък;
само мракът остана мой приятел.
Божията закрила
91 (A)Този, който живее под покрива на Всевишния
и пребъдва под сянката на Всемогъщия,
2 (B)той казва на Господа: „Ти си мое прибежище и моя крепост,
Бог мой, на Когото се уповавам.“
3 Бог ще те спаси от капана на ловеца
и от смъртоносна напаст.
4 (C)С перата Си ще те покрие
и под крилете Му ще се скриеш;
щит и закрила е Неговата вярност.
5 Ти няма да се изплашиш от ужасите на нощта
и от стрелите, летящи през деня;
6 от мора, който те обгръща в мрака,
и от заразата, която вилнее по обед.
7 От твоята страна ще паднат хиляди,
а отдясно на тебе – десет хиляди,
но тебе няма да те застигне беда.
8 Само ще гледаш с очите си
и ще виждаш възмездието за грешните.
9 Защото ти каза: „Господ е мое упование“;
ти избра Всевишния за свое прибежище.
10 (D)Зло няма да те сполети
и мъка няма да се приближи до твоето жилище,
11 (E)защото Той ще заповяда на ангелите Си за тебе
да те пазят по твоите пътища;
12 (F)ще те носят на ръце,
да не би да удариш крака си в камък;
13 (G)ще стъпчеш лъв и усойница,
ще мачкаш млади лъвове и змии.
14 (H)„Затова, че Ме обикна,
ще го спася;
ще го запазя, защото изповяда Моето име.
15 (I)Ще Ме призове и Аз ще му отвърна.
С него ще бъда в нужда;
ще го избавя и ще го прославя.
16 (J)Ще му дам дълъг живот
и ще му покажа спасението, което идва от Мене.“
Радостта от възхвалата на Бога
92 Псалом. Песен за съботния ден.
2 (K)[a] Добро е да славим Господа
и да възпяваме името Ти, Всевишни.
3 Да възвестяваме в ранни зори Твоята милост
и през нощта Твоята истина,
4 на десетострунна арфа и на невел[b],
с мелодия на гусла.
5 Защото Ти, Господи, ме развесели с делата Си;
възхищавам се на творенията на Твоите ръце.
6 (L)Колко са велики делата Ти, Господи!
Чудно дълбоки са Твоите помисли!
7 Един неразумен човек не знае
и един глупак не го разбира:
8 (M)ако нечестивите никнат като трева,
а беззакониците благоденстват,
то е, за да бъдат унищожени завинаги,
9 защото Ти, Господи, си вечно във висините.
10 Ето враговете Ти, Господи, те ще загинат.
Всички ще се разпръснат,
всички, които вършат беззакония.
11 (N)А Ти ме правиш силен като бивол;
ще ме помажеш с пресен елей[c].
12 И ми е приятно да гледам враговете си да падат
и да чувам виковете на нечестивите,
които се обявяват против мене.
13 Праведникът ще разцъфне като палма;
ще се издигне като ливански кедър.
14 (O)Те са насадени в дома на Господа,
зеленеят се в дворовете на Бога.
15 И в старостта си са плодоносни,
сочни и свежи,
16 (P)за да възвестяват, че Господ е справедлив.
Той е моя крепост и в Него няма неправда.
Призоваване на Самуил за пророк
3 Малкият Самуил служеше на Господа под надзора на Илий. В онези дни рядко прозвучаваше слово от Господа. Пророческите видения не бяха чести. 2 В онова време се случи следното: Илий беше легнал да спи на мястото си. Очите му бяха почнали да се премрежват и той не можеше да вижда. 3 (A)Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в Господния храм, където беше Божият ковчег. 4 Тогава Господ викна към Самуил: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Ето ме!“ 5 Завтече се при Илий и каза: „Ето ме! Ти ме повика.“ Но той отвърна: „Не съм те викал. Иди си легни.“ И той си отиде и си легна да спи. 6 Но Господ викна отново към Самуил: „Самуиле, Самуиле!“ Той стана и отиде пак при Илий, и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Но той отговори: „Не съм те викал, синко, иди си легни.“ 7 Самуил не беше разбрал, че това е Господ, защото словото на Господа още не беше му се откривало. 8 Господ викна към Самуил и трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Тогава Илий разбра, че Господ е Този, Който призовава момчето. 9 Затова Илий каза на Самуил: „Иди си легни и ако Призоваващият те повика, отговори така: ‘Говори, Господи, понеже Твоят служител слуша.’“ Самуил отиде и легна на мястото си.
10 И Господ дойде, застана и викна, както преди това: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Говори[a], понеже Твоят служител слуша.“ 11 Тогава Господ каза на Самуил: „Ето Аз ще извърша в Израил такова дело, че ще писнат и двете уши на всеки, който чуе за него. 12 (B)В онзи ден Аз отначало докрай ще изпълня над Илий всичко, което предизвестих за дома му. 13 Аз му известих, че ще накажа дома му за вечни времена за онази вина, защото той знаеше как синовете му богохулстват и не ги обуздаваше. 14 Поради това, кълна се за дома на Илий: вината на Илиевия дом няма да се заличи за вечни времена нито с жертви, нито с хлебни приноси.“
15 Самуил спа до сутринта[b] и отвори вратите на Господния дом. Но Самуил се боеше да съобщи на Илий за това видение. 16 Тогава Илий повика Самуил и каза: „Самуиле, сине мой!“ Той отговори: „Ето ме!“ 17 Илий попита: „Какво е това, за което Той ти говори? Не скривай от мене нищо. Бог може сега и в бъдеще да те накаже, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, което Той ти е говорил.“ 18 Тогава Самуил му разказа всичко и не скри от него нищо. Илий каза: „Той е Господ. Нека постъпи, както Му е угодно.“
19 (C)Самуил израсна и Господ беше с него. Той не остави неизпълнена нито една негова дума. 20 (D)Цял Израил от Дан до Вирсавия разбра, че Самуил е засвидетелстван като истинен Господен пророк. 21 Господ се явяваше в Силом и по-нататък, защото се откриваше на Самуил в Силом чрез словото на Господа[c].
37 (A)Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“ 38 А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух. 39 (B)Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“ 40 (C)И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“ 41 (D)(E)И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души.
Животът в първата християнска община
42 Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. 43 (F)(G)Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим. 44 А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо, 45 (H)продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата. 46 И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце, 47 като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата[a] такива, които се спасяваха.
Предсказание за разрушаването на храма
5 (A)(B)А когато някои говореха за храма, че е украсен с отбрани камъни и дарения, Той каза: 6 „Ще дойдат дни, когато от това, което виждате тук, няма да остане камък върху камък, който да не бъде сринат.“
Предсказания за войни, бедствия и гонения
7 Тогава Го попитаха: „Учителю, а кога ще бъде това и какво ще е знамението, когато то ще стане?“ 8 Иисус отговори: „Пазете се да не ви измамят! Защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: ‘Аз съм Христос’ – и че времето настъпи. Но вие не ги следвайте! 9 А когато чуете за войни и смутове, не се страхувайте, защото първо това трябва да стане. Но краят няма да дойде веднага.“
10 (C)След това им рече: „Ще въстане народ против народ и царство против царство. 11 На места ще настанат големи трусове, глад и мор, ще има ужаси и големи знамения от небето.
12 (D)(E)Но преди всичко това ще ви залавят и преследват, ще ви предават на съд в синагоги и в тъмници и ще ви отвеждат при царе и управници заради Моето име. 13 А това ще бъде вашето свидетелство за Мене. 14 И тъй, не мислете предварително какво ще отговаряте, 15 защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите, че никой от вашите противници няма да може да противостои и да възрази. 16 Ще бъдете предадени тъй също от родители и братя, от роднини и приятели, а някои от вас ще умъртвят. 17 И ще бъдете мразени от всички заради Моето име. 18 (F)Но и косъм от главата ви няма да падне. 19 С търпението си ще придобиете истински живот.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.